Александър Морфов започва репетиции на спектакъл, маркиран от знакова тема в неговото творчество – битката между интелектуалеца и властта. Известният режисьор е избрал „Съзаклятието на лицемерите“, а премиерата ще е в края на сезона в Пловдив. Пиесата на Михаил Булгаков трябваше да бъде реализирана в Народния театър, но това не се случи заради уволнението на Морфов от академичната трупа, след като той надраска „ДПС“ върху вратата на тогавашната пиарка Велислава Кръстева.
„Съзаклятието на лицемерите“ е за отношенията между великия Молиер и Луи XIV, който се смята за негов покровител. Сюжетът е за времето, когато Молиер довършва своя „Тартюф“ и кралят демонстрира благоволението си към твореца, въпреки усилията на „лицемерите“ драматургът да бъде изгонен позорно от Париж.
Няма съмнение, че в пиесата си Булгаков описва напрегнатите си отношения със Сталин, с когото има няколко срещи, на които диктаторът му обещава подкрепа, но по-късно го унищожава като автор. След продължителни и мъчителни спорове и редакции, през 1936 година текстът е поставен в МХАТ, но оцелява само за няколко представления. Нито знаменитият Станиславски, нито колегата му Немирович-Данченко успяват да овладеят ситуацията, тъй като алюзиите в „Кликата на лицемерите“ срещу Сталин са недвусмислени.
Свободата на духа е емблематичният дебат в спектаклите на Александър Морфов. „Придобивали сме свободата за между 5 и 10 минути. Но никой не може да ни отнеме личната свобода. Мога да избягам в Балкана, да се скрия на тавана в кооперацията ми, да работя в други държави, за да запазя свободата си, за да не бъда слуга на никого. Да не упражняват върху теб собствените си стремежи и безочия – това е свободата. Дори да съм омерзен, най-важното е да съм свободен“, казва режисьорът.
Няма изненада, че пиесата на Булгаков отдавна е в плановете му. Морфов винаги осмива политиците. В „Антигона“ – спектакъла, с който се завърна на българска сцена след седемгодишно отсъствие, Креон, в блестящото изпълнение на Деян Донков, е патологичен социопат, забавляващ се тиранин, стигащ до крайности, за да запази трона.
Анализът на злото в различните му проявления по традиция присъства в интерпретациите на Морфов, който е винаги готов да подпали бурето с барут. Миналата година се канеше да осъществи в Младежкия театър драматизация на „Повелителят на мухите“ по прочутия роман алегория на носителя на Нобеловата награда Уилям Голдинг. Историята е за няколко момчета, които се оказват на безлюден остров след самолетна катастрофа – мини общество, в което никой не е този, за когото се представя и всеки е готов да извади нож срещу другия. Неслучайно заглавието произхожда от името на Велзевул, което в еврейската култура е синоним на дявола.
„Молиер или Кликата на лицемерите“ привлича вниманието на незабравимия Слави Шкаров през 80-те години на миналия век. Шкаров, който си отива едва на 47 години, поставя Булгаковата пиеса в Сливен с Валентин Танев в главната роля. По това време Морфов не само работи там като осветител – след като е напуснал ВМЕИ във Варна, но влиза и в някои представления, едно от тях е „Мата Хари“ на Недялко Йорданов и Слави Шкаров.
Самият Шкаров остава в хрониките като един от най-големите отрицатели на социалистическите канони. Той, като класически еретик, е любимец на артистите. Идеологизираната критика логично не спира да забърква интриги и да бълва жлъч срещу него, а заради всичко това не е допускан в театрите в столицата. Затова пък всички говорят за постановките му в Русе и в Сливен, в които демаскира мимикрията на времето. В „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“ – неговият реквием преди кончината му през 1988-а, петима от артистите разиграват марионетки, които танцуват според трелите на режима. Сатър и меч са сред акцентите в сценографията на Нейко Нейков, на финала мъртвият Молиер е свалян по стълба като Христос на словото, а в краката на артистите е просната кървавочервена театрална завеса.
Публиката в Пловдив очаква с нетърпение и другите предстоящи заглавия от репертоара на театъра, който носи името на Николай Масалитинов. Сред тях е „Влюбеният дирижабъл“ по класически български любовни поеми на триумфалния тандем Александър Секулов и Диана Добрева. Музиката ще е на Сашко Костов, а хореографията на Олга Панго, които се разписват в забележителната постановка „Без кръв“, копродукция на Пловдив и театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ от Велес, Северна Македония. Сред актьорите са Николай Станоев и Александра Свиленова, която нашумя като Лита във филма „Гунди – Легенда за любовта“.
През март в Пловдив Стоян Радев започва репетиции на комедията „Берлин, Берлин“ от Жералд Сиблеряс и Патрик Одекор с Радина Думанян, Иван Горанов, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Добрин Досев. Политическата сатира е за падането на Берлинската стена. Стоян Радев се завръща в Пловдив 15 години след прочутия си спектакъл „Братя Карамазови“ по Достоевски с Камен Донев.
Вече и в София публиката гледа едно от най-новите представления на пловдивчани – „Венецианска загадка“ на Здравко Митков с Калин Врачански и Мария Сотирова в главните роли. Те са бивши съпрузи, които се срещат след дълга раздяла, обусловена от мрачна тайна.