„Одисея“ (The Odyssey), 2026, Великобритания/САЩ, сценарист и режисьор Кристофър Нолан (по едноименната древногръцка епическа поема на Омир), продуценти: Кристофър Нолан, Ема Томас, оператор – Хойте ван Хойтема, художник Рут Де Лонг, костюми Елън Мирожник, композитор Лудвиг Горансон, в ролите: Мат Деймън, Том Холанд, Зендея, Ан Хатауей, Робърт Патинсън, Лупита Нионг‘о, Чарлийз Терон, Джон Бърнтал, Джон Легуизамо, Елиът Пейдж, Саманта Мортън, Бени Сафди, Логан Маршал-Грийн, Миа Гот, Химеш Пател, Джеймс Ремар. Разпространява Форум филм.
Миналата година гледахме злощастния „Завръщането“ (2024) на Уберто Пазолини по мотиви от поемата „Одисея“ на Омир с Рейф Файнс и Жулиет Бинош, съсредоточен в пристигането на Одисей в Итака, а сега на екран е епичната транскрипция на Кристофър Нолан. Тя е единадесетият екранен опит по „Одисея”.
Близо тричасовото зрелище е титанично – проследява се почти в цялост (без двора на Навзикая и визуално сирените) многострадалното пътуване на героя от Троянската война Одисей (Мат Деймън). Филмът е заснет изцяло с IMAX камери и въздейства като лично гмурване в историята – с Троянския кон и пламъците, падането на глави и тираничните морски вълни, срещите с Циклопа, железните хора, Цирцея (страхотен епизод със Саманта Мортън), убийството на младия Синон (Елиът Пейдж, преди Елън Пейдж), собствените терзания, тъмнината, спорадичните разговори с богиня Атина (Зендея)… Прочее, доста се говори за богове, гнева и отмъщенията им, но само тя се появява лично. Докато Одисей прекарва седем години с нимфата Калипсо (Чарлийз Терон), която му дава цвят от лотос, за да забрави миналото, вярната му съпруга Пенелопа (Ан Хатауей) и порасналият му син Телемах (Том Холанд) се опитват да озаптят наглите, досадни и лакоми кандидати за ръката й, окупирали замъка, а най-противният между тях е Антиной (Робърт Патинсън). Тя тъче и разплита платно, синът отива да търси баща си, когото не е виждал. Така среща грубия Менелай и чернокожата му съпруга Елена (Лупита Нионг‘о). Всъщност Пенелопа чака Одисей цели двадесет години, а прибирането му след падането на Троя трае десет. Повечето от случките по пътя Одисей разказва на Калипсо. В един момент, осъзнала, че сърцето му е далече, тя го пуска да си тръгне. Между надеждата и погрома, паметта и забравата, „Одисея” разказва история за завръщане, което се превръща в най-голямото изпитание за човека и неговата воля. Освен визията на постоянния оператор на Нолан Хойте ван Хойтема, много силен сегмент от филма е и гръмовната музика на Лудвиг Горансон.
Одисей се връща в Итака като просяк. Дойката и кучето го познават, а той сам казва на Телемах кой е. На финала Пенелопа спретва теста с лъка и тетивата за претендентите за ръката й. А след като го спечелва, Одисей избива всичките. Телемах възмъжава пред очите му… И, както си върви бурното действие, подскачайки през флашбеци, тексаският рапър Травис Скот реди думи, сякаш е самият Омир… Всъщност „Одисея” е монтиран по оригинала. И е колкото епичен, толкова и интимен филм. И най-важното – ужасно актуален. Никоя война не може да бъде спечелена, а пролятата кръв остава като дамга в съзнанието на героя. Мат Деймън е отслабнал, събран, смръщен и ефектен, а на финала най-сетне се усмихва. И другите актьори са добри, макар че ролите им са едноизмерни. Що се отнася до „скандалната” черна хубава Елена, тя дори не е хубава, има белег на бузата и се показва за малко (Лупита Нионг‘о играе и близначката й Клитемнестра).
И все пак това титанично зрелище за 250 милиона щ. д. е прекалено щателно разгърнато, т.е. втръсва. Най-точната му аудитория са тийнейджърите, които едва ли ще прочетат „Одисея”. Заради кръвожадността категорията на филма е С: не се препоръчва за лица под 12 години (допускат се само с пълнолетен придружител).
След хипнотичния „Мементо“ (2002), спорния „Генезис“ (2010), разочарованието „Тенет” (2020) и мащабния „Опенхаймер” (2023), които също си играят с времето като „Одисея”, британецът в Холивуд Кристофър Нолан е един от най-екстравагантните и харесвани съвременни режисьори. Всеки от неговите филми се радва на внимание. И на грандиозна реклама.
Сред екранизациите на поемата на Омир с оригиналност се отличават „Погледът на Одисей“ (1995) на Тео Ангелопулос и „О, братко, къде си?“ (2000) на Джоел и Итън Коен. А иначе „Одисея” на Нолан очаквано постига завиден боксофис.
Геновева Димитрова