Годината е 2010. Избухва истинска медийна бомба. Папарашки снимки показват холивудската звезда Джони Деп в хотел на родното Черноморие. Звездата не общува с никого, а журналисти се мъчат по всевъзможни начини да изкопчат отговори на въпросите „Защо е в България?“, „Филм ли ще снима?“, „Заради жена ли е пристигнал?“. Три дни истерията „Джони Деп“ не спира, докато не лъсва цялата истина. Всъщност холивудският актьор не е бил на родното море. На папарашките снимки е негов български двойник – актьорът Георги Велизаров. А причината да бъдат направени фотосите е рекламна кампания на интернет сайт.
Къде е днес, 15 години по-късно, Георги Велизаров? Какво се случва с него? След упорито издирване го открихме в Брезник и той се съгласи да даде интервю за „Филтър“
– Господин Велизаров, известността ви връхлетя преди 15 години, когато станахте популярен като българския Джони Деп. Този образ повече позитиви или повече негативи ви донесе в актьорската кариера?
– Повече негативи. Този образ ми остана като някаква щампа. Правих опити да се отърва от нея, дори и с външна трансформация. Даже си пробих носа да си сложа обеца, имам една и на веждата. По всякакъв начин се опитвам да избягам от Джони Деп, защото е наистина дразнещо понякога. Първите пет години до някаква степен може би тази популярност ми харесваше. Но ми се струва леко неуважително, че малко хора успяха да видят какво има зад този външен образ.
– Разказват се доста интересни истории около вашата прилика с Джони Деп. Когато се снимате в холивудски продукции у нас, някои големи звезди дори се шегуват с вас за това.
– Да, имаше такъв случай с Вал Килмър. Когато ме видеше на снимачната площадка, не спираше да се майтапи и казваше на режисьора: „Този не го слагайте с мен в един кадър, че ще ми открадне ролята!“.
– А когато сте в чужбина, случва ли се хора да искат да се снимат с вас?
– Случи се в Солун. Една жена така и не повярва, че не съм Джони Деп, колкото и да се мъчех да я убедя. В крайна сметка се снимахме заедно.
– Завършвате актьорско майсторство в Нов български университет в класа на голямата актриса Цветана Манева. Какъв е най-ценният урок, който сте запомнили от нея?
– Те са толкова много, че ще ми е трудно да ви кажа само един. Цветана Манева е велика актриса и най-ценното, на което ме научи, е да бъда честен и да не се страхувам от последствията. Един актьор, ако не е честен и истински, той не е никакъв актьор.
– Участвали сте в сериала „Сутрешен блок“, където имахте шанса да партнирате на Тодор Колев. Какъв е споменът ви за него?
– Тодор Колев беше страшен хамелеон и не спирах да го гледам как успява да се променя постоянно. Това най-силно ме впечатли в неговата личност.
– Снимали сте и с холивудски актьори. Имате ли паметни случки?
– Като малък бях голям фен на Стивън Сегал. Когато той дойде в България за първи път, още бях ученик. Разбрах, че е настанен в хотел „Шератон“, и избягах от училище, само и само да го видя. Успях, взех автограф от него и дори разменихме две-три изречения. И до днес си пазя този автограф.
– Какво се случва с вашата актьорска кариера сега?
– В момента тя не съществува. Завърших режисура и възнамерявам да се развивам в тази сфера. Имам вече и режисьорски дебют – представлението „Кабаре на смърт“, което се играе на различни сцени в страната.
– А през тези 15 години какво правихте?
– Работех предимно с гласа си. Озвучавах анимации, работех с Влади Въргала в неговия сериал „Шменти капели“ и бях дикторът, имах хубава роля в мюзикъла „Мулен Руж“, който играхме в Античния театър в Пловдив. Отворен съм за всякакви професионални предложения и не съм ги отказвал. Няма да забравя поканата за сериала „Откраднат живот“. Ролята беше епизодична, но ми казаха, че никой не иска да я изиграе, защото на героя му беше влязъл вибратор отзад и се е заклещил. Аз обаче не се притесних, приех я и ми беше суперзабавно.
– А не ви ли се играе роля на някой велик музикант?
– Бих изиграл ролята на Джим Морисън. Смея да твърдя, че отлично познавам творчеството му, а и усещам, че имаме духовна връзка.
– Не сте ли мислили да градите кариера в чужбина?
– Никога не съм искал да напускам България. Винаги съм си мислил, че има смисъл да правя нещо тук.
– Да, но с епизодични ангажименти е трудно един актьор да се издържа. Налагало ли ви се е да работите и неща, далеч от професионалното ви поприще?
– Работил съм какво ли не – в склад за хранителни стоки, в магазини, занимавал съм се с аудиотехника, сега съм в един колцентър.
– През 2016 година участвате в шоуто „България търси талант“, но не като актьор, а като певец. Това даде ли някакъв тласък на музикална кариера?
– Не, аз го направих, защото много обичам музиката. Свиря и по клубове, макар че сега не чак толкова често.
– Откриваме ви в Брезник, където ще водите детска актьорска школа в читалище „Просвещение 1870“. Какво всъщност ви отведе там?
– Любовта. Влюбих се в жена, чиито корени са в Брезник. Тя ме доведе веднъж и ми хареса. Много обичам годеницата си и нямаше как да не тръгна с нея.
– Казвате годеница. Значи ли, че вече мислите за следващата крачка – сватба?
– Да, даже имаме и дата.
– Тази година ли?
– Не, следващата.
– Вие сте на 38 години и това ще ви е втори брак. Какво научихте за жените?
– Нищо. За мен жените продължават да са енигма.
– А успяхте ли да укротите бунтаря у вас?
– Не. Това чудовище няма укротяване! (Смее се.) Когато видя нещо, с което не съм съгласен, не мога да си замълча. Дори когато учех във ВИТИЗ, моят професор Здравко Митков ми писа двойка по актьорско майсторство, което се случва изключително рядко. Но ние просто не се разбирахме. Аз му лазех по нервите всячески. Не се укротих, напуснах ВИТИЗ и отидох да следвам в Нов български университет.
– А как всъщност дойде предложението за детската школа в Брезник?
– Ръководството на читалището разбра, че съм завършил режисура, и ме покани да поема детската актьорска школа. Тези хора правят всичко на мускули и заслужават големи аплодисменти. Школата е част от европейски проект за регионално развитие и идеята е да се съберат деца, които искат да се занимават с театър, да се проведе курс на обучение и накрая да покажем театрално представление. Радвам се, че това ми се случи, защото нека не се лъжем – светът отива по дяволите. Но има един лъч светлина, че тези след нас може да са по-добри от нас. А да научиш едно дете да обогатява душата си с изкуство, е нещо голямо, което човек си струва да направи в своя живот.
Антон СТЕФАНОВ