„Добър ден, тъга“ (Bonjour tristesse), 2024, Франция/Великобритания/Канада/САЩ, сценарист и режисьор Дърга Чу-Боуз по романа на Франсоаз Саган, продуценти: Кати Бърд Нолан, Линдзи Тапскот, Ной Сигал, Кристина Пиовсан, Волганг Мюлер, Бенито Мюлер, Джули Виез; оператор Максимилиан Питнер, художник Франсоа-Рено Лабарт, костюми Мияко Белици, музика Лесли Барбер, в ролите: Лили Макинърни, Клаес Бенг, Клои Севини, Наиля Харзун, Альоша Шнайдер и други. Награда за Дърга Чу-Боуз от Палм Спрингс. Разпространява CineLibri.
Френската Ривиера. Разкошна гледка на море. Сладката 17-годишна Сесил (Лили Макинърни) плажува с лятното си гадже Сирил (Альоша Шнайдер). Майка й е починала преди 12 години, а красивият й баща Реймон (Клаес Бенг) живее със сексапилната брюнетка Елза (Наиля Харзон). Славно си прекарват в безделие. И освен да закусват с препечени филийки и сок, ги виждаме само веднъж да вечерят. А както си спомня по-късно бащата за изминалия живот със Сесил, „изобщо не ядяхме“.
Но пристига блондинката Ан (Клои Севини) – стара приятелка на майката и Реймон – и ситуацията се променя. Тя е моден дизайнер. Дрехите й са шеметни, но Ан е студена, строга и непроницаема. На бърза ръка омагьосва лекомисления Реймон и оставената на заден план Елза напуска вилата. Сесил е недоволна и изнервена. В тийнейджърската й главица бушува гняв. Измисля пъклен план за прокуждане на противната Ан. Намесен е и Сирил…
Франсоаз Саган написва „Добър ден, тъга“ на 18 години. Публикуван през 1954 г., романът шокира с откровения разказ за женската сексуалност и се превръща в световен бестселър. Включен е в 100-те книги на XX век на „Льо Монд“. Главната героиня Сесил се превръща в символ на цяло поколение. Навремето „Добър ден, тъга“ ми изглеждаше адреналинно предизвикателен и новаторски. Това, което видях на екрана, е по-скоро тривиално – табутата отдавна са свалени и мисленето е коренно променено.
Дебютът на младата канадка Дърга Чу-Боуз е бъбрив, скучен и красив. Думите изглеждат изтъркани и маниерни. Героите – маркирани. Но пък тоалетите, интериорите, музиката и морето създават чудна атмосфера. Това е третата екранизация на „Добър ден, тъга“ – първата е на Ото Преминджър от 1958 г., втората е телевизионна – на Петер Касовиц от 1995 г.
Лили Макинърни е свежа и убедителна в ролята на буйната Сесил, но изобщо не си личи, че е възпитавана дълго в манастирски пансион, както е в романа. Датчанинът Клаес Бенг, който ни заплени като либералния куратор в сардоничния и смайващ „Квадратът“ (2017, „Златна палма“) на шведа Рубен Йостлунд, тук пак е красив, но небръснат и застаряващ плейбой, който е почти неизменно с чаша в ръка. Колкото между героя му и Елза има химия, толкова тя отсъства в отношенията му с Ан – Клое Севини играе толкова ледено, че не е в състояние да извади и милиграм емоция. Трудно е да се повярва, че така са луднали един по друг, че бързат да се оженят.
Любопитно е, че продуцентите са чакали три години за правата над романа и още седем – докато започнат снимки през 2023 в Касис, скритото бижу на Френската Ривиера, а сред изпълнителните продуценти на филма е синът на Саган Денис Уестхоф.
Геновева ДИМИТРОВА