Гергана Плетньова, която е сред най-интересните и смислени актриси от своето поколение, вероятно ще бъде сред претендентките за награда на предстоящия кинофестивал във Венеция. Тя играе шивачка със сложна съдба в Made In EU на Стефан Командарев, чиято световна премиера предстои на най-стария кинофорум, чието начало датира от 1932 година.
Лентата на един от най-активните, талантливи и утвърдени родни автори ще се състезава в новата секция Spotlight, в която са осем творби от различни жанрове с акцент върху новаторство на кино езика, оригиналност и сериозен потенциал в боксофиса. Всяка от тях ще има по четири прожекции в зала Giardino и ще бъде предшествана и съпътствана от разговори със зрители, режисьори, продуценти и значими личности от международното седмо изкуство. Именно публиката ще гласува, за да бъде присъдена актьорската награда Armani Beauty.
Историята в българо-немско-чешката копродукция, заснета в Хасково, Димитровград, Мадан и Рудозем, е за 40-годишната Ива и сина й. Работничка в българска текстилна фабрика, тя храбро се бори срещу експлоатацията от страна на безскрупулния собственик Манчини. По времето на пандемията Ива се разболява, а той я обвинява, че е разпространила вируса сред колежките си. Така жената се превръща в изкупителна жертва на системата, въпреки че Манчини от години я експлоатира по най-безчовечен начин. Няма съмнение, че Гергана Плетньова е изразителна и убедителна като тихата бунтарка Ива. Още в първи курс на НАТФИЗ Светослав Овчаров я избира за главната роля в „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, получава отличие за участието си във „Военен кореспондент“ на Костадин Бонев, след това влиза „Зад кадър“ отново на Светослав Овчаров. През наскоро отминалия сезон на сериалите тя беше може би най-добрата в „Майките“ по романа на Теодора Димова. В образите си и на сцената във Военния театър, и на екрана Гергана Плетньова излъчва чеховската тъга, която идва и от руските й корени. В каста на Made In EU са и майстори от други филми на Стефан Командарев – Герасим Георгиев-Геро, Ивайло Христов, Иван Бърнев. Военната трупа е представена още от Анастасия Ингилизова и Ованес Торосян. От компанията на Командарев напоследък отсъства Васил Василев-Зуека. Той, естествено, получава покани от режисьора, с когото дълго работи в киното, но отказва заради рисуването.
Темата за малкия човек, смачкан от статуквото и от консуматорите във всяко общество, е от най-конвертируемите в кино състезания от ранга на Венеция. Стефан Командарев е изключително опитен интерпретатор на екзистенциалните драми, тормозещи средностатистическите обитатели на социума. Той е единственият наш режисьор, чиито произведения действително получават заслужено признание на най-елитните европейски фестивали, а през 2023 г. „Уроците на Блага“ завоюва два броя гран при „Кристален глобус“ в Карлови Вари – за филма и за Ели Скорчева. Както се знае, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Командарев скочи в краткия списък на номинациите за чуждоезичен „Оскар“ – други нямаме. „Посоки” пък беше в афиша на „Особен поглед” в Кан през 2017 г.
Статистиката разкрива, че българският филм, който досега е влязъл в официалния конкурс на фестивала във Венеция и е получил три награди, е „Единственият свидетел“ на Михаил Пандурски – драма за масовия егоизъм и отчуждението през 80-те. Руският актьор Олег Борисов е удостоен с Купа Волпи – за най-добра главна роля, Валери Миловански за оригинална музика и Михаил Пандурски за режисура.
Албена Атанасова