Жива легенда и рицар – това са само две от титлите на сър Род Стюарт. На 80 години може да пробяга 100 метра за 19 секунди. През юни направи 90-минутно шоу на фестивала край градчето Гластънбъри, чиито земи според легендите пазят спомена за Светия Граал и крал Артур. Тогава излезе на сцената, запазена само за най-големите знаменитости, и доказа, че е в отлична форма – не по-лоша от тази през 2002 г., когато за последно участва в „Гластънбъри“ и 100 000 пеят с него Sailing.
Ще се убедим, че няма намерение да се пенсионира и на 11 декември, когато ще изнесе концерт в „Арена 8888“ от програмата на европейското си турне. Удоволствието за феновете ще е неоценимо: Род Стюарт разполага с една от най-емблематичните дискографии в историята на рока – от ранните хитове с групата Faces като Stay With Me и Ooh La La, през соловите успехи с Maggie May и Do Ya Think I’m Sexy, до по-късните балади като Downtown Train и Have I Told You Lately. В София ще звучат още That I Love You, The First Cut is the Deepest, Forever Young. С над 250 милиона продадени албума и сингли във всички жанрове – от рок, фолк и соул до R&B и джаз, той е от малкото артисти с албуми номер едно във всяка декада от кариерата си. Неслучайно продаде издателските и звукозаписните права върху каталога си за почти 100 милиона долара. Компанията на Ървинг Азоф Iconic Аrtists е придобила и възможността да използва името и лика му. В ерата на стрийминга подобен договор е безценен дългосрочен актив за инвеститора, който получава финансова възвръщаемост за всяко излъчване, продажба и използване в реклами и филми.
Род Стюарт владее цялата стратегия на изненадите. Направи за смях критиците на Острова, които във времето бяха поставили кръст на възхода му. Шокира ги с гръмотевичния успех на албума си Time, който стана номер едно 30 години по-късно. При това не с кавъри, а с чисто нови авторски композиции. Експертите побързаха йезуитски да свият знамената и да обявят, че актуалните му песни са сред най-добрите, които е създавал. През 2024 г. издаде своя 33-ти студиен албум, Swing Fever, а сега радва с нови интерпретации, много суинг и впечатляваща сценична продукция.
Силно е пристрастен към музиката още от 16-годишен. За разлика от приятелите си, които не си падат по джаза, с дни пести лирите, за да отиде на джаз фестивала „Бюли“ в Хемпшир. Но понеже въпреки сметките не разполага с достатъчно пари за двудневните билети, организира геройска акция – промушва се през тръба на съседния пъб, „Ръцете на Монтагю“, за да се добере върху територията на събитието. Там, между парчетата, изсвирени от бенда на Крис Барбър и култовия кларинетист Акер Билк, Род Стюарт губи девствеността си, а малко от този сюжет намира място в текста на Maggie May. Само година по-късно, през 1962, чува първия албум на Боб Дилън, който „разтърсва земята“. Остава запленен и от Ал Джолсън, когото слуша заедно с майка си. Огромно влияние му оказва Еди Кокран. В мемоарите си Род Стюарт споделя, че първите му опити пред публика всъщност са „кресливи имитации“ на Кокран. Другият, на който дълго ще подражава, е Сам Кук, чиито „медено стържещ глас“ направо обожава.
„Но нищо друго не успя да ме шашне, както албума на Боб Дилън. Пусках го отново и отново на семейния радиограмофон, на чиято скала бяха написани, но никога не успяваше да ги намери, екзотични станции като Москва и Кабул. Но в този случай за младите ми уши, докато плочата се въртеше в дървения саркофаг, нещо в тембъра на гласа и мистериозността на текста наистина ми се струваше, че идва някъде отдалеч. На мен ми звучеше точно като Америка. Това обобщаваше всичко, което си представях, че е Америка. Дилън пееше Talkin’ New York и на мен ми се искаше да избягам там“, връща лентата сър Стюарт в „Род. Автобиография“, издание на „Сиела“.
Боб Дилън – със стиховете и музиката си, разширява и приближава хоризонта до бъдещия артист. Именно покрай него Род си купува акустична китара с метални струни, сдобива се с хармоника и започва да бъде „като Дилън“. И вместо да се грижи за търговията в бащиния си магазин, сяда в малкия заден двор до външната тоалетна и се пробва с песните на своя идол. Но днес не може да обясни на внуците си защо през 1962 година във Великобритания е абсурдно някой да си пусне толкова дълга коса, колкото си позволява той тогава. Настроен битнически, Род е готов да бъде уличен в поругаване на социалните ценности, в този „гротесков бунт“, както го нарича самият той, в тази дълбока обида на всичко правилно и благоприлично. Факт е, че рошавата му прическа става емблематична не само за неговата визия, но и за цели поколения. Битничеството на Род Стюарт обаче не е само в смърдящите му джинси и втвърдения от мръсотия кожен елек. Започва да си купува крайния социалистически вестник „Дейли Уъркър“, въпреки че шумоли със страниците му, най-вече, за да дразни „десните“ си приятели. През есента на 1962 г., в пика на Кубинската криза, когато светът е на косъм от ядрен конфликт, с другите младежи в компанията слагат в раниците малко дрехи и консерви с печен боб и поемат към Шотландия, вярвайки, че ще се спасят в планините й.
Чак след тези и други подобни подвизи започва сериозно с музиката – до края на 60-те изпълнява ритъм енд блус и привлича вниманието на Лонг Джон Болдри, като известно време участва в неговата банда. По-късно пее в „Стиймпакет“ и „Шотгън“, солист е в групата на Джеф Бек, като записва с него два албума – Truth през 1968 и Beck Ola през 1969 г.
През 1970 г. с Рони Уд и трима бивши членове на „Смол Фейсес“ основават групата „Фейсес“. След 1971 година техни отделни песни и албуми заемат челни места в класациите в Англия и САЩ, а концертите им са повече от успешни. Разделят се през 1975 и Род Стюарт стартира соловата си кариера. Останалото е история.
Както се знае, рокаджията, хвален за пословичния си сексуален апетит, е щастлив родител на осем деца от пет майки. През 2011 г. на 66 стана едновременно дядо и баща. Все по-рядко твърди, че пиенето и сексът са професионални задължения на звездите от неговото съсловие. Не крие, че е пристрастен към скъпи произведения на изкуството и има завидна колекция.
Род Стюарт няма причини да се съмнява в своето дълголетие – дрогата и ракът са зад гърба му, пред него е светлият пример на майка му, суровата лондончанка Елси Ребека Гилбърт, която си отива, след като навършва 90 години.
Албена Атанасова