Съвършено нов и радикален прочит на Шекспир вероятно ще изненада и зарадва културтрегерите на 5 и 7 март в „Топлоцентрала“. Тогава софийска публика ще гледа представленията на световноизвестната белгийска Needcompany. Провокативният театрален експеримент е разделен в два спектакъла – Billy’s Violence & Billy’s Joy. Първият е по десет от трагедиите на гения, вторият е по десет от комедиите му. Сценариите са абсолютно оригинални, представленията са пиршество за сетивата, има много екшън, ексцесии, лирични моменти. Играят ги в една и съща вечер за 225 минути до полунощ с антракт от половин час – на фламандски, английски, испански и френски. В „Топлоцентрала“ ще има и български субтитри.
Сюжетите са по пиесите на световния драматург и, естествено, изследват вечните теми в творчеството му, но са пречупени през съвременната психология, търсейки границите между насилието и любовта, драматичното и комичното, правилата и отклоненията.
Първата част – Billy’s Violence, е конструирана като интимни диалози. Виктор Афунг Лауерс, един от лидерите в трупата, управлявана от арт династия, преработва класическите текстове, извеждайки жената във фокуса, без да се съобразява с времевата конкретика. Дисекцията е на агресията в изкуството и в обществото – през XVI–XVII век и днес. Когато завесата падне над трагедиите, редът се възстановява над планината от трупове, отново настъпва спокойствието – и се питаме дали и тогава, и сега зрителите изпитват някакъв катарзис, докато гледат убийства и престъпления. Неслучайно някои от произведенията на барда във времето са били невъзможни за поставяне заради ужасите в тях и откровения мизогинизъм. В центъра на Billy’s Joy е Ромео, който търси Жулиета тук и сега в утопична страна.
Зрелището на Needcompany миксира реалности и стилове, асоциации, препратки, метафори на актуалните социални конфликти – от кенсълкултурата, през модерния расизъм до дебата за климатичните проблеми. На прицел са новият морал, псевдо актуалната нормалност, етническите противоречия, вулгарните полемики, войната. Прозренията за това накъде върви разделеният ни свят са скандални, мишената е липсата на закони, но и човешкото безумие, което остава идентично през вековете.
Режисьорът Ян Лауерс и екипът му предлагат многожанрово представление, което, търсейки истините за цивилизацията ни, преплита в неделимо цяло наратива на Шекспир, музика, танци, физически театър. Голите тела на актьорите разкриват крехкостта, но и силата, както на човека, така и на отношенията в социума, базирани на сблъсъка между властта и хуманизма. Неслучайно един от персонажите в Billy’s Joy коментира тезата, че сме изгубили ценностите си, че сме изтощени от вечната битка за вселенските отговори, които никога няма да получим. Но противоречията и омразата могат да бъдат анализирани през прошката и любовта, които притежават магическата способност да променят.
„София е 600-ото място, където трупата ще гастролира в своята 40-годишна история. Трагедиите и комедиите по Шекспир са нейните 104-и и 105-и спектакли. Тя е от най-утвърдените пътуващи и уважавани театрални компании в Европа. Има много награди, между които е и „Златен лъв“ от Венецианското биенале и серия други, за които дори не сме чували. Влиянието и авторитетът на Needcompany в международната гилдия са безспорни. В Брюксел тя има свое пространство, в което толерантно допуска постановки и на други формации, а всяка година подпомага двама млади артисти. Изумен съм от професионализма на тези хора“, казва Веселин Димов, шеф на „Топлоцентрала“. Той се запознава с тях преди три години в датския град Орхус, който беше и европейска столица на културата, и оттогава търси начин да ги покани.
Ромео говори на хибриден английски
Помирението е невъзможно без любов, казва Виктор Афунг Лауерс
Авторът на сценария, Виктор Афунг Лауерс, споделя, че е искал да превърне мотивите от комедиите на Шекспир в дебат за помирението.
„Исках да пиша за него, то е централна тема в комедиите. Но помирението се оказа невъзможно без любов. И така извадих Ромео, този „любовник – звезда“, от неговата трагична история и го заведох на мястото на нашата комедия: Страната на приказките. Приказната страна обаче се оказва разкъсана и опустошена от разногласия. Пристигайки, Ромео губи способността да говори, както до сега. Той започва да използва хибриден, развален английски. Тръгвайки да търси любимата си Жулиета, осъзнава, че тя е изгонена от представения ни символичен ред, от сградата на самия разказ. И все пак Ромео иска да изпълни наративната си съдба. Той е готов да пренебрегне изцяло себе си, за да преодолее това, което го разделя от Жулиета, а именно политическите разделения и глобалното затопляне. Все пак“.
Според Виктор Афунг Лауерс всеки, който участва в комедия, няма право да се самоубие – затова Ромео, гол и изолиран, трябва да продължи да търси любовта, докато някой не сложи край на търсенето му или на него самия.
Албена АТАНАСОВА