Христо Мутафчиев е сред най-известните актьори, председател на Съюза на артистите. Превъплъщението му в образа на Стамболов в историческата драма на Стефан Цанев „Духът на поета“ с режисьор Маргарита Младенова е неизменен хит на Народния театър от 2013 г. до днес. Участва още в комедията „Дъхът на дявола“ на трупата в Ловеч. Забележителен е в двата си моноспектакъла „Плач на ангел“ на Стефан Цанев и „Боже мой“ на Теа Денолюбова.
- Как се представяте пред хората?
С малкото ми име – Христо.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Много държа на него, но е имало немалко моменти, в които ме е подвеждало. Но едно от най-силните ми качества е, че съм доверчив. Не смятам да се променям.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да. Случвало ми се е поне 100 пъти. В жена ми Елица категорично се влюбих от пръв поглед.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. Но само ако този, който иска да общуваме, не ми се прави на някой друг. А не да е сложил някаква маска и да се опитва да ме „работи“. Тези номера ги хващам много бързо.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Простотията. И лицемерието – особено когато идва от хора, които съм уважавал и обичал. Те повече не съществуват за мен, преболедувам ги бързо.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Не бих правил нещо, което не е моето. Старая се да не правя компромиси най-вече със съвестта си – и в професията, и в личното ми битие. Важно ми е да спя спокойно.
- Какво може да ви разплаче?
Малко дете, което плаче на улицата.
- На какво най-често се смеете?
На смешното. Но смешното понякога се превръща в жалко.
- Последната книга, която ви впечатли?
След инсулта имам проблеми със зрението, затова минах на аудиокниги. Напоследък много ми хареса „Мамник“ на Васил Попов, чете я Владо Пенев.
- Любим художник?
Много са. Може би Климт с „Целувката“.
- Любим писател?
Георги Господинов.
- Любим поет?
Когато бях ученик – Петя Дубарова. Вече като по-голям – Стефан Цанев.
- Любим певец?
Наско от Б.Т.Р., Любо Киров.
- Любим филм?
Трилогията „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“.
- Любимо тв предаване?
Много се забавлявам с „Кой да знае“.
- Каква музика предпочитате да слушате?
В зависимост от настроението. Напоследък – класическа. Когато трябва да се нахъсвам за важна среща – хард рок. За енергия преди житейска битка – Рони Джеймс Дио.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Купих на баща ми балтон, на майка ми – златно синджирче с кръстче, за мен избрах футболна топка. Бях на 5 и половина, в детската градина. Хонорарът от 76 лева беше за първата ми роля в киното – в „Каската“, филм на Константин Варадинов, на Военната киностудия. Снимаха го в родното ми Карлово.
- Политик, на когото вярвате?
На никого докрай.
- Историческа личност, която презирате?
Българските държавници, които са допуснали Великите сили да разпарчетосат и ограбят територията на България.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Левски и Стефан Стамболов.
- Любим парфюм?
„Монокъл“ на Хиноки.
- Любимо мъжко име?
Христо.
- Любимо женско име?
Ая.
- Какво научихте от родителите си?
Най-важното – да бъда добър човек. Да съм уважителен към всички. Става с личен пример и с много бой.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Добре че ги възпитават майките им, а не аз. Тръгна ли да възпитавам, ще е по-спартански, което не знам дали ще им хареса.
- Какъв искахте да станете като малък?
Футболист. Бях картотекиран играч в децата и юношите на „Торпедо“ (Карлово).
- Кое е любимото ви животно?
Моето куче Уиски, чихуахуа.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Има едни хора на този свят, които стават в пет часа. Има едни други хора, които не стават за нищо.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
В Перник двама цигулари пребили боксьор. И сега всички в града се чудят: спортът ли е в упадък, или културата е в подем.
- Думата, която използвате най-често?
Разбирам. От мен я очакват всички, които споделят проблемите си.
- Любимо ястие?
Печено пиле.
- Любим цвят?
Тъмночервено.
- Любимо питие?
Карловска ракия.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато разбрах, че майка ми и баща ми няма как да ми купят скъпо колело. Беше им трудно да отделят пари от семейния бюджет.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Когато разбрах, че ставам за тази професия. Беше в представлението „Суматоха“ на Иван Добчев в Народния театър. Голямата сцена не ме отхвърли, Велко Кънев, Антон Радичев, Тодор Колев, Кръстю Лафазанов ме приеха.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Няма подобна дилема.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Предпочитам хора спокойни, балансирани, неагресивни. Които ме уравновесяват. С които не влизам в спорове и мога да науча нещо.
- От какво най-много се срамувате?
От изборите, които прави българският народ. Така ще е, докато ни има нас.
- Кой е най-големият ви страх?
Да не се случи нещо лошо на децата ми, на съпругата ми, на близките ми.
- Мечтата, която преследвате?
Мечти нямам, имам желания, които случвам.
- Откъде черпите информация?
Доста олдскул човек съм. Предпочитам телевизията.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Говоря с точните хора за точните събития. И после сравнявам фактите.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Качвам в Инстаграм информация за представленията ми. Понякога коментирам събития. Но въобще не ме интересува кой, къде и защо е пръднал.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Надявам се, че изкуственият интелект ще попадне в ръцете на добри хора, за да бъде в помощ на човека.
