Знаех, че пуши, и затова седнах в зоната за пушачи. В 9.30 часа сутринта бях първият посетител в небезизвестната сладкарница „Теа“ на ул. „Жолио Кюри“. Предстоеше ми среща с невероятен човек – първия българин, държал в ръка мечтаната от всеки артист статуетка на Оскарите. Когато пък развя родното знаме на сцената на „Долби Тиътър“, хвърли всички у нас в екстаз. Мнозина едва тогава разбраха, че имаме такъв артист, а историята му минава през бягство, огромна упоритост и завръщане.
Димитър Маринов се появи на срещата на секундата, придружаван от пиарката си Катя Лазарова. Съобщиха ми, че след края на разговора ни веднага тръгват за Бургас, където актьорът води класове в Театралния колеж „Любен Гройс“.
Набързо си поръчахме кафета. Димитър Маринов поиска към неговото да има отделна каничка със студено мляко и запали цигара. Срещахме се за първи път и очаквах разговорът ми с човек, живял повече от три десетилетия в Америка и постигнал такъв успех, да е леко напрегнат. Димитър Маринов обаче заговори без следа от поза, ясно и с онази артистична интонация, която прави изключително очарователни звездите отвъд океана.
От това, което бях чела, слушала и гледала, си бях изградила образа на талантлив актьор, цигулар, емигрант и най-вече на българин, пробил в Холивуд. През 2019 година и покрай филма „Зелена книга” името му става популярно, споменават го редом с Вигo Мортенсен и Махершала Али. Продукцията на режисьора Питър Фарели получи „Оскар“ за най-добър филм, а в него Димитър Маринов изигра ролята на Олег, руски виолончелист от триото на пианиста Дон Шърли.
Имахме само час за разговор в ранната съботна сутрин. Време крайно недостатъчно да опозная човека, но пък ми стигна да усетя, че срещу мен стои артист от онези, които не се побират в рамки, и че е човек с българска душа, реализирал американската мечта.
Докато поръчваме от сладкишите на „Теа“, разбирам, че от два месеца Димитър Маринов е в България и води актьорски класове в Театралния колеж „Любен Гройс“ и в Югозападния университет.
Всичко започва преди година, когато отива в Бургас за представянето на свой филм
и се влюбва в града. Неочаквано там се появява неговият колега и приятел от 40 години Михаил Михайлов. Човек, с чието име се свързват първите стъпки на частните телевизии у нас, а мнозина го помнят като човека, който градеше медийния имидж на премиерите Стефан Софиянски и Иван Костов.
„Видяхме се с Мишо и първото нещо, което ме попита, е какво искам да правя. Останах учуден от въпроса, обясних му, че работя в Щатите, снимам“, разказва Димитър Маринов.
„Ами книгите, които си написал, актьорската школа, която имаш в Америка, не искаш ли да помогнеш и на младите хора в България?“, пита го Михайлов и така натиска бутона на новата мечта на Маринов. „Беше дошло време това, което бях постигнал в театъра и киното, да го даря на следващите, които имат желания и мечти като моите“, казва актьорът. Той не се двоуми и след кратък разговор с Мишо Михайлов става преподавател в „Любен Гройс“.
„Не искам да съм Димитър Маринов с флагчето на Оскарите, а да съм полезен на младите и талантливи хора в България. Преподавам по моя програма. В класа ми има 16 прекрасни момчета и момичета от 14 града на страната. Те учат и кино, и театрално актьорско майсторство.“
Паралелно с работата у нас Маринов има два проекта в Америка. Единият е телевизионен сериал, а другият – немска продукция по истински случай от Втората световна война. Плановете са снимките да започнат в средата на януари, които няма да попречат на актьорските му класове у нас. Питам го дали това, което прави, не е голямото му завръщане в България. „До голяма степен да“, отговаря ми той. Първият му опит да напусне родината е през 1983 г. година, когато в казармата бъдещият холивудски актьор и негов приятел правят опит да минат нелегално границата, скрити под седалките на влак. Димитър е осъден и лежи в затвора повече от две години.
По-късно в разговора ни отново ще стане дума за този доста мрачен период от живота му. Преди това обаче той ми разказва за детството си, което подсказва, че пътят му ще бъде голяма авантюра, изпъстрена с неочаквани обрати.
Бъдещият актьор е роден в София, а родната му майка е гимнастичка от Русе, запалена по театъра.
