Актриса с ангелски глас, Искра Радева е сред най-големите звезди на българската сцена. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в последния клас на Апостол Карамитев. Още същата година става част от трупата на Младежкия театър. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Филмографията й е впечатляваща – снимала се е в „Маневри на V етаж“, „Оцеола“, „Тони“, „Емигранти“. Записвала е дуети с Маргарита Хранова и Михаил Белчев. През 1997 г. печели първа награда на фестивала „Златния Орфей“ в дует с Марги Хранова.
През 90-те години тя създава частния театър „Искри и сезони“, а от 28 години организира и празничен концерт „Коледни звезди“, който е заплануван и сега за 11 декември в Зала 1 на НДК. Има дъщеря и е баба на две внучета.
Ивет САВОВА
– Госпожо Радева, на 11 декември предстои вашият традиционен концерт „Коледни звезди“. Какво подготвяте за публиката тази година?
– За 28-и път концертът ще се проведе в Зала 1 на НДК. Организирам го вече 28 години и може да се каже, че съм пионер в тази област (смее се). Аз съм първата, която реши да събере на една сцена най-големите ни поп изпълнители и артисти с вокална дарба. През годините този спектакъл стана обичан и търсен, хората идват с огромно удоволствие. По време на ковид пандемията две години не можах да го организирам и много хора ми се обаждаха, за да ми кажат, че им липсва. Свикнали са преди коледните празници да им се случва това прекрасно изживяване.
– За тези 28 години не се ли уморявахте на моменти?
– Всеки път има умора, защото организацията на концерта е много сериозна. Сложно е да събереш на едно място всички изпълнители и артисти, които участват. Решава се кои песни ще се изпълнят, наема се студио, правят се записи… Наистина е много тежко и всяка година си обещавам, че ще е за последно. Обаче като започнат да питат за него, си давам сметка, че такава традиция не бива да се погубва.
– Сред участниците е и Деси Добрева, известна със своите невероятни фолклорни изпълнения. Имаме ли нужда да си припомняме по-често за българския бит и обичаи?
– Да, и е много тъжно, че голяма част от радиата не излъчват новите песни на българските изпълнители. Непрекъснато звучи чуждестранна музика. В мига, в който вляза в Гърция, чувам от всичките им станции само гръцка музика. Същото е в Турция, Румъния. Ние сякаш не ценим и не уважаваме българските песни, изпълнители, композитори и текстописци. Тъжно е и трябва да се вземат мерки. От години коментираме този проблем и той продължава да съществува.
– С Маргарита Хранова направихте нов дуетна песен – „Мой живот“, която е с изключително красив текст. За вас стръмен ли е пътят на надеждата?
– Много хора ми се обадиха да ни поздравят за тази песен, казват, че е наистина стойностна и това изключително много ме радва.
Понякога, за да стигнем до надеждите, ни се налага да минем по трънлив път. Но важното е да стигнем, да осъществим мечтата си и да поемем към следващата, дори и да се изправим пред трудности. Затова винаги трябва да имаме надежда, че можем.
– Как бихте описали вашия живот до момента?
– Щастлива жена съм, защото цял живот работя това, за което навремето съм си мечтала. В този смисъл имах и имам много щастливи професионални години. Изиграх прекрасни роли. Но не всичко е било гладко. Имам път на живота четворка, което означава, че всичко постигам, но по най-трудния начин. Въпреки това не се отчайвам.
– Не ви ли се е случвало все пак да изпаднете в моментно отчаяние?
– Никога. И за миг не ми е минавало през ума да се откажа от професията си. Дори и в най-трудните и тежки мигове. Мъчила съм се по всякакъв начин да преодолея въпросната трудност, даже и депресия да е било, да изляза от нея и да продължа напред. Имам едно мото – „И утре е ден, и утре ще изгрее слънце“. Обикновено, когато слънцето изгрее, всичко ти се струва много по-леко, по-преодолимо, а надеждата, че ще се справиш е много по-голяма. Затова винаги си повтарям това изречение.
– В предишни години организирахте „Коледни звезди“ на 13 декември. Вярно ли е, че 13 ви е любимото число?
– Винаги съм си мислела, че това е щастливото ми число. Дъщеря ми е родена на 13-и, случват ми се хубави неща на тази дата и не вярвам на предразсъдъците, че е фатално число. Не съм фаталистка и не се връщам, ако черна котка ми пресече пътя. Не бива да си усложняваме живота с такива поверия. Трябва да се радваме на мига и да не пропускаме щастливите моменти, а да ги осмисляме.
– Кога се научихте да цените всеки миг?
– Случва се постепенно. Първо си мислиш, че всичко, което хвърчи, се яде. После обаче осъзнаваш, че не всичко е за ядене и поставено започваш да осъзнаваш кои са наистина стойностните мигове.
– Споменахте за личното ви число, а в клипа към „Мой живот“ участва и жена, която предсказва бъдещето. Вярвате ли във врачки, в нумерология и астрология?
– Не вярвам изцяло, но има неща, които се оказват истина. Зодия Овен съм и когато си наумя нещо, трябва да го направя, независимо през какво ще премина. Мъжът ми винаги ми се смееше, че с глава пробивам стените. За Овните казват, че не са достатъчно дипломатични, обикновено изричат това, което мислят, без да осъзнават, че някой път може да наранят другите с думите си. В това отношение с годините се научих да бъда по-дипломатична и да съумявам да споделям нещата така, че да не нараня хора около мен. Така че има характеристики на зодията ми, които се припокриват с мен. Правиха ми преди години хороскоп и наистина много от нещата в него излязоха верни, но някои не. Според мен човек може до голяма степен да направлява сам живота си, а не единствено звездите да са водещи.
