Амели Нотомб отново успява да изненада своята публика – романът й „Толкова по-добре“ започва като жестока приказка, за да се превърне в затрогващо интимен разказ, в ода за приспособяването, куража и независимия дух. След като пише за баща си в две от последните си книги – „Първа кръв“ (2021) и Psychopompe (2023), този път писателката е вдъхновена от историята за майка си, която губи на 11 февруари 2024 г. Но книгата, преведена от Светла Лекарска, не е биографична. Фабулата отвежда в Брюксел през 1942 година. Поради рисковете от бомбардировки четиригодишната Адриен е поверена за два месеца на злобната си и тиранична баба. За да понесе враждебната атмосфера, момиченцето възприема поведение, което се резюмира с „Толкова по-добре“. Мантрата се превръща в психическо оръжие за справяне с насилието, в „инструмент за съпротива, оцеляване, но и парадоксално – надежда.“, пишат френски критици. Нотомб отново изследва границата между художествена литература и автобиографията. През целия си живот, чак до смъртта си през 2024-та, Адриен ще използва вълшебната формула. Самата Нотомб влиза в повествованието със своите съмнения и страхове в двойната роля на разказвачка и читателка на собствения си текст. „Толкова по-добре“ звучи като дълго любовно писмо на една дъщеря към нейната майка.
През 2020 г. ковид 19 отнася бащата на Амели, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа „Първа кръв“, превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Но не пести горчиви истини – нито за надменния си дядо, нито за отсъстващата си баба, за глада и ледената зима в Ардените. Писателката отдавна е известна именно с разнищването на собственото й минало в непосредствения разказ в първо лице, в който тя смело развенчава егото – своето и на другите.
Амели Нотомб е псевдоним на белгийската баронеса Фабиан Клер Нотомб. Баща ѝ е дипломатът Патрик Нотомб, а сред предците ѝ са Шарл-Фердинанд Нотомб, бивш белгийски външен министър, и писателят и политик Пиер Нотомб. Детството ѝ е белязано от множество пътувания – живяла е в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Обединеното кралство и Лаос. Тя е на пет, когато семейството ѝ се мести в Китай. В автобиографичния си роман „Изумление и трепет“ описва напускането на Япония като „мъчителна раздяла“.
Амели Нотомб е сред най-четените френскоезични автори в света. Повече от три десетилетия романите ѝ неизменно са на челните места по продажби – всяка година излиза по един. Със своята неизтощима фантазия и ексцентричен стил е абонирана за успеха още от 1992 г., когато дебютира с „Хигиена на убиеца“. Печели голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” е удостоен с награда „Жан Жионо”, „Любовен саботаж“ е превъплътен в пиеса и опера. „Жажда“ ѝ носи заслужена номинация за „Гонкур“ и първо място в класациите за бестселъри на Франция.