Когато Владимир Маяковски пристига в Париж, той вече е популярен в Съветския съюз поет революционер, човек с ярък език и още по-силен темперамент. Въпреки това в Европа той е почти анонимен, но точно в сърцето на стария континент среща жена, която запалва пожар в кръвта му. Татяна Яковлева е руска емигрантка. Красива, грациозна, образована, тя принадлежи към парижката бохема, движи се в среди на художници, писатели и модни дизайнери. Нейният чичо е популярният във Франция художник Александър Яковлев, удостоен с ордена на Почетния легион. Той я въвежда в обществото на Париж. В сравнение с нея Маяковски изглежда като човек от друг свят. Но именно този контраст е в основата на магнетично привличане. Той е покорен още от първата минута, почти веднага започва да й говори неудържимо за Москва, за революцията, за поезията, за живота, за самия себе си. Отначало тя е развеселена и поласкана, но постепенно се увлича от огромната му енергия и страст. Той пък приема връзката като ярък знак от съдбата. Силен отвън, но болезнено раним отвътре, поетът вижда в Татяна възможност най-после да бъде истински щастлив.
Той има отношения с няколко различни жени, а най-продължителни с Лиля Брик, която никога не му дава абсолютна емоционална удовлетвореност. Маяковски е великият поет футурист, а Брик е негов редактор, критик и любовница. Връзката им всъщност е триъгълник, включващ и съпруга й Осип Брик. Тримата живеят заедно, пътуват, имат периоди на раздели и сдобрявания.
Но Маяковски мечтае за спокойна, чиста и светла любов, каквато му се струва, че открива в Татяна. Поетът, който е водил сложни, нестабилни връзки, предлага брак на своята нова любима и иска семейство. Но Татяна осъзнава, че тази връзка няма перспектива и му отказва. Тя е наясно, че животът, който Маяковски може да й предложи, няма да й хареса и рано или късно двамата ще бъдат разочаровани. Пък и вече е свързана с блестящ френски аристократ и финансист, който й предлага стабилност.
Поетът обещава на Татяна не богатства, не бижута, не дом — а самия себе си. Той описва любовта си като буря, която не може да бъде спряна. Но както се случва често в живота, действителността се оказва не толкова проста. Татяна Яковлева не е готова да бъде жена на съветски поет, обвързан с държава, която е напуснала. Тя живее в свободен свят на мода и изкуство, светът на Маяковски е доминиран от идеологията, той задължително ще се завърне в СССР.
Маяковски приема твърде болезнено отказа, но любовта му към Татяна не умира, а дори се задълбочава. Превръща се във фикция, в нежно и болезнено вдъхновение. Тази среща ражда едно от най-известните му стихотворения — „Писмо до Татяна Яковлева“: „Все едно – / някой ден /ще те измъкна! / Теб — / или и тебе, и целия Париж / заедно“. Той пише Страстно, дръзко, нежно, с онази характерна за Маяковски смесица от грубост и изящество.
Преди да си тръгне от Париж, поетът плаща на цветарски салон да изпраща няколко пъти седмично букет свежи цветя – без срок, без ограничение, без обяснение, за да присъства тихо и красиво в живота й. Цветарите следват инструкциите на екстравагантния клиент и независимо от времето и сезона, година след година доставят в дома на Татяна красиви букети с единствения надпис: „От Маяковски“.
Владимир Владимирович Маяковски е роден е на 19 юли 1893 г. в село Багдади, Грузия, в семейство на лесничей. През 1907 г. се мести в Москва и година по-късно влиза в комунистическата партия, три пъти е арестуван, а последния път 6 месеца прекарва в затвора. Учи в Московското училище за живопис, скулптура и ваятелство, присъединява се към футуристите. Първата му книга „Аз“ е илюстрирана от самия него, а през 1914 г. в театър „Лунапарк“ в Петербург е поставена трагедията му „Владимир Маяковски“, в която сам изпълнява главната роля. Оценен е високо по времето на Сталин, който го нарича „най-талантливия поет на съветската епоха“.
След завръщането си в СССР Маяковски изпада в тежка творческа, емоционална и идеологическа криза. Животът му отново се преплита с Лиля Брик, но отново той не намира спокойствие. Самоубива се през 1930 г. само на 36 години и в решението му отново е замесена жена – много по-младата от него актриса Вероника Полонска, която не желае да се разведе заради него.
Татяна Яковлева е потресена и пази стихотворението му до края на живота си. По-късно тя става легендарна фигура в света на модата и дори муза на Диор. За Маяковски обаче завинаги остава Татяна „с големите очи“, за която той би „изгризал жилите“, ако би могъл. Дори след смъртта на поета тя продължава да получава цветя, докато салонът не фалира. По време на Втората световна война в окупирания от германците Париж тя оцелява, защото продава тези луксозни букети на булеварда. В продължение на няколко години неговата любов всъщност у я спасява от глад.
Чувството на Владимир Маяковски към Татяна Яковлева е един от най-поетичните, красиви и същевременно трагични епизоди в биографията му — любов, в която се преплитат страст, възторг, отчаяние, ревност, политически ограничения и неизбежността на разминаването.