„Дяволът носи Прада 2“ (The Devil Wears Prada 2), 2026, САЩ, режисьор Дейвид Франкъл, продуценти Уенди Фидърман, сценарист Алайн Брош Макена (по романа „Отмъщението носи „Прада“ на Лорън Уайзбъргър); оператор Флориън Балхаус, художник Джес Гонкор, костюми Моли Роджърс, музика: Тиъдор Шапиро, Лейди Гага; в ролите: Мерил Стрийп, Ан Хатауей, Емили Блънт, Стенли Тучи, Джъстин Теру, Луси Лиу, Кенет Брана. Разпространява „Форум филм“.
Изпитвате носталгия по „Дяволът носи Прада“ с непостоянния, нажежен и изкусителен свят на модата? Е, насладете се на продължението. Двадесет години по-късно Анди Сакс (Ан Хатауей) е журналистка с тежест в Ню Йорк. Получава награда, но при връчването й съобщава, че целият екип на сериозното издание, където работи, е съкратен. Мигновено получава покана от собственика на модното издание Runway да оглави отдела за публицистика. Моментът за екипа на Runway е по ръба на катастрофата. Негов главен редактор е все същата смръщена, недосегаема и елегантна Миранда Пристли (Мерил Стрийп), вдъхновена от Анна Уинтър, бившата дългогодишна шефка на „Вог“.
Миранда приема едновремешната си напуснала асистентка с ледено високомерие. Но времената са променени – печатните издания издишат в ерата на дигиталността. Находчивият и информиран Найджъл (Стенли Тучи) е все още там – като стожер. Босът умира, а синът му всячески се стреми да се отърве от списанието. Амбициозната Анди Сакс успява да се докопа до богатата Саша (Луси Лиу) и тя да даде интервю на Миранда след три години мълчание. Този удар в началото ще отекне на финала, а през това време сме свидетели на скандали и ревюта, съсипване на журналистиката и манипулации, надцаквания и провали, пътуване до Милано и трескави опити на Миранда и Анди да спасят любимото издание. В машинациите е замесена и познатата Емили (Емили Блънт), а съпруг на Миранда е известен цигулар (Кенет Брана). На екрана се мярва отново Донатела Версаче. Появява се и Лейди Гага и пее в целия си блясък.
Продължението е като оригинала – лустросано и повърхностно, колкото и да се старае да иронизира модната индустрия. Режисьор и сценарист са същите Дейвид Франкъл и Алайн Брош Макена. Разбира се, неизбежно приятно е да следиш убийствени тоалети и красиви пространства. В манастир в Милано дори има прием под фреската „Тайната вечеря“. Но, за разлика от първия филм, този не е толкова остроумен, още по-епидермален е и е прекалено разтеглен.
Мерил Стрийп си е Мерил Стрийп – прелестна и недокосната от времето. Но Миранда е по-смекчена и сама окачва палтата си в променената медийна ситуация. Героинята на Ан Хатауей не е вече задръстена и демонстрира самочувствие, но е невъзможно да повярваш, че е сериозна журналистка. А Кенет Брана е като излишна мебел. Само Стенли Тучи си тежи на мястото, но, за съжаление, героят му вечеря в Милано с Том Форд зад кадър. Подобно на феновете, видимо и екипът на филма изпитва носталгия по оригинала. Но какво от това… Като става дума за сатира на модната индустрия, за мен е недостижим Prêt-à-Porter (1994) на Робърт Олтман – красив, предизвикателен и режещо остроумен.
Геновева ДИИТРОВА