Легендарните дами в историята на България през XX век никак не са много, а смелите автори, в чиито книги те възкръсват, са също толкова малко. „Мигът на Дора“ от Стефка Станчева, издание на „Лемур“, е разказ за освобождението на Добруджа от четвъртвековната румънска окупация и връщането й в пределите на царство България през погледа на Дора Габе. Голямата поетеса е силно ангажирана с борбата за Добруджа, тя говори за нея на различни форуми в няколко европейски страни, представя каузата си пред влиятелни политически личности, получавайки подкрепата им. Авторката се базира върху изказвания на Дора Габе, цитати от нейни книги и сказки, на спомените й. Романът проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври. Така чаканият договор с кралска Румъния носи безумна радост на юг и безкрайно страдание на север, оставащ завинаги на съседната територия. Най-тежката клауза на Крайовския договор е така наречената „размяна на населения“ между етническите българи и румънци от севера и юга.
В „Мигът на Дора“ Стефка Станчева прави задълбочени проучвания и търси любопитни факти, подкрепени от множество архиви, за да преплете документалната достоверност и художествената трактовка, военните действия и интимните разговори. Пред очите на читателите дефилират Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов. В светлината на прожектора е и харизматичният генерал Георги Попов, брилянтният стратег начело на Трета българска армия и пръв управител на новоприсъединената област.
Стефка Станчева използва сложен паралел между биографиите на Дора Габе и Елисавета Багряна, търсейки конкретиката и логиката в тяхната близост, в професионалната им и човешка обвързаност. Целта й е да се противопостави на градската мълва за враждата между двете.
„Още докато пишех „Добруджанският феникс“ – предишната ми книга, в която Дора Габе е голямата героиня, открих, че тя е позната твърде едностранчиво, че в публичното пространство битуват немалко неточности, че се ширят често пъти препечатвани едни и същи пикантни истории, свързаните с мъжете в живота й, а голяма част от задълбочената й, всеотдайна и многообразна работа остава в сянка“, коментира Стефка Станчева.