Млада, талантлива, с екзотично излъчване и винаги широко усмихната, Християна Лоизу е сред най-лъчезарните изпълнители. Родена е в Кипър, а с музика се занимава от 12-годишна. Явява се на различни състезания, а през 2005 г. печели музикален конкурс във Велико Търново. Две години по-късно, когато е едва на 17, идва в България, за да учи в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Завършва бакалавърска и магистърска степен, след което специализира „Музикален театър“ в SLP College of Performing Arts в Лийдс, Великобритания.
През 2016 г. става победител в четвъртия сезон на X-Factor Bulgaria. Същата година пуска и първата си песен „Феникс“ и решава да развива кариерата си тук. Християна изгрява и на оперната сцена – получава покана от Пловдивската опера за главната роля на Мария Магдалена в рок операта „Исус Христос Суперзвезда“, а след това и от музикалния театър „Стефан Македонски“, където изпълнява главната роля на Кристин в световноизвестния мюзикъл „Фантомът на операта“. През 2020 г. се криеше под маската на Хищницата във втория сезон на „Маскираният певец“.
В момента Християна участва в „Като две капки вода“, а от сцената на предаването обяви, че през лятото й предстои да стане майка за пръв път.
– Християна, честита бременност! Имахте ли колебания дали да се включите в „Като две капки вода“ предвид бременността?
– Да, в началото се колебаех. Трябваше да се консултирам с доктора ми дали е препоръчително да участвам, а и не знаех дали продуцентите ще приемат да бъда част от шоуто бременна. Те се съгласиха, лекарят също ми каза, че няма никакъв проблем, стига да не правя неща, които биха били рискови. Виждате, че танцувам, пея сложни песни, влизам в трудни образи, така че не пестя усилия само защото съм бременна. И всичко е наред за момента.
– Как се чувствате в предаването?
– Добре се чувствам, но на моменти малко повече се изморявам. В понеделниците, когато ни гримират и слагат маски, седим поне по 4 часа на един стол и тогава се появява умората. Също така вече трудно издържам да съм дълго време на високи токчета. Но съм приела от самото начало, че ще е така. Освен това мъжът ми много ми помага – кара ме, взима ме, носи ми багажите. Справяме се, но коремът тежи все повече и повече. Надявам се да издържа до края на предаването.
– Има ли конкуренция между участниците?
– Не гледам по този начин на участието ми в „Като две капки вода“. Разбира се, че всеки, който участва в някакво състезание, иска да спечели, но ми е ясно, че някои се представят по-добре и не го приемам като състезание. Искам да ми е хубаво и приятно, да изпълнявам песните, които ми се падат, а след това да дойдат и други хубави възможности. Така че с всички участници сме в прекрасни отношения. Не усещам завист, нито аз изпитвам такава към някого. Все пак това е шоу, а и ние сме големи хора.
– Кой ви е най-трудният образ до момент?
– На Ъшър, защото имаше много елементи, които трябваше да усвоя само за 5 дни. Жена да имитира мъжки глас, да има мъжко поведение, да научи сложен текст и да танцува е много сложно. Особено ако е в състоянието, в което съм аз, направо е невъзможно. Все някой от елементите ще пропуснеш или няма да направиш добре. Беше ми много трудно с този образ. Докато репетирах танците, доста се изморявах, случваше се и да ме заболи коремът, което не е хубаво, затова и гледах да си почивам. Мисля, че се справих с танците, но пък пропуснах тембъра и част от текста.
– Самокритична ли сте?
– Реалист съм. Когато виждам, че не разполагам с достатъчно време да се подготвя, приемам ситуацията и правя каквото мога. Ако обаче имам време, но не съм успяла да постигна очакванията си, се самокритикувам и си взимам урок от ситуацията.
– След края на „Като две капки вода“ ще продължите ли да работите, или ще се отдадете вече на почивка и подготовка за бебето?
– Мисля да си дам пълна почивка. Тогава ще бъда вече в седмия месец, ще предстои и раждане. Ще имам нужда да не правя нищо.
– Притеснявате ли се да се отдръпнете за повече време от сцената?
– От няколко месеца мисля по този въпрос. Бременността ми е планирана и се радвам, че се случи толкова бързо и лесно. Още в началото се питах какво ще правя с пеенето, дали ще имам възможност да бъда на сцена, след като родя. През тези месеци се подготвям психически, че ще ставам майка, и осъзнавам, че за мен това е по-важно. Ако имам възможност, бих искала да се върна към пеенето няколко месеца след раждането. Но ако видя, че не е възможно, ще остана плътно до детето. Ще видим как ще е, след като родя. Не искам да се притеснявам предварително.
– В професионален план сбъднахте една от мечтите си – да играете във „Фантомът на операта“. Имате ли следваща?
– Много бих искала да имам албум с качествени, стойностни песни, които да докосват хората, да ги карат да настръхнат. Силни песни, в каквито гласът ми ще звучи най-добре. Не искам да мечтая и да гоня много цели, защото обикновено тогава се получава хаос. Искам едно нещо и много се надявам да ми се покаже пътят, след като родя, за да мога да си го осъществя.
– Значи сте последователен човек.
– Да, вярвам, че нещата трябва да се случват едно по едно, за да можеш да се подготвиш за всяко от тях.
– А чувствате ли се малко по-подготвена за ролята на майка, имайки предвид, че миналата година станахте леля?
– Да, малко по-уверена съм. Бях много щастлива, когато се роди детето на сестра ми. Станах и негова кръстница и веднага след като го кръстих, забременях. Някак се подготвих психически за това, което ми предстои. Мисля, че бременността ми дойде в най-подходящия момент – след като се запознах с мъжа ми, който всъщност първи ми вдъхна увереност за тази крачка. И двамата усетихме, че гледаме в една посока. След което сестра ми роди и вече след кръщенето се случи и при мен хубавата новина.
