Деян Донков не спира да доказва, че театърът и карнавалът са в кръвта му. За разлика от други талантливи артисти от неговата генерация дори и не помисля да трупа рейтинг по телевизионните формати, а си гледа сцената. Явно е убеден, че може да храни тримата си сина с изкуство. А сега, след софийската премиера на спектакъла от афиша на пазарджишката трупа „Любовъртеж“, още веднъж става ясно, че в режисурата е също толкова силен, колкото и в играта. Като достоен ученик на Крикор Азарян търси смисъла във всяка реплика и всеки жест под прожекторите, спазвайки повелята на гуруто си: артистът излиза пред публиката, само ако има какво да й каже. Деян Донков притежава онази творческа лудост, която възбужда и заразява. Както казваше Крикор Азарян, актьорството не е за темерути и дебелокожи.
Анна Кошко амбициозно партнира на маестрото в авторската му версия по прочутата пиеса от Артур Шницлер „Хоровод на любовта“ и по „Синята стая“ на Дейвид Хеър. Младата дама няма видими комплекси, предизвикани от първата класа на ментора си. Двамата влизат в по пет образа в десет истории – истински маратон от персонажи в комедийната драма или драматичната комедия, най-модерния жанр по международните тематични стандарти. Докато всеки от героите се бори със страха от силните чувства, потъва в екзистенциалния хаос, въвличайки в него и другия. Основните въпроси са: Какво си причиняваме? Защо затваряме сърцата си? Каква е цената на собственото ни емоционално късогледство? Къде отиде почтеността в отношенията? Нима изневярата се превърна в единица мярка в общуването?
Десет изгубени души саботират възможността да бъдат щастливи, защото знаят колко кратък и крехък е мигът. „Действат по принципа на доминото в истеричната ни действителност, в която никой не се вълнува от вълненията на сърцето.“, разкодира Деян Донков щафетния екшън, в който участник от предишния етюд попада в следващия, продължавайки да се оплита в лъжи и фасадни пози. Най-доброто в цялата история е иронията, която често преминава в автоирония. „Забавляваме се със собствената ни глупост, позволяваща да пропускаме най-ценното.“, добавя Деян Донков за представлението, което е автентична диагноза на времето ни, в което духът е в люта битка с пороците и греховете.
Мъже и жени от улицата и от така наречения хайлайф движат пистолетните случки – проститутката, полицаят /“Чувствата са сложно нещо“/, чужденката, аристократът /“Любовта извън леглото е проява на лош вкус“/, актрисата… Адвокатът обещава „Ще те науча да лъжеш“. Политикът държи кратка реч: „Свободата е прекрасна, но понякога хората трябва да се явяват на изпит, за да докажат, че я заслужават“. Дава, но след като му е дадено. Режисьорът пита моделката дали иска да гледа негово представление, а тя му отговаря, че да, може, но да е нещо забавно. Аха да я навие на друг избор, но моделката веднага му обяснява, че не й трябва нищо сериозно. Деян Донков не проявява никаква пощада към събрата си по професия – изобразява го като плейбой, мачист, нарцис, малко мизантроп, леко мизогинист… „Живея, за да вълнувам“, е кредото му.
Във всяка миниатюра има смешно и трагично, сарказъм и бурлеска, хореография и пластика… Зрелището тече с лекота и простота, които се постигат трудно, въпреки че изглеждат лесни.
Всяка миниатюра завършва със секс
в различно качество и количество, понякога подгрят от кокаин и винаги мощно музициран от аранжименти по прочутото парче на Ел Пасадор Amada mia, amore mio. Както по-зрелите зрители помнят, то гръмна доста отдавна в култовото Мъпет шоу на Джими Хенсън, в което шутовският абсурден хумор и политическата сатира извираха от диалозите между куклите. Много се връзва с героите на Деян Донков и Анна Кошко, които откровено пародират архетипите си. „Да се погавря малко с тези, които се гаврят с нас – лъжците.“, коментира Деян Донков. Той и Анна Кошко са в огромно прозрачно кълбо, което може да бъде дефинирано и като балон на мнимото щастие, и като балон на погубените илюзии… Придава друг привкус на действието и припомня, че рано или късно всеки балон се пуква. Сценографията е на Милен Боричев, а за чест на Янко Кашев, който е отговорен за звука, в „Сълза и смях“ нямаше никакви пропадания или фалове. Костюмите на Жанета Иванова подчертават енигматичната или агресивна еротика, музиката на Емилиян Гацов-Елби подгрява драматургията.
Деян Донков и Анна Кошко миналия септември отвориха арт сезона с „Последният час на Мерилин Монро“ – в чест на 100 години от рождението на вечния секс символ, а сега го затвориха с „Любовъртеж“. Дуетът им надали ще спре до тук, защото е базиран не само на житейската връзка между тях, но и на една от най-важните корелации в мирозданието: Учителят и Ученикът. Анна Кошко, която е завършила клас на Лилия Абаджиева в колежа „Любен Гройс“, не пропуска да спомене, че израства в занаята под диригентството на Деян Донков. Нейната Мерилин Монро не получи нито една номинация от конюнктурните оценители, но затова пък хората я харесват и дори се просълзяват на представлението в Народния театър.
Албена Атанасова