„Нищо не е по-лесно от композирането. Трябва само да си спомниш онази музика, която още никой не е написал“, казва преди време големият композитор и диригент проф. Александър Йосифов. Явно през живота си той си припомня доста такава музика, тъй като творчеството му е огромно и няма жанр, в който да не се изявява. Маестрото е автор на множество музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, естрадни песни, филмова музика, обработки на народни песни и танци. Също така пише и текстове – авторски либрета за детски опери, текст за оратория и за детски музикален цикъл. В последните четири десетилетия той създава едни от най-обичаните поп хитове като „Синева“, „Реквием“, „Молба“, „Eла“, „Пътеките“, „Боянският майстор“, „Алеята на влюбените“ и др.
Новатор, подобно на своя учител Панчо Владигеров, Йосифов му посвещава първия си клавирен концерт, с който още като съвсем млад печели голяма награда за композиция в Италия. През живота си маестрото успява да осъществи и най-смелите си мечти. През 2000 г. той дирижира премиерата на уникалната си пиеса за 12 рояла, 24-ма пианисти и 48 ръце в „Токио Метрополитън Арт Спейс“ с 2800 места. Публиката избухва в нестихващи аплодисменти след финала на невероятната симфония „Кончертанте“. Сцената е изпълнена с пиана, а зад всяко от тях стоят по двама изпълнители. Роялите идват направо от складовете на световноизвестните производители Kawai Music Instruments и Yamaha.
„Кончертанте“ е сензация в световен мащаб, защото дотогава не е писано произведение за толкова много пиана. Главният директор на Международната асоциация за дуопиано проф. Сачико Кодама е изненадана не само от пиесата, но и от факта, че Йосифов успява само за седмица да организира за работа ансамбъла от японски пианисти. Самата тя предполага, че ще е нужна година репетиции за подобна творба.
Работохолик и мечтател, след приключването на всяко свое произведение той се пита: „Какво следва от тук нататък?“. Защото по думите му, щом спре да твори, макар и за малко, маестрото се чувства най-изнервен. „Когато се покланям на сцената, аз мисля за бъдещо произведение – опера, оперета, симфония, естрадна песен“, казва навремето той. Обяснява успеха си с това, че винаги се съобразява защо, кога и за кого пише, дори в кой момент, с кой пръст коя струна да натисне.
Още преди да стане студент, Александър вече е известен като автор на песента „На добър час, майоре!“, която написва като моряк през 1961 г. и посвещава на Юрий Гагарин. Когато космонавтът пристига във Варна, Йосифов му подарява лично нотите. Днес те са в музея на Звездното градче. Като студент той става популярен с песните си „Чудо“, „Веселите токчета“ и други.
Маестрото вярва, че решаващо за кариерата му е, че е потомствен музикант. Дядо му Александър, на когото е кръстен, е създател на читалище „Искра“ в Казанлък, където сформира оперна трупа. В нея играе цялото му семейство – жена му Райна, както и децата му Йоско, Илия и Малина. Коронен номер на съпрузите Александър и Райна Йосифови е операта „Трубадур“, в която те изпълняват години наред ролите на Леонора и граф Луна. Близки приятели на дядо му са академик Петко Стайнов и професор Стоян Брашованов. Под тяхно въздействие се оформя музикалният мироглед на Йоско Йосифов – бащата на бъдещия композитор и диригент Александър Йосифов. Йоско е ученик на Панчо Владигеров. Завършва Музикалната академия в София и е диригент на хор „Родна песен”. Шест години е диригент на Радио Стара Загора, както и на обществената опера в града. След това е назначен за главен диригент на Варненската опера и филхармония, където остава до пенсионирането си през 1969 г. В репертоара си като диригент Йоско Йосифов има над 2400 оперни спектакъла и концерта и над 56 постановки. Въпреки безбройните си ангажименти, баща му намира време и за своята страст – лов и риболов. Разказвал е на Александър как точно по време на лов усещал темпото на някои от бъдещите си музикални произведения. Майка му – Ефтимия или Ева, е от известен старозагорски род на експерти по тютюните, но също обожава музиката. Затова Александър започва да свири на пиано едва 3-годишен и то остава негов любим инструмент.
Йосифов казва, че решаваща роля за музикалното му развитие има и вуйчо му Илия, който завършва Музикалната академия във Виена в класа на проф. Бранд. По-късно е първият солист на Софийската опера, където изгражда около 50 образа в различни опери. Едновременно с това тенорът е и професор в Консерваторията. Негови ученици са ред оперни величия като Райна Кабаиванска, Иван Консулов, Нели Айлъкова, Николай Здравков и др. От вуйчо си Александър разбира, че задачата на преподавателя по музика е да отваря вратите пред талантливите студенти. Самият той спазва това правило като преподавател в Музикалната академия и Нов български университет и затова много негови възпитаници жънат успехи по световните сцени.
Йосифов се отличава и като директор на „Балкантон“ между 1968 до 1986 г. По негово време се правят записи на най-големите произведения на българското вокално и инструментално изкуство.
Една от най-паметните му срещи е с великия бас Борис Христов, с когото стават приятели. Благодарение на близостта им Александър го уговаря за много уникални записи на източноправославно пеене. Според него великият бас е оставил на българския народ най-голямото музикално наследство – „Многая лета“ с камбаните на „Св. Александър Невски“. Йосифов е впечатлен от богатата библиотека в римското жилище на певеца и най-вече от това колко книги изчита Христов, за да се подготви за ролята на крал Филип II от „Дон Карлос“. Христов чете „История и география на средните векове“, „История на Испания“, „История на испанския костюм“, „Дипломация, връзки и войни на Испанската империя“. По същия начин се готви и за ролята на Борис Годунов.
Като нов етап в творчеството си композиторът определя и почти десетгодишната си работа в съавторство с големия баснописец, преводач и драматург Банчо Банов. По случай 1300-годишнината на българската държава двамата създават операта „Хан Крум Ювиги“, чиято премиера е през 1981 г. и има голям успех на европейските сцени. По либрета на Банчо Банов са и оперите на маестрото „Златното копие“, „Арко Ирис“, балета „Кръстоносци“ по романа на Хенрик Сенкевич. Тяхно съвместно дело са и обичаните от децата и до днес опери „Чудните приключения на Тошко Африкански“, „Робинзон Крузо“, „Патиланци“, „Чудните приключения на пчелата Мая“ и „Макс и Мориц“.
