„Горчива Коледа“ (Amarga Navidad), 2026, Испания, сценарист и режисьор Педро Алмодовар, оператор Пау Естеве Бирба, в ролите: Барбара Лени, Леонардо Сбараглиа, Айтана Санчес-Хихон, Виктория Луенго, Патрик Криадо, Милена Смит, Ким Гутиерес. Разпространява MCF 7Arts Елса (Барбара Лени) е измъчвана от адска мигрена. Край нея е младият хубавец Бонифацио (Патрик Криадо) – пожарникар и стриптийзьор. Виждаме го на работа в бара и с пожарната, а тя си спомня как са се запознали. Елса е режисьор на два неуспешни филма и безсънно се занимава с реклама. Толкова е заета, че не може да осъзнае загубата на майка си…
Раул Росети (Леонардо Сбараглиа) е сценарист и режисьор в криза. Живее с кроткия Санти (Куим Гутиерес), но е напълно зависим от асистентката си Моника (Айтана Санчес-Хихон). В един момент тя напуска заради приятелка и болния й син. И Раул се захваща да пише сценарий.
Елса е толкова разнебитена, че заминава с приятелка и синчето й на остров Лансароте. Сред чернотата на скалите, лазура на морето и красотата на цветята тя започва да пише сценарий. Приятелката й не е съгласна да бъде негова героиня и се връща при неверния си съпруг. Елса привлича при себе си нещастната красавица Наталия (Милена Смит), изгубила детето си…
Моника научава, че Раул пише сценарий върху нейния живот. Противи се. Гневна е. Наговаря му куп неприятни истини.
Всъщност се оказва, че самата Елса е героиня на сценария на Раул. Художествена измислица и живот се преплитат в лабиринт от думи, преживявания, жестове. Филмът е пълен с емоции, но не изтръгва такива у зрителя. Поне мен ме остави напълно равнодушна.
С „Болка и величие“ (2019) Алмодовар извади на показ своите фрустрации и кризи, макар да твърди, че те са само „20 % от филма“. Най-обичаният испанец в киното днес засне своя любим актьор Антонио Бандерас във филм за разголени души, който пробива. За разлика от „Всичко за майка ми“ (1999), „Завръщане“ (2006) или „Кожата, в която живея“ (2011), „Болка и величие“ е по-строг и по-тъжен филм, а колоритът му – изискан и доста по-тъмен. За пореден път човешкото неслучване, според него, е приоритет на мъжете, а жените се оправят сами. След като видяхме изопнатата и покрусена Тилда Суинтън в суперизтънчени тоалети в 30-минутния „Човешкият глас“ (2020) – първия англоезичен филм на Алмодовар по пиесата на Жан Кокто, в „Съседната стая“ (2024) тя е с Джулиан Мур в първия му англоезичен пълнометражен филм. И за пореден път доказа правотата си за положението на половете. И в „Горчива Коледа“ героинята изглежда по-силна и оправна от автора си, но без сугестия. И филмът се задъхва от невъзможност да избухне, както обикновено се случва при Алмодовар. И е така, защото не притежава нито кинематографична, нито психологическа, нито емоционална магия. Актьорите са почти непознати и добри, но действието е епидермално. Въпреки че изглежда искрен, филмът издава творческа криза, дали не и немощ.
Единствената радост е, че „Горчива Коледа“ се появи по екраните непосредствено след фестивала в Кан, където се бори за „Златна палма“ и не получи нищо.
Геновева Димитрова