Попфолкът победи с много на нула. Звездите от жанра, който имитира народната музика на Сърбия, Гърция и Турция, от месеци наред пълнят догоре „Арена 8888“ в София. Залите за концертите се пръскат по шевовете с възторжени фенове от различни генерации. Еуфорията е пълна, възторзите в социалните мрежи стигат до вербален амок. Тийнейджърките изпразват портфейлите на родителите си, за да си правят гърди и устни като на певиците. Момчетата пък свалят гаджета, докато припяват сърцераздирателните балади на първите дами в поп фолка, които иначе притежават отлични вокални качества и имат солидни професионални дипломи.
На този фон Миро и Графа с всичките им мотивирани и заслужени претенции и достойнства едва пласират репертоара си в „Арената“. Надали и двамата скоро ще помислят за реванш. Най-умен и обигран, както винаги, е Веселин Маринов. Той предпочита четири вечери да препълни Зала 1 в НДК, вместо да хвърля нечовешка енергия, за да овладее „Арената“ – не че не го е правил, но не е неговото място. Миро преди броени дни най-после призна, че следващия път ще избере НДК.
А какво напоследък се случва в прословутата „Арена 8888“? Софи Маринова превзе четири пъти залата с 12 000 зрители, като разпродаваше билетите мигновено. Ромският славей беше в компанията на бащите и законодателите в чалгата – перфектните музиканти от „Ку-ку бенд“, върху чиято съвест тежи цялото това народняшко ерзац изкуство. Някога лидерът на екзистенциалната му концепция Слави Трифонов пускаше тълпата без пари на концертите им по стадионите в родината.
Преслава не остана по-назад, а Галена удари всички в земята – спектакълът й беше най-скъпият и най-луксозният, правен някога в „Арена 8888“. Пищни ефекти, сценография като за Оскарите, че и отгоре. Самата тя – по образец на Бионсе и Лейди Гага. Мащаб за милиони. Азис също пласира две вечери, но отнесе и критики от свои и чужди. Според познавачи на катаклизмите в попфолка в момента най-голямата знаменитост в тази сфера е Меди, който на 8 март също зарадва почитателите си в „Арената“. От три-четири години той се изкачва уверено към върха и засега го владее. Редно е да се каже, че всички тези артисти пеят на живо, което невинаги е валидно за някои от колегите им в „сериозния“ жанр.
Тези дни бе постигнат нов рекорд – Емануела продаде билетите за концерт в „Арена 8888“ само за шест часа. Предстоят и два юбилейни концерта – на Константин и на Десислава, която празнува 30 години възходяща кариера.
Чалга жанрът триумфално шества и в телевизиите. Дори предаването от класата на „Като две капки вода“ не прави изключение от тренда. В крайна сметка, каквото се търси, това предлага. Неслучайно и Азис седи рамо до рамо в журито заедно с поп любимеца Веселин Маринов, рок ветерана Фънки и джаз отличничката Хилда Казасян. Широкото ветрило е съзнателно търсено. Другият тв формат, в който „лекият“ жанр шества, е „Ергенът“. Някои от участничките в шоуто имат впечатляваща визуална прилика с много от попфолк звездите, а и с манталитета на много от тях, внушаван и чрез творчеството им.
Твърде притеснително е, че чалгата посяга и към театъра. Не като поп фолк изпълнения, а като стил и евтино заиграване с вкусовете на публиката. В афишите се прокрадват лековато-глуповати текстове, маскирани като „забава“, а понякога дори като авангардизъм.
Сякаш се връщаме в 90-те години, когато жанрът се роди и триумфира. Тогава бяха времената на мутрите, показните убийства и снишаването на интелектуалците. А до края на предишното десетилетие рокът беше емблемата на младите хора в България, олицетворяваше протеста срещу правителството, държавата, системата. Единици бяха тези, които танцуваха кючеци по кръчмите, потънали в блаженото невежество на телесната нищета. Диското, пънкът, метълът – това беше реалността. После нещата от живота се превъртяха и станахме чалга държава.
Да се надяваме, че чалга партията на следващите избори няма да влезе в парламента. Макар че много от сегашните формации сякаш са родени от ценностите на доминиращия у нас музикален и ментален жанр.
Албена Атанасова