Когато изкуството напусне стерилната белота на модерната галерия и се всели в тъканта на историята, то престава да бъде просто обект на наблюдение и се превръща в преживяване. Международната изложба „Корени“, разгърната из емблематичните пространства на Стария Пловдив, е именно такова събитие – тя не просто заема място, тя го обитава. В контекста на архитектурния резерват, който сам по себе си е палимпсест от епохи, проектът на фондация „Изкуство – Дела и Документи“ и Община Пловдив предлага критичен и естетически прочит на връзката между човека, неговото знание и органичния свят. Кураторът Вера Млечевска прецизно тъче нишката между миналото на Възраждането – време на жажда за просвещение и космополитност – и съвременните търсения на хармония в един фрагментиран, дигитализиран свят. Чрез избора на четири ключови локации – Балабановата къща, Аптеката, Данчовата къща и колекция „Мексиканско изкуство“, изложбата създава своеобразна карта на духа, в която всеки експонат е точка на пресичане между биологичното и метафизичното.
Темата за корените в този проект не е интерпретирана само буквално или през призмата на родовата памет, а като фундаментален принцип на свързаност. Коренът е едновременно хранителна система, котва и сложна невронна мрежа на природата. В Данчовата къща скулптурата на Нона Инеску визуално манифестира това смислово срастване, паралелизирайки човешката нервна система с кореновата структура, напомняйки ни, че анатомията ни е само продължение на общата жизнена архитектура. В същия смислов поток се вливат и търсенията на Сюзан Трайстер, чийто проект HFT The Gardener разглежда пазара на капитали като окултна екосистема, където алгоритмите и психоактивните растения споделят обща нумерологична мрежа. Тук корените са невидимите вериги на съвременното съществуване – от древния шаманизъм до техно-шаманизма на високочестотната търговия, поставяйки въпроса за това къде всъщност се корени нашето съзнание в ерата на холографската реалност.
Професионалният поглед към експозицията неминуемо отбелязва изключителното внимание към контекста на средата. Както сполучливо отбелязва изкуствоведът Светлана Кюмджиева, ставаме свидетели на „забавна, естетска, умна намеса в пространствата на Старинен Пловдив с много внимание към средата. Изложбата „Корени“ направо се е вкоренила в къщите и дворовете“. Това „вкореняване“ е най-видимо в диалога на авторите със специфичната аура на всяка сграда. В старинната Аптека рисунките на Любен Домозетски, съчетаващи научната прецизност на ботаника с естетиката на византийския канон, стоят естествено до историческите фармакологични пособия. Домозетски превръща дивите орхидеи в обекти на преклонение, съединявайки науката и сакралното. От друга страна, в Балабановата къща, Мартина Вачева деконструира фолклорните вярвания и суеверия от XIX век, за да изобличи съвременните форми на колективно невежество. Нейните творби вдъхновени от стари наръчници по народна медицина, са мощен коментар върху това как страховете ни са еволюирали, но често остават закотвени в абсурда.
Проектът умело навигира и през екологичната и технологичната периферия. Андреа Попйорданова изследва изгубената памет за растителни видове като „черната добруджанска диня“, алармирайки за цената на монокултурното земеделие и загубата на биоразнообразие като загуба на културна идентичност. В противовес на този органичен разпад, Анджело Плесас предлага духовна защита в дигиталното пространство чрез своите текстилни талисмани – Solaris, които блокират електромагнитните полета и съхраняват човешкото присъствие непокътнато от сканиращите мрежи на интернет. Този дуализъм между изначалната природа и технологичния облак се допълва от аналоговата фотография на Станка Цонкова – Уша. Нейните творби, родени в Япония, са застинал момент на вътрешен мир, в който погледът е погълнат от вечността на природните форми, далеч от шума на човешките емоции.
Изложбата функционира като организъм, чиито разклонения достигат до периферията на града чрез живописта на Мими Добрева. Нейните пейзажи от столичните райони „Дружба“ и Кривина улавят граничните зони, където урбанистичният бетонен скелет постепенно бива погълнат от дивата растителност. В дворовете на старинните къщи пък Тери Врейбърг превръща отломките от рушащи се родопски домове в нови скулптурни композиции, давайки втори живот на материята през призмата на бавния разпад. Така „Корени“ се превръща в изследване на цикличността – от поникването през цъфтежа до деструкцията и новото начало. Вера Млечевска успява да събере тези разностранни артистични гласове в общ хор, който не само анализира света, но и го преосмисля като пространство, в което знанието е единственият ни път към хармонията.
За тези, които искат да влязат в по-дълбок диалог с концепцията на проекта, програмата предвижда ключови срещи. В Балабановата къща д-р Георги Мишев разкри магическия свят на самодивските растения и обредността, а финалният щрих ще бъде поставен на 28 март с кураторска беседа на Вера Млечевска. Тази изложба не е просто културен факт в календара на Пловдив. Тя е покана за завръщане към същественото. В свят, който често се чувства изтръгнат от почвата си, „Корени“ ни напомня, че познанието за природата е всъщност познание за нас самите – болезнено, красиво и неизбежно вплетено в архитектурата на времето.
Пламен В. Петров