– Предпочитате да не знаете пола на бебето. Защо?
– Искаме да е изненада и за нас, и за близките ни. Планираме да го обявим с парти, което ще е в Кипър. За момента само лекарката ми знае, записала е пола на едно листче и ще го дадем на братовчедка ми, защото тя ще организира партито, така че само тя ще знае пола. Все още не сме се заели с обзавеждането на стаята и не сме купували и нищо за бебето. Лека-полека ще го направим.
– Семейството ви е в Кипър. Кой ще ви помага с бебето?
– Искам да родя в Кипър точно защото там ще има кой да ми помага. Ще се чувствам по-спокойно, а и семейството ми ще може вижда детето така.
– След това ще се върнете ли в България?
– Да, след като се почувствам готова, ще се върна. Откакто започна кариерата ми в България, реших, че ще живея тук. Чувствам се добре, а и мъжът ми е българин, което е още една причина да се върна.
– За момента предпочитате да не показвате мъжа ви, но с какво ви впечатли той?
– С това, че гледаме в една и съща посока, че е спокоен и балансиран, а това е много важно за една бременна жена. Той много ми помага, подкрепя ме. Освен това много хубаво готви и всеки ден ми приготвя нещо вкусно. Досега никой не е правил това за мен. Какво друго да искам!?
– Веднага ли разбрахте, че това е вашият човек?
– Не вярвам в любовта от пръв поглед и при първата ни среща не си помислих, че той е мъжът за мен. Предпочитам да опозная другия, за да мога да преценя дали наистина той е човекът. След една определена възраст, когато знаеш какво искаш, разсъждаваш по друг начин. След като се срещнахме няколко пъти, видях, че той притежава онези качества, които търся и харесвам. Тогава вече усетих, че той е мъжът за мен.
– Израснала сте в голямо семейство – имате двама братя и една сестра. Искате ли и вие да имате повече деца?
– Да, ако имаме възможност, и аз бих искала да имаме с мъжа ми повече от две деца. Но нека дойде първото и после ще мислим за второто и за следващи.
– Ще ви върна назад във времето. Идвате в България едва на 17. Как се справя младо момиче само в друга държава?
– Родителите ми бяха тук с мен, докато си намеря жилище. Останаха повече от две седмици, намерихме квартира и те се върнаха в Кипър. Останах самичка, но междувременно се бях запознала с кипърци тук. Започнах да уча в Музикалната академия, всеки ден бях заета и свикнах. Много бързо успях да създам приятелства, да науча най-важните неща от езика, за да мога да се справям сама. Не беше толкова страшно, колкото изглеждаше в началото. А и всяка Коледа и Великден, както и през лятото, се прибирах в Кипър. Пътят до там е само два часа със самолет.
– Не изпитвахте ли носталгия?
– Да, появява се и затова гледам да си пътувам редовно, през два месеца обикновено.
– Повечето млади българи бягат в чужбина. На вас какво ви харесва тук?
– Повечето млади хора бягат заради политиката и заради това, че няма развитие. Аз съм на същото мнение. За времето, в което съм тук, не са се променили много нещата, но на мен ми харесва хубавата природа, която имате – планини, паркове, различни сезони. Нещо, което в Кипър нямаме. Там през повечето време е топло и 1–2 месеца само е малко е по-студено. Откакто се явих в „Х фактор“ и започна кариерата ми, хората ме приеха. Това ми даде сила и мотивация да се развивам тук. За един артист е много важно да усеща, че е приет.
– Не сте ли усещали все пак известна дистанцираност, защото не сте българка?
– Има всякакви хора, но на мен това вече не ми прави впечатление. В началото го забелязвах, но сега знам, че няма как да се харесаме на всички, а и няма нужда. Знам, че имам своята публика, която ме харесва и обича и за мен това е по-важно.
– Кои са основните уроци, които научихте за времето, в което сте тук?
– Научих се, че трябва да бъда себе си, а не да се опитвам да копирам други изпълнители и да се сравнявам с тях. Разбрах, че трябва да следвам това, което душата ми казва, а не това, което пазарът налага. Научих се да не приемам лично някои коментари. В „Капките“ например журито ме реже. Странно ми е, честно казано, но не позволявам това да ме разстройва. Научих се да приемам критиката. С времето разбрах, че наистина всяко зло е за добро, защото не се учим от успехите си, а от грешките и провалите ни.
– Казахте, че искате да правите музика, която идва от душата ви, а не такава, каквато пазарът налага. Но това не прави ли успеха по-трудно постижим?
– Да, така е, но много зависи и какво налага пазарът. Ако направя нещо комерсиално, но с хубав и смислен текст, това не ме предава като артист, не е в разрез с моите виждания. Не искам да правя музика или да пиша текстове, които не отговарят на моя характер и не са подходящи за моя имидж, защото знам, че първо аз няма да ги усетя, и второ – хората няма да ги възприемат.
– Изисква се смелост един артист да отстоява себе си.
– Да, това е причината да не правя толкова често песни. Заради това и казах, че си пожелавам албум, който да е с хубави песни, които да идват от мен. Знам, че моята публика ще го хареса. За мен не е важно онези, които слушат само комерсиална музика, да слушат и мен – те вероятно никога няма да проявят интерес към моите песни, дори и да са комерсиални. Не искам да правя музика, само и само да се харесам. Предпочитам такава, която е подходяща за мен и идва от душата ми.
– Вероятно не ви е било лесно, докато вземете това решение за развитието си.
– Да, минах през различни периоди, но вече съм наясно какво искам. Това, че ще ставам майка, също влияе на избора ми, защото искам децата ми да се учат от мен, а не да се срамуват.
Ивет САВОВА
