„Щастливи дни“ (Giorni felici), 2023, Италия, сценарист и режисьор Симоне Петралия, продуцент: Джампиетро Прециоза, оператор Томас Тоти, музика Джинерва Нерви, в ролите: Франко Неро, Анна Галиена, Мария де Медейрос, Марко Росети.
В момента, когато сядам да пиша колонката си, 32-то издание на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ (23 август – 1 септември) е в разгара си. Конкурсът тече. Особено издание за този важен форум – поради смяна на ръководството на НДК-Варна той се организира от частната фирма Кинофест на Илия Алеков („Бета филм“). Помолен е бил да поеме огромната отговорност, за да няма нулева година.
Първите два дни на фестивала с великолепна черно-златиста визия и мото „Вгледай се в себе си“ (фоайетата на НДК-Варна са осеяни с разни огледала и думи) преминаха под знака „Франко Неро“. Неотразимият и красиво остаряващ актьор (23 ноември 1941 г.) с все още пронизително сини очи бе изключително радушно посрещнат във Варна – от кмета, през медиите до публиката. На откриването фестивалът му връчи Почетната си награда, както и картина на Добромир Манев. На пресконференцията на 24 август Франко Неро бе словоохотлив и разказа какво ли не, включително за Елио Петри и цяла сага за отношенията с Куентин Тарантино и участието си в „Джанго без окови“ (2012), вдъхновен от класическия спагети уестърн „Джанго“ (1966) на Серджо Корбучи с него. Освен панорамата, с която бе почетен Франко Неро, „Любовта е лудост“ показа новия филм с негово участие „Щастливи дни“.
Маргерита (Анна Галиена) е световноизвестна италианска актриса. Застаряваща, ала не даваща се звезда, която обитава в Рим просторен апартамент с буйна растителност. Филмът започва с празнуването на рождения й ден в близко обкръжение. Синът й Енеа (Марко Росети) има семейство в Милано и е неудовлетворен от живота си с музиката. От Ел Ей идва покана за участие на Маргерита в холивудски филм. Всекидневието й се озарява. До момента, в който става ясно, че има мускулна атрофия. Няма да има нито филм, нито движение. Маргерита е сломена. Отказва да влезе в болница. Видял се в чудо, Енеа извиква на помощ баща си Антонио (Франко Неро) – все още хубав и строен филмов режисьор, който отдавна не е снимал, нито е виждал Маргерита. Тя се съпротивлява, но постепенно помежду им се настаняват спомените за младостта. Щастливите дни, когато са били влюбени. Антонио е с брада, облечен в черно, сдържан и мълчалив. Аутсайдер в началото, той постепенно става уважаван член на малкото общество на Маргерита – заради всеотдайността му към нейната безпомощност. Тя иска от него невъзможното, но в един момент, когато вижда как се мъчи, той се предава. От грамофона звучи мелодична италианска песен и във въображението на Антонио двамата танцуват…
Филмът е затрогващ. Нискобюджетен. И затворен в интериора на апартамента. Иначе на любителска камера са запечатани кадри от детството на Енеа, които Антонио показва на Маргерита, а от време на време се появява флашбек с тях като млади сред природата. Анна Галиена е чудесна актриса, която на моменти играе само с огромните си очи. Прекрасна е и русокосата Мария де Медейрос, а Франко Неро е самото безмълвно очарование. Прочее брадата и бакенбардите му са същите, както и във Варна. Когато отбелязах това пред продуцента Красимир Иванов, който го доведе, той реагира: „Какви да бъдат в нискобюджетен филм?“.
Франко Неро е роден като Франческо Спаранеро в Сан-Просперо – малка община в провинция Модена. Израства в Парма в семейството на строг полицейски инспектор. Едва шестгодишен се качва на сцената. Учи икономика и търговия в Миланския университет и по това време започва да се появява в популярните в този период в Италия фотоновели. Това му дава шанс да започне да получава и малки роли в киното.
Дебютира на големия екран през 1962 г., но истинският му откривател за киното е американецът Джон Хюстън, който го кани в грандиозната продукция „Библията“ (1965) за ролята на Авел. През 1966 г. Франко Неро се снима в ролята на студения самотен стрелец Джанго, повлякъл ковчег след себе си в едноименния филм. С тази роля става звезда.
Има над 250 роли в киното. Играл е при Луис Бунюел, Дамиано Дамиани, Карло Лидзани, Елио Петри, Сергей Бондарчук… Герои от трийсет националности. Снимал се е във всякакви жанрове: спагети уестърн, политическо кино, криминалета, фантастика, фентъзи… Сега – и в мелодрама.
На пресконференцията съобщи, че наскоро са завършени снимките на филм, режисиран от сина му с Ванеса Редгрейв Карло, където участва цялата фамилия. Предстои му да се снима в новия филм на Джеки Стоев.
В избора на смъртта на стар мъж за любимата му неизлечимо болна жена и флашбека „Щастливи дни“ препраща към поразителния „Любов“ (2012) на Михаел Ханеке. Но не е толкова дълбок.
Геновева ДИМИТРОВА
