Археолозите разкриха много добре запазена статуя, вероятно на бог Хермес при разкопки в Cloaca Maxima – Големият канал на античния град Хераклея Синтика, съобщи Archaeologia Bulgarica.
„Над два метра е и вероятно изобразява Хермес, едно от най-популярните божества в този район“, коментира ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински. Той добави, че предстои още много работа.
„Не искам да прибързвам със заключенията, но отсега мога да кажа, че тази антична статуя е не само най-добре запазената сред откритите тук, а и изобщо на територията на България. Предполагам, че някогашните жители на града са я положили в пръстта на това място след голямото земетресение през IV век – за да съхранят за по-добри времена едно от старите си божества в период, когато християнството вече е официалната религия“, добавя проф. Вагалински.
Ден по-рано археолозите смятаха внимателно да преместят статуята в музея на Петрич и след необходимата реставрация и консервация ще бъде изложена за посетители там. Но преместването за сега се отлага.
Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.
Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет, след откриването на голям латински надпис през 2002 г., който Митрев превежда, коментира и публикува. Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори. Първоначално екипът искаше да пренесе античната статуя с помощта на кран. „Установихме, че все още съществуват известни рискови моменти от пренасянето ѝ – изваждането ѝ, после работата с крана, после със специализиран транспорт до Петрич, затова прецених, че е по-добре да отложим. Да помислим още веднъж. Имаме още два варианта, които касаят най-вече нейното уплътняване, товарене и изнасяне“, заяви проф. д-р Людмил Вагалински.
