„Анатомия на едно падане“, 2023, Франция, режисьор Жюстин Трие, сценарий: Жюстин Трие, Артур Харари; оператор Симон Бофил, в ролите: Сандра Хюлер, Суон Арло, Антоан Рейнарц, Самюел Теис. Отличия и номинации: „Златна палма” от Кан, пет номинации за Европейските филмови награди. Показан на Киномания.
Геновева ДИМИТРОВА
Филмът показва съдебен процес, но всъщност не е трилър, а разтърсваща с автентизма си психологическа драма. Планинска разходка с куче. Французинът Самуел (Самуел Теис) е композитор, преподавател и нереализиран писател. В родните му френски Алпи до Гренобъл обитава самотна триетажна вила с немската си съпруга Сандра (Сандра Хюлер) – известна и бисексуална писателка, с почти незрящия им след инцидент 11-годишен син Даниел (Мило Мачадо Гранер) и с кучето. Говорят помежду си на английски. Самуел пуска силно музика, докато Сандра има интервю със студентка. Докато тя си почива, той внезапно пада отгоре в снега. Умира на място. Сандра е обвинена в убийство. Започва дело. По време на процеса, където тя е принудена да говори на френски, въпреки че не го владее добре, стават ясни доста пробойни в съвместния живот на двойката – завист, изневери, ревност, плагиатство, обвинения, мъченичество… Отново, както в „Престъплението е мое“ на Франсоа Озон, адвокатът, влюбен в Сандра, е симпатичен, а прокурорът – противен. Прави впечатление, че съдебните заседатели до един са облечени провинциално и безвкусно. В крайна сметка, благодарение на детето, тя е оправдана. Но дали това е истината? И какво всъщност е истината?
В четвъртия си пълнометражен филм 44-годишната Жюстин Трие изследва като със скалпел психологическите проблеми и мотивации на семейната двойка. Толкова гъсто и дълбоко са показани препирните и липсата на щастие между съпрузите, че на моменти „Анатомия на едно падане“ препраща към „Сцени от един семеен живот“ на Ингмар Бергман от 1973-та. Филмът е подчертано минималистичен. Освен прецизната операторска работа на Симон Бофил, уловила всеки нюанс от поведението на героите и въздействието на средата, силно впечатление прави и саундтракът – Самуел е композитор, Сандра свири на пиано, а зад кадровата музика е оскъдна. Дребничката германка Сандра Хюлер със строго лице, позната от „Реквием“ (2006) на Ханс-Кристиан Шмид и симпатичния фарс „Тони Ердман“ (2016) на Марен Аде, владее екрана с очи, гримаси, думи (говори и на немски), отривисти жестове… И вярваш на героинята й, и се съмняваш – такава магична двойственост излъчва актрисата. Сценарият е написан специално за Сандра Хюлер – след „Изкушението“ (2019), където също е писателка, но и психотерапевт, Жюстин Трие е настоявала отново да работи с нея.
Тази година в Кан тя участва и в още един филм – британският „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър, където е съпруга на коменданта на концентрационния лагер Аушвиц. Предстои да го гледаме.
Жюстин Трие е третата жена в историята на Кан, получила „Златна палма“ – след Джейн Кемпиън за „Пианото“ (1993) и Жюли Докурно за „Титан“ (2021). „Анатомия на едно падане“ се гледа тръпно въпреки дължината си. Пък и тя вече става норма.
