Актьорът Даниел Върбанов е само на 25 години, но вече има две главни роли в сериали и се е снимал в най-касовия български филм за всички времена „Гунди – легенда за любовта“. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов, но е учил и в Академията по актьорско майсторство в Англия. Звездата му изгря на малкия екран с ролята на княз Баян в сериала на БНТ „Войната на буквите“, а сега е един от главните герои в хитовия сериал на Би Ти Ви „Вяра, надежда, любов“.
На 10 май Даниел Върбанов ще е рожденик и ще отпразнува 26-ия си рожден ден.
– Даниел, играете един от лошите в сериала „Вяра, надежда, любов“. По-трудно ли се влиза в такъв образ?
– Хората, които не се занимават с театър и кино, си мислят, че има някаква съществена разлика в това да играеш добър или лош. А всъщност няма. Поне от моя гледна точка. Когато играеш роля, просто започваш да мислиш по начина, по който го прави твоят герой. За мен нищо не се променя в подхода при изграждане на образа. Така че не бих казал, че е по-трудно, но със сигурност е по-интересно понякога.
– Попитах Калоян Трифонов, който изигра ролята на Геле, дали има нещо общо с героя си, и той каза, че е коренно различен. Вие по нещо приличате ли си с вашия Васо?
– Да, в образа има част от мен. И аз като Васо понякога мога да бъда по-агресивен и избухлив. Обичам да контролирам ситуацията и когато загубя този контрол, се изнервям. Знам, че не е хубаво.
– Значи, като сте ядосан, да не сме ви насреща.
– Е, не съм чак толкова страшен! (Смее се.) Необходими са ми няколко минутки, за да се успокоя.
– В сериала застрелвате Геле – един от най-близките ви хора. Лесно ли е да убивате във филм?
– Чисто технически е много лесно. Да натиснеш спусъка не представлява трудност, защото част от теб знае, че това е на ужким. Но що се отнася до емоционалната част – не е толкова лесно. С Калоян прекарахме доста време заедно в клуб „Марсилия“, който се намира извън София. И когато героят му умира, осъзнаваш, че този човек повече няма да е с нас на снимките и трябва да се разделим. Така че в чисто емоционален план е по-трудно.
– Как се справихте със стрелбата? Имате ли опит с пистолетите?
– Стрелял съм и преди сериала. Даже човекът, който ме е учил да стрелям – Миро Петров, е каскадьор във филма. Той ме наблюдаваше дали всичко правя правилно.
– Лично за вас коя беше най-трудната сцена?
– Вероятно ще ви изненадам, но на мен най-трудно ми беше да запазвам концентрация и да не се разсмивам. Калоян постоянно правеше някакви смешки и трябваше да спрем снимки, за да се успокоя. Пламен Димов също усети къде са ми слабите места и нарочно се опитваше да ме разсмее.
– Секссцените затрудняват ли ви? С Мария Сотирова имахте такава в един от епизодите.
– Не, не ме затрудняват. Когато учих в Академията по актьорско майсторство в Англия, се обръщаше специално внимание на тези неща и как да се подхожда към тях. Секссцените не са по-различни от всички останали. И в тях става дума за партньорство. Ако имаш добър партньор, с когото се разбираш, не би трябвало да има нищо неловко и неприятно. За мое щастие, винаги съм бил с прекрасни партньорки.
– Вашият герой Васо е бил във Френския легион. Вие сте роден през 2000 година и не сте ходили в казарма. Представяте ли си се като част от този толкова страшен Френски легион?
– По-скоро – не, но аз съм имал моята си казарма. Още като тийнейджър отидох в Англия, където бях в училище с пансион. Там се държеше на дисциплината, а и се спазваше стриктен график, по който се ръководиш. Не съм имал свободата, която са изживели моите връстници в България. Така че това, през което съм преминал в Англия, много ми помогна, за да изградя моя образ в сериала.
– Във филма сте в сложни отношения с вашия баща. В реалния живот това случвало ли ви се е? Баща ви Венцислав Върбанов наказвал ли ви е някога?
– В нашето семейство баща ми винаги е бил доброто ченге. Дори и да съм правил някоя беля – бързо е прощавал. Вкъщи майка беше лошото ченге и ме наказваше.
– Баща ви беше министър на земеделието, както и депутат. Вас политиката изкушава ли ви?
– Ако гледаме идеалистично – професията политик е нещо достойно и смислено, защото защитава интересите на хората и работи за общото благо. Поне така е по учебник. Освен това, за да бъдеш политик, се изискват много качества. За съжаление обаче, когато вече си в политиката, рядко имаш възможност да правиш това, което се очаква от теб. Всички влизат с идеята за позитивна промяна, но нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат, когато си извън политиката.
– Ако все пак един ден ви предложат да станете политик, бихте ли приели?
– В момента – не. Но след години, ако видя, че бих могъл да бъда полезен, може да приема.
– Звездата ви изгря още като студент с ролята на Баян в сериала „Войната на буквите“. Със сигурност няма как да не сте благодарен на съдбата за този шанс.
