Японската вишна или както я зоват в родината й, „сакура“, е дърво, без което представата за Изтока не би била пълна. Нещо повече – сакура в превод трябва да разбираме като „дърво, на което седи Бог“. Казано по друг начин, японската вишна всяка година по градове села и градове в цяла Япония привлича милиони хора, които се наслаждават на удивителния й цъфтеж. Заедно с хризантемата и ириса, тя е вписана като национален символ на страната и е дълбоко врязана в японската култура. Казват, че японците величаят красотата на сакурата. Те толкова обичат нежните ѝ цветчета, че са обект на обожание преди всички останали цветове и са отредили на вишната специално място в историята и културата на страната си. Всъщност понякога с японската дума „цвете“ се назовава точно сакура. Това е и причината тя да присъства често в наследството на Япония, а нейното присъствие в литературата, драматургията, музиката, визуалните изкуства е част от идентичността на страната.
Освен с красотата си, вишневият цвят поразява с дълбоките си символни стойности. Бледорозовите венчелистчета са известни с краткия си живот. Само седмица след своя буен цъфтеж „сакура снегът“ е отнасян от поривите на вятъра и пада по земята. Поради тази своя мимолетност сакурата се е превърнала в най-красивата метафора за ефимерността на физическото ни съществуване, за мимолетността ни в света на живите. От друга страна цъфтежът на вишната е времето на обновяване и прераждане. Година след година розовите цветове маркират края на мрачните зимни месеци и означават дългоочакваното начало на пролетта. Пиковият цъфтеж, който е между март и средата на април, е времето, в което не само е началото на новата учебна година, но и най-красивият период за традиционното за местните ханами – семейните излети, завършващи с пикник под вишневото дърво. Това е времето, в което хората търсят единение с природата, както в никой друг период на годината. Единение, припомнящо обновяването на живота, ефимерността на битието и мястото на красотата в него.
Това е и причината сакурата да се превърне във вдъхновител на стотици японски художници. А световната слава на този красив цвят привлича хиляди визуални артисти от всички краища на планетата, които се обръщат към омагьосващото й очарование. В своята най-нова самостоятелна изложба, която бе открита в столичната галерия Vejdi скулпторът Вежди Рашидов се обръща тъкмо към това хилядолетно утвърждаване на сакурата като обект на обожание. Обожание, което като дъх каца върху върха четката и търси своята материализация в образ. При това с изкуството на акварела, действително най-подходящото за целта. Както сам големият майстор на българският акварел акад. Дечко Узунов споделя преди години: „Акварелът е писмо, все едно че пишеш писмо до близък човек. Любовното писмо се пише наведнъж, че ще капне мастилото, че ще зачеркнеш, какво значение има това. Важно е какво ще кажеш – не красотата на почерка“.
Тъкмо към това сякаш се стреми и Вежди Рашидов в изложбата си „Японска вишна“ – в опозиция на онова, с което го разпознаваме, а именно в работата му в полета на скулптурата, изискващ силата на ръката да владеене на материала. Сега тъкмо напротив – лекотата на акварела напътства ръката на художника. Сам Вежди Рашидов споделя за изложбата, че тя е вдъхновена от засаденото в двора му дърво, което той преди години донася в страната ни от Турция. „Това дръвче вече стана голямо дърво и когато с жена ми седнем да вечеряме, гледам цъфтежа му. Първо то цъфва“, отбеляза той. И така за пореден път сакурата се превръща във вдъхновение за художника. Вдъхновение, което е запечатано в 28 малки и 6 големи акварела. По думите му, японската вишна си променя цвета – започва силно розово до виолетово, червено дори в краищата. След това става бледовиолетово, после – бяло с оранжево. „Уникално нещо. И така почнах всяка година да си драскам – като взема едно клонче, си правя експерименти. Нямам никакви професионални претенции, че правя голяма живопис, това са моите заигравки. Каквото водата даде, това правя”, сподели на откриването авторът.
По думите на акад. Атанас Семов, член кореспондент на БАН, и гост на изложбата, Вежди Рашидов разказва с четката си за Япония. „Че той е талантлив човек, знаем всички и отдавна. Знае го и светът. Възхищавам се на факта колко благороден човек е, колко плодороден творец е, колко продължава да му се работи. Възхищавам се и на това, което за пореден път може да видим на стените в тази галерия, колко чувство влага Вежди, когато работи, какво виждат очите му. Защото за големия творец не е достатъчно само да можеш да го направиш. Преди това трябва да можеш да го видиш.“ А човек всякога вижда онова, което е успял да познае.
Пламен В. ПЕТРОВ
