„Творците не могат да бъдат пенсионирани – те умират, докато работят“, казва Асен Шопов, който миналата седмица си отиде на 93 години. Един от големите мъдреци на съвременния театър доскоро гледаше представления на колегите си, загърбил физическите проблеми – живееше с достойнството на духовен аристократ и с непоколебимата вяра в смисъла, чийто символ беше. В съсловието го наричаха маестрото, който знаеше как да превръща всеки спектакъл в свещенодействие, независимо дали е на столична или на провинциална сцена.
За своята лебедова песен в Народния театър Асен Шопов избра „Коварство и любов“ – пиесата на Шилер за любовта и смъртта, за честа и дълга, за истината и лъжата, за дворцовите интриги и съдбата на обикновения човек, неволно замесен в тях. Това бяха големите теми и в живота му, и в 150-те му постановки. Защото той е от малкото автентични бунтари в културата от втората половина на предишното столетие. След 1989 г. никога не заема позата на дисидент, въпреки че е без конкуренция по свалени от афиша заглавия преди 10 ноември. Тези, които стигат до премиера, са аплодирани от публиката – заради философските си дълбочини извън клишетата на идеологията и модерната интерпретация на класиката. „Коварство и любов“, „Осъдени души“, „Хамлет“, „Време разделно“, „Дачници“, „Нощем с белите коне“, „Процесът против богомилите“, „Тайната вечеря на дякона Левски“, „Величието и падението на Стефан Стамболов“ са образци в историята на жанра. Шопов се изкушава и от сценографията, в която търси кинематографичност. Но за него над всичко е високо изречената истина. „Преди беше изкуство да плъзнеш посланието между редовете, сега артистите не знаят какво да правят със свободата си, въпреки че има още много стени за събаряне“, казва той през последните години.
Въпреки етикета към бащиното му име „враг на народа“, Асен Шопов завършва актьорско майсторство и два сезона играе първо в Сливен, после в Сатирата. Влиза отново във ВИТИЗ, за да получи втората си диплома – от режисьорския клас на професор Моис Бениеш. Печели конкурс, за да учи кино в Москва, но „от министерството“ не го пускат. Киното е неговата незараснала рана, въпреки Сребърния леопард от фестивала в Локарно през 1975 г. за дебюта му „Вечни времена“. Трудно преглъща несъстоялия се минисериал по сценарий на Радой Ралин за Левски – двамата отказват да зачеркнат думите на Дякона за предателството на народа и всичко приключва. „Инструмент ли е гайдата“ по сценарий на Киран Коларов, пък е забранен, след като Климент Денчев емигрира в Канада.
От Димитровград тръгва черната серия на падналите му представления. „На моята съвест тежи закриването на тамошния театър в онзи период – заради пиеса на Емил Манов“, разказва Шопов. Авторът, бивш политкомисар, пише „Грешката на Авел“ – за секретари на Комсомола, ОФ и партията, всичко изглежда по правилата. Но местното ръководство на БКП открива опасни за властта алюзии. На сутринта след премиерата зрителите в Димитровград четат надпис „Представлението е забранено, защото артистите са болни от шап“.
Във Военния театър, където Шопов режисира „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков, под прицела на цензурата е сексуалното любопитство на мъжете в санаториума за туберкулозни към ранена партизанка. Пада след представление номер 13. Следващият им съвместен проект е „Комунисти“ – текстът е поръчан на Георги Марков за честване на Девети септември и Тодор Живков лично го одобрява. Но Гешев, в чиято роля е големият Иван Кондов, изрича пророческа истина пред арестуваните нелегални: „Утре вашите другари ще дойдат на власт и ще вършат същите неща, които вършим и ние. Властта винаги е една и съща“. Георги Марков емигрира, а няколко души използват напрежението, за да изгонят Иван Кондов от директорския кабинет. Пак в „Сълза и смях“ Шопов се движи по ръба на бръснача с „Обратна връзка” и „Ние, долуподписаните” на руския дисидент Александър Гелман. „Знамето“ на Руси Божанов също пръска „антипартийни настроения“, но оцелява.
„Пожарът“ на Иван Радоев се нарежда сред скандалните спектакли на Асен Шопов. Стефан Гецов влиза в образа на Георги Димитров, но преди премиерата отказва да участва в сцената, в която райхсмаршал Гьоринг повтаря думите на Гешев в „Комунисти“: „Вземете ли властта, ще се държите като нас“. Покрай тази суматоха остава някак незабелязано, че Асен Шопов използва пасажи от „Фашизмът“ на Желю Желев с аналогия между националсоциалистите и комунистите. Спират постановката му на „Ние сме на 25“ от Недялко Йорданов в Бургас, тъй като излиза навръх Чешките събития през 1968 г. Критикуват го за „Знамето“ на Руси Божанов, но Тодор Живков му подхвърля на банкета след премиерата: „Хич да не ти пука!“. И наистина не му „пука“, иначе би могъл да приеме предложението на немски продуценти, които са възхитени от гастрола на „Коварство и любов“ на Шилеровите дни в Манхайм и го канят да остане и работи в Западна Германия.
През 2015 година директорът на Театър „Българска армия“ Мирослав Пашов обявява, че Асен Шопов ще поставя „Време разделно“, но до премиера не се стига. Първата драматизация на романа от Антон Дончев за ислямизирането на Родопите е през 1973 година. В нея режисьорът залага на психологизма, заобикаляйки всякакви политически препратки, въпреки че възродителният процес е започнал тайно и полека. Тогава в ролята на Венецианеца е Стефан Данаилов, който дебютира в трупата. Васил Михайлов е Манол, а еничаринът Караибрахим е Наум Шопов.
Аня Пенчева: Не позволи изкуството да се превърне в навик
Хвана ме за ръката в „Черна комедия“ и продължихме заедно до края
Асен Шопов е фанатичен поклонник на Шилер – пет пъти поставя „Мария Стюарт“ и девет пъти „Коварство и любов“. Следващото представление на „Коварство и любов“ в Народния театър, което е на 19 март, ще бъде посветено на големия режисьор. Валентин Ганев и Аня Пенчева, които са доайените в спектакъла, са от актьорите в трупата, които най-често във времето работят с маестрото.
„Хвана ме за ръка в първата ми стъпка – в „Черна комедия“, и остана до мен и в последната ни среща в „Коварство и любов“. Повече от 40 години споделяхме сцена, тишини зад кулисите, спорове за истината и красотата, както и онзи особен смях, който се ражда само между хора, минали заедно през много премиери. От него научих, че театърът не е поза, а смелост – да бъдеш раним и точен едновременно. Сега ми е трудно да мисля за „Коварство и любов“ без неговия поглед от салона или без гласа му, който тихо казваше: „Още веднъж, можеш повече“. Никога не си позволи обичта му към изкуството да се превърне в навик, възпитаваше и нас в своята висока летва. Цял живот ще му бъда благодарна за доверието, той остави светлина в душите“, сподели за „Филтър“ Аня Пенчева.
„Отиде си последният мохикан на честния, достоен, истински вълнуващ театър – достолепният Асен Шопов“, каза за нашия вестник Валентин Ганев, който е и асистент на ветерана, докато работят по „Коварство и любов“. Чуват се по телефона само два дни преди Шопов да се пресели в небесния театър. „Той отдавна не беше добре, преживя тежка диагноза, правеха му вливания“, допълни Валентин Ганев.
Албена Атанасова