– Истината е, че това е мечтан старт за всеки млад актьор. Какво повече бих могъл да желая! Това е голям шанс за един студент. И когато съдбата ти е дала всичко на тепсия, нямам никакво право да мрънкам! Само мога да съм благодарен. От мен обаче зависи как ще продължа напред.
– Много жени страдаха, като си отрязахте дългите коси, с които ви гледаха в ролята на Баян…
– (Смее се.) Явно това са жените, които са били влюбени в образа на Баян. Когато се подстригах пък, имаше много коментари, че ме харесват повече с къса коса. Аз не се плаша от промените, за всяка роля гледам да съм различен. За Баян се наложи да кача килограми, за Васо трябваше да променя стойката и походката.
– Ролята на Баян не е лека, освен това е в епоха. Имаше ли нещо, което ви притесняваше в нея?
– След като изчетох сценария, вече си бях изградил до някаква степен образа на Баян. Нещо обаче ми липсваше. Не знаех какво точно, но нещо не ми достигаше. Имаше и проблем – не можех да яздя. В момента, в който ме заведоха на конната база и ме качиха на коня Фого, целият образ на Баян ми се избистри. Точно този момент беше ключов, за да видя ролята в цялост, и връзката с конете много помогна. А и благодарение на сериала „Войната на буквите“ не просто се научих да яздя. Сега ездата е едно от любимите ми хобита.
– Доста актьори са падали от коне по време на снимки. Вие имахте ли инциденти?
– В един от епизодите така се засилих да яхна коня, че го прескочих. Случи се, защото всички ми повтаряха, че няма да се справя, тъй като животното е високо и е опасно за мен. Настояваха сцената да я заснеме каскадьор. Аз обаче бях убеден, че ще го направя. И така го направих, че прескочих коня. За щастие, паднах, без да се нараня. Но не това беше големият ни проблем. По време на снимките най-сериозното изпитание за всички ни беше жегата. През юли и август трябваше да сме облечени с кожи и няма да забравя как един ден след всеки дубъл ме заливаха с вода, и то не само по главата, но и по костюма, за да не прегрея.
– Снимахте се и в най-касовия филм от последните години „Гунди – легенда за любовта“. Футболът бил ли ви е страст някога?
– От малък обичам футбола. Имаше период от живота ми между 12 и 14 години, в който много играех и всичко гледах, не пропусках мач по телевизията. Сега пак ми е страст, но не съм чак толкова активен.
– По други спортове запален ли сте?
– Играя тенис. Като тийнейджър започнах много добре, имах потенциал, но така и не го развих. Бях доста мързелив тогава. Качих килограми, станах тромав. Тъй като родителите ми никога не са искали да съм спортист, а и аз вече бях заявил желанието си да се занимавам с актьорско майсторство, спрях да ходя на корта. Наскоро обаче се завърнах там и се оказа, че не съм забравил онова, което съм научил преди доста години.
– Миналата година пред 40 000 души на стадион „Васил Левски“ предложихте брак на вашата приятелка Алекс Лашкова, която бе един от участниците в „Като две капки вода“. Не се ли притеснявахте?
– Бях много спокоен през цялото време. Мислех си, че в един момент все пак ще се притесня и стресирам, но това така и не се случи. А като излязох на сцената, тези 40 000 души ми дадоха още по-голяма сила.
– Как опазихте тайната?
– Първата ми мисъл беше да не споделям с абсолютно никого. Така щеше да е най-лесно да опазя тайната, но нямаше да е особено коректно. После реших да кажа само на най-важните мъже в живота ми, тъй като смятах, че това е мъжка работа. Но добре че не го направих, защото със сигурност майка ми щеше да се почувства изолирана от този важен момент в живота ми. Затова избрах да кажа на баща ми, на майка ми, на братята ми и на най-близките ми трима приятели. За семейството на Александра обаче моето предложение беше изненада, тъй като те не знаеха нищо.
– Какво ви каза Алекс, след като слязохте от сцената?
– Каза, че това е най-прекрасното нещо, което е можело да й се случи.
– Вече шест години сте заедно. Любовта все така силна ли е, както и в началото?
– Да, все така силна е. Ако нещо се беше променило в годините, едва ли щяхме да искаме да прекараме живота си заедно.
– Предстои ви сватба. Кога ще е тя?
– Следващото лято. Решихме, че е по-добре да не бързаме, но да стане хубаво и да е така, както си представяме сватбеното ни тържество.
– Сватбата ви морска ли ще бъде?
– Не, няма да е морска, но ще е приказна.
– Мислите ли с Алекс вече за деца?
– Рано ни е. Моят баща е станал родител на 38 години. Не че искам да подобря постижението му, но не бързаме.
– Какво все още искате да ви се случи?
– Поставил съм си за цел да направя няколко филма като режисьор и продуцент. Имам идеи в главата, които искам да реализирам. Бих се радвал някой ден да изиграя и ролята на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“. Ако ми се случи, ще съм много щастлив.
Антон СТЕФАНОВ