Михаил Вешим, чието чувство за хумор е пословично, не само защото е главен редактор на вестник „Стършел“, в новата си книга разказва интересно и увлекателно за един от малкото наистина познати по света сънародници. „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ на „Книгомания“ излезе в чест и памет на легендарния маг, роден преди 120 години.
„Той е голям артист и българин, изминал нелек житейски път, но устоял на превратностите на времето. Отстоява себе си понякога с цената на компромиси – с властта, но не и със изкуството си“, коментира авторът. Биографията на неукото момче от Враца, което става изключително популярно, е изпълнена с епизоди, които доказват, че и българската мечта е възможна. Всичко започва от бедното детство по улиците на провинциалния град, преминава през метлата и тезгяха за продажба на лимонада, за да се стигне до международните върхове в илюзията. Отличават го в Европа и Щатите, печели специалната награда на Американската асоциация, на която става почетен член, носител е на френския орден „Робер Уден“.
Евстати е третото дете на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер в Хайредин. След като той загива в Първата световна война, вдовицата му тъче черги, за да издържа семейството. През 1918 година Евстати, едва на 13, идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и работи като момче за всичко. В ролята на съдбата влиза гастролиращият френски илюзионист Делоне, от когото юношата научава първите си фокуси, а после го замества на сцената, тъй като преди да напусне България, маестрото му подарява магическия си сандък. Взима „назаем“ името Сенко от напусналия трупата клоун.
Артистичният му псевдоним пък идва от „мистериозен“, а не от „мистър“. „Много често Бургас беше началото на турнетата ми. Там, в печатница „Котва“, си правех афиши. Те започваха все с „Мистериозният Сенко“. Да, ама веднъж в Панагюрище се оказа, че афишите ми са свършили. Реших да си направя нови в този град. Дадох им бургаски афиш и им казах да ми извадят съответното количество. Взели печатарите да го набират, ама с техните букви не се побрало на един ред. И го съкратили, както правят редакторите. Получих афиша и гледам – Мистер Сенко. Защо пък не? – рекох си. И така го оставих“, разказва той пред списание „Отечество“ през 1987 година.
Както се знае, зад всеки преуспял мъж винаги стои амбициозна жена. Ела Самбиази, втората съпруга и асистентка на Сенко, в началото на кариерата му по-добре от него се ориентира в шоу бизнеса. Тъкмо тя го насърчава в трансформацията му от звезда по селските панаири в световна знаменитост.
В средата на ХХ век Мистер Сенко вече с лекота пълни с публика салоните по два пъти дневно. Не пропуска да изпраща пари на другите от голямата си фамилия. Сред най-популярните му номера са „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“, „Левитация“. Обикновено действа с лявата ръка, докато публиката се взира в дясната.
През 1961 година е премиерата на коронното му изпълнение със свалянето на главата. Вдъхновява се за него, след като една нощ се озовава очи в очи с движещ се бял костюм – оказва се афроамериканец, който в тъмното изглежда като фигура без глава. Мистер Сенко поръчва на живописеца Ненко Балкански и скулптора Иван Мандов да направят отливка на собствената му глава и обявява сензационния трик. Понякога я оставя върху перваза на домашния прозорец, за да тества реакциите на любопитните минувачи.
Въпреки всичките му заслуги за прославата на България, Държавна сигурност „разработва“ Мистер Сенко като обект „Семка“ в продължение на 15 години, но той никога не сътрудничи на службите. Особено интересни в книгата са факсимилетата на доноси срещу него. „Това „Семка“ не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има намек, че на този човек май не му е чиста „семката“ – още от преди 9 септември 1944 г.“, казва Михаил Вешим. От обемистите папки с докладни записки, агентурни сведения, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина е подбрано само най-фрапиращото и интересното, което дава допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на информаторите се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г., колегата илюзионист Чорни и други.
След като се пенсионира маестрото дава реквизита си под наем на сина си Христо Карайончев – Мистер Сенко-младши. Напуска арената на живота на 26 юли 1987 г. в София.