Тя не е типичната холивудска звезда – красива и талантлива, превръща се в мит и икона, защото в зенита на бляскавата си кариера избира тишината и едва 36-годишна се оттегля от сцената. До края на живота си не дава интервюта, може да бъде забелязана да се разхожда сама в парка, криейки се зад тъмни очила. Общува с ограничен кръг приятели, а образът й тъне в мистерия.
Грета Ловиса е родена преди 120 години, на 18 септември 1905 г. в Стокхолм в семейството на Карл и Анна Густафсон. Майка й е домашна помощница, а баща й – работник. „Беше напълно сиво – през тези дълги зимни нощи. Баща ми седеше в ъгъла, драскайки цифри във вестника. В другата част на стаята майка ми поправяше стари дрехи“ – така по-късно Гарбо разказва за детството си.
Баща й умира твърде млад, без да остави никакви спестявания и едва 14-годишна девойката напуска училище, първоначално помага в бръснарница, а след това си намира работа като продавачка в универсален магазин. Съдбата обаче има други планове за нея – наемат момичето да участва в реклама за шапки и тогава привлича погледите на всички – тя е красива, висока, с изваяно тяло, с бяло лице и сини очи. Комедийният режисьор Ерик Петшлер й дава малка роля във филм „Петер бродягата“. Междувременно тя постъпва в Кралската драматична театрална академия в Стокхолм, където е забелязана от режисьора Мориц Стилър. Той променя името ѝ на Грета Гарбо, става неин ментор, а по-късно и много близък приятел. Първият им филм „Сага за Йоста Берлинг“ бързо минава границите на Швеция, става хит в Германия, след това и в Холивуд. Самият Стилър казва, че кинокамерата среща такова пленително лице като на Грета веднъж на 100 години.
През 1925 г. MGM (Metro-Goldwyn-Mayer) кани Гарбо в САЩ, където започва бляскавият й път. Звездата й изгрява във филма „Плът и дявол“ (Flesh and the Devil, 1927), където играе заедно с Джон Гилбърт. Химията между двамата е толкова силна, че скоро прехвърля екрана, излиза извън снимачната площадка и двамата започват страстна, макар и нестабилна връзка. Гилбърт й предлага брак, но тя не се явява на церемонията, защото изпитва ужас от обвързване.
Гарбо се снима в 11 неми филма за MGM, завършвайки с „Целувката“ през 1929 година. Забележителното при нея е, че успява да премине от нямото кино към звуковите филми – преход, който за много звезди е непосилен. Първият й звуков филм е „Анна Кристи“ (1930), следват „Ана Каренина“ (1935) и „Дамата с камелиите“ (1936), които жънат огромен успех.
Макар славата ѝ бързо да расте, Грета Гарбо сякаш не се чувства уютно в светлините на прожекторите. Отказва интервюта и премиери, не подписва автографи, не дава пресконференции и не посещава обществени събития. За разлика от повечето звезди, които се наслаждават на славата и вниманието, Гарбо страни от обществения живот. Една от най-известните й реплики: „Искам да бъда сама“, изречена във филма „Гранд хотел“ (1932), се превръща в неин личен девиз.
Комедията „Ниночка“ (1939) е първият филм, в който актрисата се усмихва и дори се смее. Рекламата за продукцията гласи: „Гарбо се смее!“, подчертавайки нейната студена, но обаятелна сдържаност. Наричат я „шведския Сфинкс“ заради мистериозността й, лицето й, изваяно като скулптура и особената ѝ аура, които създават нов стандарт за екранна женственост – мистериозна и интелигентна. Въпреки че презира публичността, интересът към нея не намалява, напротив – недостъпната й осанка се превръща в част от легенда.
Гарбо никога не се омъжва и не ражда деца. Има спекулации за отношенията й с жени, сред които Салка Фиртел, австрийска актриса и сценаристка. Но най-много са слуховете за романтичната й връзка с писателката Мерседес де Акоста, с която води дълга и интимна кореспонденция. Двете се запознават през 1931 г. на един от приемите на Мерседес и тя по-късно си спомня: „Стори ми се, че цял живот съм я познавала“. Малко след това отиват на почивка в планините на Сиера-Невада, а Де Акоста е обсебена от Гарбо. Въпреки че е омъжена, Мерседес обича жените и мнозина смятат, че най-голямата й любов завинаги остава шведската актриса. В края на краищата Гарбо излиза от тази връзка, изплашена от обсесията на испанската поетеса. Никога не коментира слуховете за своята бисексуалност, а и близките й пазят пълно мълчание по темата. Тя обича да казва: „Никога не говоря за чувствата си – така са по-безопасни“.
През 1941 г., на 36-годишна възраст и след само 20 филма, Грета Гарбо се оттегля от киното. Холивуд е изумен – обожавана, богата, почитана тя избира да живее спокойно и анонимно. Гарбо е номинирана четири пъти за „Оскар“, но никога не печели статуетката на Академията. През 1955 г. получава почетна награда за цялостно творчество, но не се явява да я приеме.
Твърди се, че по време на Втората световна война Грета Гарбо сътрудничи на британското разузнаване. В следващите години може да бъде забелязана да се разхожда в Сентрал Парк сама, облечена в мъжки шлифери и с тъмни очила да храни гълъби. Умира от пневмония и бъбречна недостатъчност преди 35 години, на 15 април 1990 г. Икона на индивидуалността тя оставя след себе си образ, който отказва да бъде погълнат от системата.