Неочаквано зрелище предлага спектакълът „Блажени са блажените“ – драматизация по сложния като конструкция едноименен роман на Ясмина Реза в Театър 199. Драматизацията на режисьорката Весела Василева изисква сериозна концентрация. В книгата има 18 герои с 21 вътрешни монолога – в сценичната версия на режисьорката те са „само“ 12, но от това пъзелът не става по-лесен. Всеки от тях представя своята гледна точка към всяка история. Светлана Янчева, Христо Гърбов, Жорета Николова, Свежен Младенов и Мак Маринов поемат предизвикателството да се раздвояват и разтрояват. Впускат се в бързооборотен комично-трагичен маратон като самия живот, в който смехът и тъгата се случват едновременно.
Албена АТАНАСОВА
Одил и Робер си устройват дребнобуржоазен скандал на опашката в супермаркета заради вида сирене – и това е само началото на поредицата сблъсъци между тях. След всяка разправия тя изисква от него да моли за извинение, а с разплитането на сюжета интригите загрубяват, разкривайки вселената от обиди и огорчения между двамата. Робер дава за пример семейство Ютнер, които преди вечеря си пожелават „Да похапнем добре, любов моя”. После се оказва, че въпросните Паскалин и Лионел крият ужасна тайна. Заблуждават, че синът им Жакоб е на стаж в Лондон, а истината е жестока – затворили са го в психиатрия, защото той от дете се мисли за Селин Дион. Двете двойки постепенно, но категорично повдигат завесата и зад нея изкачат лъжи, измами, изневери, умора и отегчение, избиващи като омраза в диалозите. Всеки от съпрузите е и жертва, и палач на другия. Сложните отношения са мотивирани от единствен въпрос: Какво е любовта и как да бъде съхранена? В калейдоскопа е разгледана от всеки възможен ъгъл – на съпрузите, любовниците, приятелите, родителите, децата… Обвинения, прошка, изкупуване на грехове. Всъщност любовта отдавна я няма – самотата е естественото състояние на съвременния човек. Но съпрузите нито се разделят, нито се развеждат. Парадоксът също е действащо лице – безкрайната несигурност е равна на непоклатима свързаност. Водим битки за нещата, които нямаме, без да проумяваме, че притежаваме много повече – това е едно от посланията на Ясмина Реза.
Другите космически теми в „Блажени са блажените“ са времето, смъртта, срамът, смелостта, страхът, радостта. Ясмина Реза ясно формулира целта си – да промени „застиналостта“ и бледата светлина, да влее смисъл в неволно изречени думи. Тя по традиция е отличник в представянето на действителността като декор на хомо луденс – за нея играещият човек не познава граници. Размяната на роли, на позиции, на ракурси градират абсурда – другото име на битието. А този жанр, абсурдът, изисква ирония и самоирония – качества, които видимо притежават актьорите в постановката на Весела Василева. Няма съмнение, че режисьорката се осланя и върху тънкото чувство за хумор у тях. Но всичко е прецизно премерено – дори рефлексът на Христо Гърбов да превърне някой от монолозите в скеч. И още една изненада – петимата изпълняват откъси от световни евъргрийни. Фрази от I will always love you на Уитни Хюстън от „Бодигард“, My heart will go on на Селин Дион от „Титаник“, Memory от „Котките“ ловко „дописват“ емоционалния екшън. За повече автентичност Свежен Младенов вади саксофона, а Мак Маринов – китарата. Художничката Елена Иванова е решила визията в силни, даващи енергия цветове – и на сцената, и в костюмите има червено, зелено, синьо, жълто, бяло. Представлението обаче спокойно може да се лиши от десетина-петнайсет минути типична френска бъбривост и фабулна многотия. Говорилнята на моменти натежава, въпреки че актьорите – много са опитни, владеят положението.
Поетът Георги Борисов, който преди близо десет години издава „Блажените са блажените“ във „Факел“, се шегува, че цялата история е толкова парижка, като че ли роднините на Реза до девето коляно са от кореняците столичани край Сена. Нейните родители обаче са евреи от Москва и Будапеща и неслучайно в реакциите на героите й има много от добре познатите ни източноевропейски истеричност и душевен хаос.
Спектакълът е посветен на преводача Валентин Маринов-Пело
Ясмина Реза досега не е гледала в България интерпретации по свои драматургични творби – „Арт“, „Живот по 3“, „Богът на касапницата“, „Белла фигура“, „Една испанска пиеса“, но преди години много харесва корицата на Яна Левиева за „Блажени са блажените“. Преводът е на Валентин Маринов-Пело, покойния съпруг на Жорета Николова. Актрисата е тази, която сега предлага на Весела Василева да направи драматизацията. „Посвещаваме спектакъла на баща ми“, оповести Мак Маринов след финала на аплаузите.
„Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат без любов. Блажени са блажените“, казва Хорхе Луис Борхес във „Фрагменти от едно апокрифно евангелие” /“Смърт и компас“/. Ясмина Реза го цитира върху началната страница на книгата си. Оттам е и заглавието, което Валентин Маринов-Пело предлага за романа, който не тече по стандартния линеен начин, а се разгръща чрез отделни разпилени фрагменти. Самата Ясмина Реза преди години казва, че няма намерение да вади пиеса от „Блажени са блажените“, но в крайна сметка използва мотиви от сюжета в „Джеймс Браун носеше ролки за коса“. „Във всичко, което пиша, има театрална жилка“, споделя авторката, бивша актриса и настояща истинска звезда в съвременната френска и европейска драматургия. И добавя, че в произведенията й няма епичност, защото драмите са в детайлите, в „незначителните ожулвания, бръчки, микросъбития, които събрани заедно са борбата на съществуването“. Най-много е привлечена от несполуката, от най-малкото чувство, че не си успял. „Поражението ме интересува още повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат лични провали. Дълбоко разбирам този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха“.
