В годината, в която Българската академия на науките отбеляза своя 155-и рожден ден, общественото внимание закономерно се насочи към нейните научни постижения. Извън лабораториите и библиотечните архиви обаче съществува паралелен свят на естетика и историческа памет, който доскоро оставаше фрагментиран в съзнанието на широката публика. Появата на двуезичния научен каталог, посветен на художествените произведения от сбирките на Академията, е събитие, което не просто запълва една документална празнота, но и предефинира образа на най-старата ни научна институция като духовен стожер и пазител на визуалната култура.
Проектът, реализиран от Академичното издателство „Марин Дринов“ под ръководството на акад. Васил Николов и координацията на проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, е плод на мащабно изследователско усилие. Екипът от Института за изследване на изкуствата, включващ утвърдени имена като проф. д-р Милена Георгиева, гл. ас. д-р Мария Митева, гл. ас. д-р Наташа Ноева, гл. ас. д-р арх. Димитрина Попова, гл. ас. д-р Елина Анастасова и докторантката Ивета Челебиева, е успял да систематизира и анализира хетерогенен масив от творби. Резултатът е издание, което успешно съвместява строгата научна атрибуция с емоционалната плътност на разказа за съдбата на конкретните произведения. Визуалното присъствие в каталога е защитено от фотографите Юлия Станева и Наташа Ноева, а графичното оформление на София и Андреа Попйорданови превръща книгата в съвременно полиграфско издание.
Историята на това взаимодействие между наука и изкуство започва още от учредяването на Българското книжовно дружество (БКД) в Браила през 1869 г. Още в първия устав е заложена амбицията институцията да се грижи не само за езика и историята, но и за „художествата“. Този идеалистичен порив на Просвещението не е останал само на хартия. През десетилетията Академията се превръща в притегателен център за интелектуалния елит, а нейните редици се попълват от фигури като Васил Попович, Константин Величков, а по-късно и от пионерите на нашето художествено образование Антон Митов и Иван Мърквичка. Изборът на художници, изкуствоведи и архитекти за членове на БАН през годините – от Александър Божинов и Иван Лазаров до Андрей Протич и Богдан Филов – подчертава разбирането, че визуалното наследство е неразделна част от националния код.
Каталогът разкрива впечатляващо видово и жанрово разнообразие, съхранявано в административните сгради, институтите и музеите на БАН. Тук съжителстват живописни платна, акварели, графика, скулптура и приложни изкуства. Особено ценен е акцентът върху научната рисунка, която превръща документацията на артефактите в самостоятелно художествено преживяване. Пейзажът в сбирките на БАН пък действа като „кодификатор на принадлежността“, улавяйки духа на българската земя и архитектура през погледа на учените и творците.
Безспорен интерес в изданието представлява подробният преглед на портретната сбирка на председателите на БАН, която заема централно място в Големия салон на сградата на ул. „15 ноември“. Тази колекция от 16 живописни платна е своеобразен летопис на академичната приемственост. Любопитен исторически детайл, разкрит в изследването, е докладът на проф. Иван Пенков от 1954 г., който предлага трансформация на декорацията в салона. Документът е свидетелство за сложните идеологически времена, в които се е търсил баланс между политическия натиск и желанието да се почетат „най-изтъкнатите представители на науката“. Макар концепциите за подредбата да са се променяли, ядрото на сбирката започва да се оформя активно около 100-годишнината на Академията през 1969 г.
Авторите на каталога обръщат специално внимание на майсторството на художниците, портретували академичните лидери. Творбите на Петър К. Петров, създал образите на акад. Тодор Павлов, акад. Любомир Кръстанов и акад. Ангел Балевски, демонстрират висока степен на психологическа дълбочина. Традицията продължава през годините с приноса на Стефан Балтов, проф. Тома Върбанов и Володя Кенарев. Всеки от тези автори внася своя специфичен почерк – от представителния портрет до интимно-психологическото вникване в личността. Обединени в общо пространство, тези портрети не са просто галерия от лица, а символен капитал, който материализира историята на институцията.
Значението на този нов каталог надхвърля рамките на тясно професионалния интерес. По думите на акад. Юлиан Ревалски, който в периода от 2016 до 2024 г. заемаше поста председател на Българската академия на науките, албумът дава възможност да прочетем историята на Академията през изкуството. В свят, който все повече се дигитализира и фрагментира, подобни издания действат като котва за националното самочувствие. Те ни напомнят, че пътят към „всеобщото просвещение“, начертан от учредителите на БКД преди 155 години, минава през едновременното култивиране на разума и сетивата.
Проектът на екипа от Института за изследване на изкуствата е важна стъпка към социализацията на едно скрито богатство. Този каталог не е просто юбилейно издание, а покана за нов тип общуване с изкуството – то изисква познание, но се отплаща с духовна пълноценност. Попълването на тези сбирки и тяхното изследване занапред ще бъде гарант, че Академията остава вярна на своята мисия: да бъде не само крепост на знанието, но и дом на красотата, която това знание неизменно ражда.
Пламен В. ПЕТРОВ