В театъра на Пловдив отново се играе спектакъл, заради който софиянци ще натискат газта по магистрала Тракия. Драматургът Александър Секулов и режисьорката Диана Добрева, непоклатим и доказан в своите таланти и амбиции тандем, направи „Без кръв“ – истинска епична корида, която влиза направо в кръвта. Секулов е сътворил чудеса по романа на знаменития италиански писател Александро Барико, прецизно и поетично пренасяйки на сцената най-въздействащите и смислени епизоди от емблематичната история за престъплението, наказанието и необяснимата прошка, за очакваната омраза и изненадващата любов. Кардиналната тема е как да се излезе от омагьосания кръг на отмъщението и дали това въобще е възможно. Защото Тито, един от героите, е категоричен: „Не може да се сее, без да се изоре. Първо трябва да се разцепи земята. Какво значение има едно дете, което умира – или десет деца, или сто? Земята трябваше да се разцепи и ние го направихме“.
„Без кръв“ на Барико започва с вражда и вендета, за да стигне до страст няколко десетилетия по-късно. Трима мъже, които доскоро са били на неназована гражданска война в неуточнена държава, убиват баща и невръстния му син. Един от наказателния отряд открива под капака на мазето и дъщерята в семейството, но не я издава на другарите си. За краткия миг, в който мъжът и момичето се гледат безмълвно в очите, тя се влюбва завинаги в него. През следващите години вече порасналата доня Сол хладнокръвно убива другите двама. Когато най-после открива своя спасител, той е убеден, че е последната й жертва. Но вместо това се случва чудото на любовта. Не става дума за хепиенд, тъй като миналото им е белязано от фатални за душата загуби и вечни екзистенциални дилеми, които не могат да бъдат забравени и заличени дори в обятията на другия. Неслучайно самата доня Сол пита: „Войната я спечелихте – изглежда ли ви по-добър този свят?“. В нейния образ влиза Маргита Гошева – перфектна и завладяваща пространството без буква колебание.
Диана Добрева със замах надгражда собственото си въображение – този път без любимите й грандиозни анимации и визуални ефекти. Под прожекторите се стеле аленият цвят, а в центъра е огромен позлатен бик, напомнящ за Минотавъра. Всичко е корида – вечната битка между живота и смъртта. Арената е и кабаре, и съд, и църква, и бойно поле, и зала за танци, и хотелска стая. Неосъщественият до комизъм тореадор е Константин Еленков. Но той е и умел разказвач като от древногръцка трагедия, който се развихря в истинско уанмен зрелище през първите минути на постановката, разнищвайки всемирните теми под слънцето. Пластичен, забавен и секси актьорът пее страхотно, докарвайки го на моменти до вокалните женски височини на прочутия оперен кастрат Фаринели. За артисти като Маргита Гошева и Константин Еленков може да мечтае всяка световна трупа.
Като ловък професионалист Диана Добрева винаги открива различен код към успеха на своите приказки – от митологията, през романтиката, до абсурда. Този път ключът е действително виртуозната хореография на училата в България Олга Панго, която е представление в представлението, без нито за миг да отклонява вниманието от философското и театралното. Актьорите танцуват в един дъх и един ритъм – фламенко, танго, огън и плам. Жестовете, движенията и телата им сякаш всеки момент са готови да избухнат. Музиката на Явор Карагитлиев и Сашко Костов, който свири и на живо, също отвежда публиката към селенията на дуендето.
„Без кръв“ постави началото на международния фестивал „Сцена на кръстопът“, чието издание номер 28 продължава в Пловдив. Началото някога е поставено от Стефан Данаилов, Сотир Майноловски и Николай Ишков. Слоганът тази година е „Театъра Огледалото“, а едноименното великолепно есе е на Елин Рахнев. В програмата са премиерни и хитови заглавия от България и Европа.
Режисьорката: Това е най-голямото ми лично театрално чудо
Постановката е финалът на двугодишен проект между Пловдив и Велес
„Без кръв“ е копродукция между пловдивчани и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ от северномакедонския град Велес. Тя е финал на двугодишния международен проект „Манифест“ между двете трупи, което се случва за пръв път в историята от двете страни на границата. Диана Добрева е толкова вдъхновена от работата с артистите от Пловдив и Велес, че нарича „Без кръв“ „най-голямото ми лично театрално чудо“.
Актьорите от българска страна са още Елена Кабасакалова, Патриция Пъндева, Красимир Василев, Георги Вачев, Симеон Алексиев, Катрин Гачева, Златко Шарков, от северномакедонска – Васил Зафирчев, Исидор Йовановски, Филип Христовски, Филип Василевски, Елена Димитрова, Кети Борисовска. Костюмите са на Раде Василев и Елена Вангеловска.
„Без кръв“ е хибриден спектакъл, автентичен, сериозен, който създава нов канон със собствена логика в театъра. Той е уникална система, презентираща ужасно тежка приказка, която завършва с катарзис – не само на сцената, но и в залата“, коментира Сашо Димовски, бивш директор на Народния театър във Велес и автор на изследователски текст за целия процес, който ще бъде публикуван като специализирана литература. Сценографът Валентин Светозарев добавя: „Без кръв“ е материализирана емоция. Ще перифразирам посланието на апостол Павел: „Ако нямаш любов, нищо нямаш“. На сцената тази любов я има, затова представлението стана изключително“.
И тъй като проблемите между роднини и съседи не бива да се замитат под килима, както по традиция правят политиците, няма как да отмина един неоспорим факт. Между артистите на България – не само от Пловдивския театър, и колегите им от Северна Македония, не само от Велес, винаги има човешка и творческа хармония. В различни години на различни сцени са гостували най-изявените ни режисьори – Александър Морфов, Галин Стоев, Явор Гърдев, и разбира се, Диана Добрева. Да не говорим за „обмена“ на класически музиканти.
