В „Звездна каторга. Новата Герника“ – поредната книга на Кирил Кадийски със знака на „Колибри“, четем сонети и други стихотворения, които предлагат нов зрителен ъгъл към до болка познатата действителност. Творбите, фрагментарни и релефни, римуват сърцето с разума. Авторът им заклеймява злобата на деня и не се колебае да се ангажира с незаобиколимото и „да вземе страна“. Далеч от дидактика и догматизъм, сборникът приобщава читателите към най-съкровените преживявания на Кадийски, съкрушен заради ескалиращото насилие. Далеч от канона, той дава израз на хаоса, говори за тъгата и светлината сред тлеещи и новоразпалени конфликти.
Освен „Звездна каторга“ книгата съдържа и второ издание на сборника „Новата Герника“, преведен на френски език от Силвия Вагенщайн и коментиран от френската критика като едно от събитията в литературния живот в края на 2024 година. „Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет, окрилен лирик. Неговият вик е непоколебим, той помни всичко, но не ни лишава и от смътна надежда, дори когато злото е навсякъде край нас. Дълбае в непроницаемото, затова думите му отекват като изстрели, чийто тътен не заглъхва. Неговата „Нова Герника“, следвана от „Под синьото небе над жълтите жита“, е шедьовър“, пише Жан-Пол Гавар-Пере. „Краят на света и краят на нашето съществуване остават основни теми в творчеството на лауреата на наградата „Макс Жакоб“. Кадийски в никакъв случай не живее в кула от слонова кост. Агресията от страна на Русия в „полето изранено“ на Украйна го е вдъхновила за две балади“, е мнението на Ерик Ноло. „Кадийски остава борец, той знае какво е съпротива – както срещу самоопиянението, така и срещу всички форми на тоталитаризъм. Въстава срещу стихиите и тъмните сили, търсейки светлина и вътрешен мир. Мъдър човек“, е заключението на Патрик Вагнер. Автор на лирика и есеистика, преводач на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Маяковски, Манделщам, Пастернак, Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина.