По-сдържаният или по-експанзивен феминизъм непоклатимо остава тренд в световното кино. Войната между нежния пол и мъжкия свят не спира, така че няма изненада от постоянната й интерпретация от сценаристи и режисьори. В информацията за всеки форум в жанра пък задължително фигурира статистика за това колко дами и как присъстват в селекцията. В международния конкурс на предстоящия София Филм Фест две са българските психодрами по темата. „Жени извън употреба“ е втората пълнометражна лента на Александър Косев, познат на публиката с „Петя на моята Петя“ – екранният разказ, посветен на поетесата Петя Дубарова, гледан от над 100 000 зрители в родните салони. В новата история, чиито сценарист е Нели Димитрова, се преплитат съдбите на четири жени в различен етап от живота им. И макар проблемите им да са от различно естество, и четирите не могат да се отърват от натрапчивото усещане, че безсмислието около тях е все по-завладяващо. В конфликт с възрастта, женствеността, любовта и болката, се стремят към промяна – крайна, болезнена, безусловно живителна. В ролите са Силвия Лулчева, Албена Павлова, Елена Атанасова, Александра Костова, Владимир Пенев, Юлиан Вергов.
„Филтър“ вече представи „Лъст“ на Ралица Петрова като заглавие от секцията „Форум“ на Берлинале. Сюжетът проследява Лилиан, която е психолог в американски затвор, но след смъртта на непознатия си баща е принудена да се завърне в България. Преминавайки през неуредени дългове и институционална инерция, тя се помирява с траура, гравитирайки около крехката граница между властта и подчинението. В този филм между мистерията, въображаемото и призрачното ще гледаме Снежанка Михайлова, Никола Мутафов, Михаил Милчев, Алексис Атмаджов.
Какво още ще гледаме на издание № 30 между 12 и 31 март? „Звукът от падането“ на Маша Шилински, получил наградата на журито в Кан и включен в краткия списък за международен „Оскар“ като кандидатура на Германия, също е за четири жени от различни епохи. Алма (1910), Ерика (1940), Ангелика (1980) и Ленка (2020) прекарват младостта си в една и съща ферма в Северна Германия. Докато домът се развива и променя през тези повече от 100 години, ехото от миналото се запазва в стените му. Макар и разделени във времето, съдбите на момичетата се отразяват една в друга. Призът за най-добър сценарий и на Екуменическото жури в Кан 25 пък бяха връчени на легендарните братя Жан-Пиер и Люк Дарден за „Млади майки“. Пет тийнейджърки се надяват да открият в специален приют на по-добър живот за тях и за бебетата им. Ето какво пише Дейвид Руни за „Холивуд Рипортър“: „Няма нито една фалшива нотка в изпълнението на младите актьори и всички те участват в истински трогателни сцени.“
Награденият със „Златна палма“ в Кан „Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи е с гала премиера в София. Най-новата творба на прочутия ирански режисьор е кандидатурата на Франция в краткия списък за номинациите за „Оскар“ за най-добър международен филм. Златната палма, която той получи от ръцете на Кейт Бланшет и председателката на журито в Кан Жулиет Бинош, бележи нов етап в творчеството му след всички премеждия, ограничения, цензура и години затвор в родния Иран. „Обикновен инцидент“ е първата творба на Джафар Панахи след излизането му от затвора. Тя е за мъж, бременната му съпруга и дъщеря им, които катастрофират, а случайно произшествие се трансформира в поредица от събития с важни лични и обществени последствия. Панахи използва измамно проста завръзка и задълбава към сложни морални казуси, критика на обществените порядки и крехката същност на човечността и съществуването. Панахи, ключова фигура в иранската нова вълна, изследва репресията, социалната несправедливост и ограниченията върху свободата в Иран. Въпреки многобройните си арести и забрани, той продължава да създава филми, които поставят остри политически въпроси.
Албена Атанасова