Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Гениалният скулптор Андрей Николов слага рога на учителя си Борис Шатц

Близък приятел на художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, известният скулптор Борис Шатц основава заедно с тях Рисувателното училище (днес Художествена академия) у нас през 1896 г. Това се случва с подкрепата на проф. Иван Шишманов и благодарение на тогавашния министър на народната просвета Константин Величков.

Шатц, който пристига в България година по-рано по покана на Фердинанд I, става първият преподавател по скулптура във висшето училище. Директорът Иван Мърквичка учи записалите се на живопис, а Антон Митов води лекции по история на изкуството. Тримата преподаватели са неразделни и затова на шега ги наричат „Светата троица“. В първия випуск на Рисувалното училище учат имена, които оставят трайна следа в българското изкуство. Сред тях са таланти като Андрей Николов, Асен Белковски, Александър Божинов, Цено Тодоров, Марин Георгиев, Стефан Иванов, Харалампи Тачев.

Истинското име на Борис Шатц всъщност е Залман Дов Барух. Той е роден в набожно еврейско семейство в с. Ворно в Литва на 23 декември 1866 г. На 15 г. заминава да продължи образованието си във Вилнюс, където гладува и живее в такава нищета, че дори прави опит за самоубийство. Около 1887-1888 г. започва да посещава курс по изящни изкуства във Варшава, а следващата година заминава за Париж и постъпва в академията по живопис на проф. Кормон. Във френската столица той сбъдва и мечтата си да учи скулптура при Марк Антоколски, а по-късно да става негов помощник. В своята автобиография „Един от многото“, написана през 1905 г. в София, Шатц споменава за запознанството си с българи, които разпалено му говорят за освободената си страна и за желанието си за повече европейска култура. В нея той описва и изключително трудния си живот до идването си в България, какво е преживял, за да стане художник и да не изгуби човешкия си образ.

„Сега имам възможност да се ползвам от благосклонното внимание на българския княз Фердинанд, на руския дипломатически агент Бахметиев, на българския министър Величков. Щастлив съм от братската си дружба с директора на Художественото училище Мърквичка, на професорите Митов, Шарик и Михайлов. Нас ни обединява общата любов към изкуството, благодарение на което те ме опознаха и обикнаха…“, пише скулпторът в писмо до издателя си Едгар Регенер.

Когато получава покана за работа в България, Шатц живее със съпругата си Евгения в градчето Банюлс сюр Мер, Южна Франция. Семейството се мести в София заради желанието на Борис да помага за европеизирането на страната. На втората година тук им се ражда дъщеря, но не след дълго семейната радост е помрачена – Евгения се влюбва в любимия студент на Борис – талантливия скулптор Андрей Николов, известен като отявлен донжуан. Именно Шатц открива дарбата му и през 1903 г. го препоръчва за специализация в Париж с държавна стипендия. Изненадващо обаче с него тръгва и съпругата на Борис Евгения, която е лудо влюбена в талантливия младеж. Освен това тя взима със себе си и малката им дъщеричка Анжелика, която Андрей приема като свое дете. Шатц е съсипан от мъка, но въпреки това се разделя с Евгения без скандали. Малко след това разбитото му сърце е пленено от 16-годишната поетеса Дора Габе, която не отвръща на любовните му трепети, но двамата дълги години си разменят писма. В тях Шатц разсъждава за ционизма и трудния живот на „народа без родина“, а също за болката, причинена от раздялата с Евгения и дъщеричката им Анжелика.

Междувременно на голямото Парижко изложение през 1900 г. Мърквичка и Шатц впечатляват критиците и публиката със своята съвместна творба – висока близо три метра картина, която изобразява неочаквано починалата на 29 години княгиня Мария Луиза, поставена в забележителна рамка. Платното на Мърквичка печели златен медал, а рамката на Шатц, която е истинско произведение на изкуството с релефи на ангели и представители на различни етнически групи у нас (българи, евреи, турци, роми, гърци), е отличена със сребърен. През същата година творбата на Шатц „Бюст на стара жена“ получава златен медал. Едновременно с преподаването в Рисувалното училище Борис Шатц изпълнява както личните поръчки на княз Фердинанд, така и официалните на двореца, сред които са ескиз (1901) на паметник на героите от Освободителната война, богато украсена сребърна кутия на албума за коронацията на руския цар през 1902 г. Две години по-късно професорът заминава за САЩ, за да ръководи десет месеца изграждането на българския павилион в международна експозиция в Луизиана. След връщането си в България той окончателно разбира, че няма да получи взаимност в любовта си към Дора Габе, и това го кара през 1905 г. да напусне страната, която чувства като своя родина след близо 11 години работа в нея. По ирония на съдбата мястото му в Рисувателното училище е заето от завърналия се в България Андрей Николов, който вече е напуснал Евгения – тя е твърде ревнива и властна за човек, който обича свободата си. По това време Николов, за когото Огюст Роден казва: „България е малка за този автор“, вече е вдъхновен от своята студентка Пеша.

Някои от работите на Борис Шатц, правени в България, могат да се видят на снимки, които той поставял на пощенски картички, пратени до негови приятели. На тях той подробно описва своя творческия процес, както и събитията по това време. В едно от писмата си до д-р Параскев Стоянов професорът изразява своето преклонение пред Левски: „… аз се заех с проекта на Левски и направих два варианта – отлях един Левски като апостол, а другият е като мъченик. Левски ми е близък на душата, за него работя с увлечение“.

След отпътуването от България Борис Шатц се заема с основаване на училището за изкуство и занаяти „Бецалел“ (Bezalel Academy of Arts and Design) в Йерусалим. То е открито през 1906 г. и е най-старата институция за висше образование в Израел. Освен това Шатц организира изложби на свои ученици и на еврейски художници, които за пръв път правят експозиции в Европа и САЩ.

Построява свой дом в Йерусалим, близо до сградата на академията, и се жени отново през 1911 г. за Олга Певзнер, писателка и учителка по история на изкуството. Раждат им се момче и момиче – Лилик и Захара Шатц, които също стават известни художници.
Борис Шатц си отива от този свят на 65 години по време на пътуване за събиране на средства за „Бецалел“ в Денвър, Колорадо, през 1932 г. Днес неговото име носи улица в централната част на Йерусалим, по която се редят павилиони, с предмети на изкуството, създадени от учениците в „Бецалел“.

Част от художествената колекция на Шатц е в основата на създадения през 1965 г. Музей на Израел в Йерусалим.

Последни публикации