На 18-годишна възраст тя заминава за Търговище като стажант-актриса. Печели награда и директорът на театъра й съдейства да кандидатства във ВИТИЗ. Родителите й обаче са категорични, че дъщеря им трябва да стане учителка. На 22 години тя се влюбва, забременява, но биологичният баща на Димитър отказва да приеме детето. Малко след раждането бъдещата звезда е осиновена от лелята на своята майка. „Дълги години живях с моята осиновителка, но винаги съм познавал родната си майка. Просто в ранните си години не знаех, че ми е майка“, споделя Димитър Маринов.
Първите му съзнателни спомени са свързани с музиката и с картината как всяка сутрин неговата осиновителка пуска радио „Хоризонт“ и заедно слушат класическа музика. Когато е 4-годишен, малкият Димитър взима две куки за плетене, коленичи пред радиото и започва импровизирано да свири на цигулка. Веднага го водят на прослушване в Двореца на пионерите, където преподавателите отсичат, че е много музикален. На 11 години вече е първа цигулка във филхармония „Пионер“, с която пътува на турнета в Западна Европа и САЩ. Един от най-ярките му спомени е концертът в сградата на ООН в Ню Йорк, където диригент е авторът на „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн.
На 15 години пък блясва и актьорският му талант. Случва се на летен лагер. Биологичната му майка е учителка и директор на пионерски лагер в Тетевен, където взима двамата си синове – единият е Митко, а другият – брат му от брака й с друг мъж.
В заключителната вечер на лагера, когато се разиграва карнавал с горски цар, се оказва, че човекът, който трябва да изпълни ролята, е заспал и тя е поверена на Димитър Маринов. „Нямах реплики, но когато излязох на сцената и видях публиката, така се вдъхнових, че започнах импровизиран монолог. Децата ме познаваха, заливаха се от смях, а майка ми започна да ми прави знаци да млъкна. Не успя да ме свали от сцената.“
В публиката се оказват и актрисите Невена Коканова и Доротея Тончева, а са там, защото майката на Митко е учителка на Теодора, дъщерята на Коканова, която е на същия лагер. Енигматичната актриса е впечатлена от изпълнението на 15-годишното слабичко момче. Майка му обаче е категорична, че го чака бъдеще на виртуозен цигулар, а не на актьор. „Невена Коканова ми даде телефона си и когато се прибрах в София, започнах да ходя на уроци при нея. Тя препоръча също да уча оперно пеене, танци и аз я послушах“, разказва Маринов.
Година преди да кандидатства във ВИТИЗ, Коканова праща Димитър на уроци при Мария Карел, която по това време е най-известният преподавател, подготвящ бъдещите актьори. Сред учениците й са Чочо Пойопданов, Христо Шопов, обучавала е и самия Стефан Данаилов.
През 1982 г. момчето с цигулката е прието в НАТФИЗ, но преди това трябва да изкара казарма. Първите месеци там са много тежки заради физическите изисквания към изключително слабия младеж. Към края на първата година положението става сериозно. Набеждават Димитър за буржоазен „елемент“, който пълни главите на войниците със западна пропаганда. Започват разпити, той се чувства застрашен и предприема налудничаво бягство от България. Заедно с негов приятел хващат влака за София, оттам се качват на „Ориент експрес“, с който стигат до сръбската граница. На 9 септември 1983 година
е заловен от военните и вкаран за две години и половина зад решетките като политически затворник.
„Това беше може би най-ужасният период в моя живот. Бяха ми отнети всички права. Не можех да уча във ВИТИЗ, независимо че бях с един от най-високите резултати.“
Талантът му обаче е безспорен и го канят като стажант-актьор във Видин. Това му дава възможност да кандидатства в театралната академия по тогавашния член 9, според който може да станеш професионален актьор, без да си учил във ВИТИЗ. По този член 9 изгряват звездите на големите български артисти Невена Коканова, Наум Шопов и Георги Парцалев. Едва през 1989 г. Крикор Азарян и Тодор Колев гарантират за Димитър Маринов пред тогавашния министър на културата и му разрешават да учи актьорско майсторство.
През 1990 година със спектакъла на проф. Румен Цонев „Магически гласове“ младият актьор, цигулар и певец гастролира на фестивали в Англия, Канада и САЩ. След последното представление в Щатите трупата отива на летището, но Димитър не се качва на самолета. Остава в Америка с една раница, с цигулка в ръка и със 120 долара в джоба. Не знае и дума английски, но пък е готов на всичко, за да сбъдне американската мечта.
Три дни живее на улицата в Ноксвил, щата Тенеси, спи в някаква разбита сграда, някогашна фабрика за кафе. „През деня свирех с цигулката на площад с шадраван, който бях решил, че е в центъра на града. Оказа се, че е бизнес квартал и не успях да спечеля никакви пари. Свирех всичко, от джаз до чардаш, но никаква реакция. Започнах да си мисля, че тези американци не разбират нещо от музика.“
Един ден пред уличния цигулар от България спира телевизионен екип от Канал 10 на Ен Би Си и го снима за следобедните новини. Димитър се превръща в истинска сензация, защото е първият музикант, който изобщо свири на улицата в Ноксвил. Репортажът е излъчен по телевизията и видян от непознато семейство, което праща сина си при талантливия мъж от улицата. Момчето го кани в дома им. „Изобщо нямах представа какви са тези хора. Даже се стреснах, че съм открит от КГБ. Но стават чудеса, те ми помогнаха да се установя в Америка“, връща лентата Маринов.
Когато години по-късно се жени за американката Дженифър, кръщава втория си син Михаил на името на мъжа, помогнал му да се установи в САЩ. Другият син на актьора се казва Йордан.
В живота няма нищо случайно и доказателство за това е, че по някакъв начин Димитър заема мястото на починалия син на въпросното семейство. Двамата се оказват родени на една и съща дата и в една и съща година.
Три години българският актьор живее в дома на благодетелите си, научава английски
и заминава за Калифорния. 1999 е годината, в която той за първи път се качва на театралната сцена в Сан Диего. И така започва актьорската му кариера отвъд океана.
Първоначално му дават малки роли в различни реклами и сериали. Подхваща и свой бизнес. Трябва да минат още 10 години, за да се включи в сериозната игра на Холивуд. Когато става на 45, започва да го представлява една от големите мениджърски агенции в САЩ.
Така през 2017 г. българинът се явява на кастинг за ролята на Олег във филма на Питър Фарели „Зелена книга“. Персонажът му е от руски произход и свири на чело. Димитър е цигулар и за да се превъплъти автентично в образа на руския челист, тръгва на уроци и само за пет дни успява да усвои тънкостите на инструмента. „Много сериозно се готвих за този кастинг, защото сюжетът е по истински случай и трябваше да изиграя реално съществувал човек. Ходих в библиотеката и попаднах на вестници от 50–60-те години на ХХ век. Оказа се, че Юрий Тахт, който е прототипът на Олег, е завършил консерваторията в Ленинград. Мечтаел е да свири джаз, което в годините на комунизма е било абсурд.“
Изучавайки живота на Юрий Тахт, Димитър Маринов открива уникални прилики с него. Неговата майка е християнка, а баща му евреин, както е и при Димитър. Руснакът мечтаел да свири джаз и да отиде в Америка, също както и българинът, превъплътил се в образа му. По времето, в което се развива действието в „Зелена книга“, Тахт е на 53 години, Маринов изиграва ролята на същата възраст. „Той беше толкова близък да мен, че нямаше нужда да играя.“ Въпреки всички съвпадения Димитър е скъсан на кастинга. Казват му, че е прекалено консервативен и улегнал за ролята на Олег. Пет седмици по-късно все пак е извикан за финалния кастинг. Оказва се, че е станало объркване с възрастта на героя, който по сценарий е на 53, а не на 35, както са решили от кастинг екипа. Димитър Маринов получава ролята и комплимент от режисьора Питър Фарели, че знае много повече за героя си от сценаристите.
„Зелена книга“ получава 5 номинации за „Оскар“ и печели 3 статуетки за оригинален сценарий, поддържаща роля и най-добър филм. „Това беше първият момент, в който усетих къде съм стигнал“, споделя днес Димитър Маринов.
След този успех животът му поема в още по-интересна посока – снима в големи световни продукции, сред които сериалът на Apple TV For All Mankind, който има над 15 номинации за телевизионни награди. В България участва във филмите „Снимка с Юки“ и „Гунди – легенда за любовта“, където изиграва ролята на бащата на Георги Аспарухов.
Сега все по-често ще виждаме Димитър Маринов в родината. „България не е география. Тя е вътре в нас. Носиш я, където и да отидеш – обобщава той. – Свободата е красива, но идва с тъга. Плащаш я с отсъствие от дома, от близките, от себе си. Но си струва, ако знаеш защо си тръгнал.“
Разделяме се с Димитър Маринов с лека носталгия. Усмивката обаче не слиза от лицето му, защото е тръгнал за Бургас при любимите си ученици, надявайки се, че след време някой от тях ще заслужи „Оскар“. Което изобщо не е невъзможно.
Петя Бахарова
МЕНЮ
Сладкарница „Теа“, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ 10
Кафе с каничка мляко – 6,99 лв.
Капучино – 5,99 лв.
Чийзкейк с лимон – 12,99 лв.
Френска селска торта – 12,99 лв.
Минерална вода – 6 лв.
ОБЩО – 44,96 лева