- Искате ли да летите в Космоса?
Ако съм искал, съм щял да го направя.
- Вярвате ли в извънземни?
Едва ли сме единствени във вселената.
- Имате ли пророчески сънища?
Не. Толкова съм изморен, че спя като пън.
- Кое е любимото ви цвете?
Карловският маслодаен гюл, въпреки че съм алергичен.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, Уиски.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Искреността.
- Кога предпочитате самотата?
Не я предпочитам, но не харесвам и навалицата. Предпочитам спокойствието.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Завистта и злобата.
- Борили ли сте се със зависимости?
Никога.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
И в момента я водя – за оцеляването и за развитието на театъра. Има смисъл, затова я водя.
- Имате ли хоби?
Не. Нямам време.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не. Но съм общувал с истински бохеми като Стефан Данаилов.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Само в България. Голям шовинист съм.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да съм умрял.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Късметът се случва, когато шансът срещне професионализма.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Някога съжалявах, че не ме приеха във ВИТИЗ, когато Крикор Азарян взимаше клас. Но после ме приеха в класа на Надежда Сейкова и бях щастлив.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 56.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато се изпиках на две крачки от Сергей Станишев. Беше през нощта в парка на Банкя. Тъкмо извършвах действието до един храст, и той изведнъж се появи отнякъде с двама бодигардове. „Ти какво правиш тук?“, запитах го аз. „Ами живея наблизо и излязох да се поразходя. Ами ти какво правиш тук?“, отвърна ми той. „Ами работя наблизо – снимаме „Хъшове“ в Банята. Ела да те водя“, предложих му в притеснението си.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Роден съм си на точното място и в точното време, въпреки че и Средновековието ме блазни. Бих участвал и в бунтовете против османското владичество, бих бил от написалите Кървавото писмо, от пукналите първата пушка на Априлското въстание.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Възможността да летим към други планети.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Никой не е успял да се справи с природата, а и Вселената има свои закони. Някои от проблемите са извън нас. Просто трябва да се адаптираме.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Ако са любопитни, да. Иначе защо ми е?
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не. Тя е определена от хромозомите в родителите.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Ако не ме занимават прекалено агресивно със себе си, да. Ако се намесват в личния ми живот, не.
- Интересувате ли се от спорт?
Да.
- За или против пластичните операции?
Когато някой е претърпял катастрофа и лицето му е станало на умита чиния, да. Но когато самоцелно си блъскат хиалурон, силикон и ботокс в джуките, физиономиите и задниците, не. Никой не е надвил живота.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
В никакъв случай.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
Доволен съм, че успявам да формирам семейния бюджет с работа.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Преди няколко години от Малък градски театър „Зад канала“ отидох в Народния. Полезно е. Животът продължава.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Живея в нея.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на децата ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
И в момента не ми е леко, но не смятам, че е редно да занимавам хората със себе си.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Младостта. Бъдещето е нейно.
- Как си представяте света след 100 години?
Без мобилни телефони.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Ще направя кастинг, за да избера най-подходящия.
- Можете ли да простите изневяра?
Разбира се. Тя е нещо, което човек първо трябва да разбере и да осъзнае защо се е стигнало до нея. После може да се окаже, че той е виновният и не е оставил избор на партньора си.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Разбира се. Ние сме изключително близки с Лиза Шопова, продължаваме да си помагаме. Имаме общо дете – Асен. А това е най-важното.
- Привърженик ли сте на брака?
Преди да се оженя, не бях. Станах, след като се ожених. В момента ми е все тая.
- Романтичен ли сте?
Много. Но гледам да не го показвам.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сабахлянта, когато ставам в пет часа.
- На кой народ симпатизирате?
На българския народ по време на Възраждането. Тогава успява да запази и да извиси духа си.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Не си задавам въпроси. Предварително знам повечето отговори.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Левски.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че ще стана шампион на 400 метра бягане.
- Кога свършва детството?
След виковете от едно до дванайсет на абитуриентския купон. Когато на другата сутрин трябва да отидеш на работа. Когато започнеш да си броиш парите, за да си платиш сметките.
- С какво никога не искате да се разделите?
С детството.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Един ден на улицата в Карлово възрастен мъж ми каза: „Ицо, поздравявай всеки, когото срещнеш – точно в този момент в него може би се намира Бог“.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не. Всеки пише сам своята съдба – всеки Божи ден, всяка минута. Никъде няма книга, в която може да се прочете какво те очаква, как ще протече животът ти. Ти решаваш.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Много простичка. Да се събудя сутрин и да видя, че слънцето грее. Това означава, че съм жив. А щом съм жив, трябва да отида да играя, уверен, че съм постигнал вътрешния баланс и смисъла. И най-важното – да знам, че жена ми и децата ми са живи и здрави. Абсолютно нищо друго не може да ме направи щастлив. Всичко друго извън любовта към най-обичните хора е мимолетно.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
От старост и по възможност в легло.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С каквото си искат – от театъра, като Ачо Циганина от „Дунав мост“, като председател на Съюза на артистите в България. Всеки може да бъде запомнен в зависимост от живота, който е живял, от миговете, споделени с приятели, от събитията, в които е участвал. Някои ще ме запомнят като любим човек, други – като най-лошия на света. В крайна сметка важното е, че ще ме запомнят.