Добромир Банев раздаде стотици автографи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се случи премиерата на поредната му книга с лирика – „Всички дни ще се казват неделя“, със знака на „Персей“. Той неслучайно има толкова много почитатели на мерената си реч – стиховете му отново доказват, че поезията няма да излезе от мода. Неговите са издържани в стила на добрата стара класика, която никога не ще увехне въпреки усилията на авангардисти да й натрапят хладнеещи мъглявини, лишени дори от препинателни знаци. Без буква лингвистична схоластика припомняме, че най-обикновената запетая може да промени посланието. А достъпното творчество на Банев с малко думи казва много, съдържа сгъстени смисли и философии. Сега той възпява почивния ден на Бога. Споделя, че е предизвикан от живота да продължи и да пречупи през друга призма настроенията и емоциите от „В понеделник ще е късно“ – негова книга отпреди десет години.
В препратката към предишното заглавие има атрактивни културологични пластове – всеки от четящите се е заричал поне веднъж да прекрои, подобри и промени битието си в първия ден, в който започва остатъкът от земното му гостуване. Но както вече е видно, сред неумолимия ход на времето Добромир Банев елегантно и за радост на публиката поставя друг акцент в екзистенциалния протокол – всичко съществено за душата и сърцето, за ума и интелекта да е в седмия ден, когато Господ приключва със създаването на материалния свят и сяда да почине. Банев – изявен работохолик в своята юридическа сфера, вероятно е преминал през достатъчно вътрешни метаморфози, за да промени дискурса си към любовта. Защото в този объркан свят тя е главното действащо лице във всяка драма, комедия и трагедия, във всеки фарс и водевил.
„В превод от английски неделя означава ден на слънцето. За мен е ден на щастието. Тя е за човека до нас, за прекрасна книга с първокласно вино. За свободата да бъдем тези, които сме – без маска и без грим, без необходимостта от компромисите на делника. Силно се надявам, че читателите ще се заредят с позитивизъм и вдъхновение, за да усетят още по-пълнокръвно радостта, че сме живи. Животът е твърде кратък – да изпитваме възторг от него тук и сега. Бъдещето е събитие, което не обещава.“ Няма съмнение, че всяка творба е лично радостна или изстрадана, тъй като Добромир Банев – като всички поети, пише най-вече за собствените си чувства, макар че любовта винаги е разнолика. Романтиката обаче не отменя аналитичния му поглед към реалността – той е човек, здраво стъпил на земята. И затова се опасява, че отчуждението – от „аз“-а и от другите, няма милост. „Понякога не се харесваме, понякога забравяме да се обичаме. Забравяме, че сме от общността. Съществуването и страстта са невъзможни без компромиси“, коментира той. И добавя, че изключително любовната му книга е най-вече към младите генерации, които ограбват чувствата си чрез технологиите. „Те просто се лишават от възможността да общуват на живо, а когато се срещнат, първо гледат да се тагнат. Но да знаят, че не всеки е благословен да срещне и да изпита любовта – човек трябва да се оглежда внимателно за нея и усети ли, че приближава, да я сграбчи на мига“, метафоричен е Банев. Неслучайно писанията му имат сюжет и драматургия, те спокойно могат да се превърнат в театър, както става в спектакъла „Абсурдни времена“, създаден по негови и на Маргарита Петкова стихове. Припомняме и още нещо – неделя идва от старобългарския глагол „не деля“, тоест не работя, не правя нищо. Съвсем в библейския контекст. Думата влиза в славянските езици, въпреки че малко от техните ползватели са наясно с факта, че сме им дали писменост.
