През 2024 година се навършва век от рождението на именития художник Георги Баев – и това дава повод на екипите на община Бургас и на Националната художествена академия да обединят усилията си в опит да отбележат по подобаващ начин тази значима годишнина. А по какъв друг начин освен с добра изложба трябва да бъде ознаменувано столетието от първата глътка въздух на един художник?
Изложбата „Георги Баев. 100 години от рождението на художника“ беше открита преди броени дни, превръщайки се в истински празник за приятелите на автора, но по-важното – в тържество за всички онези, които са пленени от живописта му. Ако трябва накратко да проследим пътя на Георги Баев, трябва да кажем, че той е сред знаковите имена в развитието на изкуството у нас, свързано най-вече с пейзажната живопис от втората половина на ХХ век. Роден е през 1924 г. в Бургас. През 1949 г. се дипломира в Националната художествена академия, специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Дечко Узунов. През 1986 г. става носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства. Георги Баев е депутат в VII велико народно събрание (1990–1991), а краят го застига на 18 февруари 2007 г. в Бургас. В този житейски път, заключен между първата и последната глътка въздух, той се оформя и утвърждава като респектиращо присъствие на родното артистично поле, намерило своето признание и на международната сцена на изкуството с участия в самостоятелни или групови изложби в Алжир, Афганистан, Виетнам, Германия, Индия, Индонезия, Китай, Корея, Мароко, Мексико, Полша, Румъния, САЩ, СССР, Тунис, Унгария, Франция, Чехия, Швейцария, Югославия.
Още през 1966 г. колегата му Георги Павлов-Павлето, който се изявява често и като своеобразен критик, ще отбележи, че в българското изкуство това време е белязано от явяването на няколко поколения млади художници, които бързо се превръщат в център на художествения живот. Според него един от най-изявените е Георги Баев. Сам Павлето си спомня: „Преди много години една пиратска банда – босонога, с изсветлели кичури от слънцето, с къси панталонки и със съвсем детски кресливи гласове – всяка вечер атакуваше настървените кораби в бургаското пристанище. Предвождаше ги прочутият пакостник и храбрец Георги Баев. През цялото студентство Георги Баев, в очите на когото искри влагата на далечните морски хоризонти, мечтае за родния бургаски пристан – със зеленикаво-розови отблясъци, с тихи залези и изгреви. Той вижда непрестанно високи мачти и сиво-синкави кранове и непрестанно чува корабните сирени и писъка на чайки. Някогашният малък пират е вече художник, той е завинаги при своето море“. Георги Павлов изтъква още, че Баев не се стреми да изобразява света в хаоса на една разруха, а се стреми да го увековечи в неговата човечност, трайна сигурност и равновесие. При това го прави с откровеност и прямост, на която го е научило именно морето – „с неговото велико спокойствие, с неговите страшни бури“.
Подредените в столичната галерия „Академия“ картини на художника са най-яркото свидетелство за тази истинност. Това са платна, в които, както при никой друг художник у нас, е отразено съпреживяното общение на Георги Баев с морето. Морето, край което са се родили всичките му мечти. Морето, край което са израснали крилете на всичките му желания. Морето, на което ще остане верен до последния си дъх. И тъкмо като разказ за тази дълга любов на художника може да бъде мислена изложбата, в която са подредени 42 творби от колекцията на Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Бургас и наследниците на автора. От най-ранните графики от 50-те години на ХХ век („Момче“, 1957, „Рисунка“, 1957, „Ателието“), през 60-те години на ХХ век, когато Баев категорично избира живописта за свое творческо верую – „Утро“ (1962), „Лодки“ (1963), през знаковите за творчеството му платна като „Пролетни нощи“ (1966), „Пране“ и „Край колодрума“ (1967), „Мрежи“ (1974), „Пейзаж в синьо“ (1975), „Плаж“ (1979).
Куратор на изложбата е д-р Людмила Кутиева, която е и ръководител на Културен център „Морско казино“ в Бургас. По думите й морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. „Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт. Изпепеляващата страст, с която Баев работи, идва от огнената мощ: през 1983 г. е подпалено ателието му. Унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара, напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността творбите на Баев постепенно стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека. Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическо звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе… Защото с тях е казал това, което е необходимо.“ Действително след пожара в ателието художникът е променен, а за това говорят и собствените му думи: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба, и то само за седем месеца… Когато съм разгневен и отчаян, най-много работя“.
Най-респектиращото обаче е, че всякога този гняв и това отчаяние се превръщат в градиво за най-значимите творчески домогвания на Георги Баев. И това, струва ми, се дължи на факта, че Георги Баев всякога остава поет. Поет на морската шир, както го назовава Георги Павлов-Павлето. Поет, като никой друг български художник изпреди него.
Изложбата „Георги Баев. 100 години от рождението на художника“ може да бъде разгледана от 15 април.
Пламен В. ПЕТРОВ