– През 90-те години създадохте вашия театър „Искри и сезони“. Как успява един частен театър да оцелее толкова години в България?
– Много е трудно да оцелее, при това 28 години. Навсякъде по света частните трупи и формации се подкрепят, а при нас няма такова нещо. Все едно частните театри не съществуват. Културата ни не е в цветущо състояние. Тя вече години наред е в задния джоб на държавата. Напоследък даже не съм чула някой политик да изрече тази дума, за съжаление. Не знам защо не си дават сметка колко огромно значение има културата за оцеляването ни, за духа на българина. Не осъзнавайки това, ние все повече и повече затъваме. „Искри и сезони“ мина през тежки мигове в началото – докато чуят името му, докато видят първите ни постановки, докато започнат да го следят и да очакват новите представления. Щастлива съм, защото през всички тези години залите ни са били пълни. Хората засвидетелстваха своята обич и доверие. Най-новата ни постановка „Малки изневери“ също се радва на огромен успех. Всичко това няма как да не ме радва и благодаря на колегите, които са били до мен през тези години.
– Театърът продължава да е част от живота ви, но камерата липсва ли ви?
– Не, никога не ми е липсвала, защото от самото начало започнах да снимам. Само в телевизията имам около 70 телевизионни постановки. Снимах и много филми. Сега вече много трудно бих съчетала театъра и камерата, но ако ми се случи някоя прекрасна роля, няма да откажа. Никога не съм искала да бъда на екран на всяка цена. Отказвала съм роли, за които съм смятала, че не си заслужават. Няма смисъл да си губиш времето в нестойностни неща. Така се запазва достойнството на артиста. Години наред градиш име и с една глупост може да го сринеш, само и само да те видят на екран.
– Този ли урок от Апостол Карамитев, чийто клас сте завършили, научихте?
– Това се придобива в годините с опита на сцената и в живота. Апостол Карамитев ни научи на много, но има уроци, които всеки сам усвоява по пътя си.
– Вие сте част от неговия последен клас. Спомняте ли си момента, когато разбрахте, че сте приета във ВИТИЗ?
– Да, тогава не се зарадвах толкова, че съм приета във ВИТИЗ, колкото от факта, че съм в неговия клас. Всеки си мечтаеше за това. Това са едни от най-щастливите години в живота ми. Винаги ни казваше да не се главозамайваме и да работим на 100%, защото ако имаш 99% талант, но си мързелив, няма да постигнеш нищо в живота.
– Освен изключително успешна кариера успяхте да създадете и семейство. Как запазихте баланса между двете?
– Никога не можеш да запазиш този баланс и винаги ощетен е бил личният живот. За съжаление, нямах достатъчно време за детето и добре че беше майка ми, която се грижеше за Елена, докато аз бях от сутрин до вечер на репетиции, снимки и представления. Такава ни е професията. Слава Богу, дъщеря ми проявяваше разбиране и стана много самостоятелна, научи се да се грижи сама за себе си, да не разчита толкова на други хора, което е важно качество в живота. Сега, когато живеят при мен, съм много щастлива, защото вече мога да постигна някакъв баланс. Пак нямам достатъчно време за внуците ми, но повече ги виждам и повече мога да се грижа за тях.
– Дъщеря ви признавала ли ви е, че сте й липсвали?
– Не, но съм усещала, че й липсвам. Премълчавала е заради мен, за да не се почувствам зле. При всички мои колеги е така – не могат да задържат баланса между личния живот и кариерата. Затова е изключително важно да имаш до себе си достатъчно интелигентен съпруг, който да разбира естеството на професията ти, за да се поддържа балансът у дома.
– За това разбирателство ли сте най-благодарна на съпруга ви Кирил Станулов, който си отиде внезапно през 2009 г.?
– При нас това разбирателство се изгради през годините. Когато се запознахме, той се изуми, защото сутрин ходех на репетиции, следобед на снимки в телевизията, вечер на представление и след това имах нощен тракт снимки в телевизията. Той не можеше изобщо да ме види. В един момент каза: „Край – или аз, или театърът!“. И настана сериозна криза. Но постепенно започна да разбира какво означават професията и театърът за мен и полека-лека постигнахме това разбирателство. Впоследствие той даде идеята за частния театър „Искри и сезони“ и в началото страшно много ми помагаше с работата.
– Как ви промени съпругът ви?
– Научи ме да съм по-балансирана и дипломатична. Често си мисля за него и му казвам колко се ядосвам, че не е до мен и колко рано си отиде.
– За щастие, сега до себе си имате две внучета. Вярно ли е, че повече се обичат от децата?
– Така е, потвърждавам го. Внуците са моето щастие, но не ги лигава, по-скоро съм строга баба, на моменти даже доста. Но съм по-строга към внука ми, който е много палав. С бебока тепърва ще се възпитаваме, засега само я уча да танцува.
– Когато дъщеря ви ви съобщи за първи път, че ще ставате баба, изненадахте ли се?
– Не, чаках с нетърпение тази новина. Присъствах и на двете раждания. Всяка майка се вълнува, когато детето й ражда и бях много по-спокойна, когато аз раждах, отколкото сега, когато на нея й се случиха тези два прекрасни мига.
– Очаквахте ли да кръсти внучка ви на вас?
– Елена и зет ми не ми казаха изобщо, 9 месеца си мълчаха, но аз също не питах. Не исках да ги притискам, защото те, като родители, трябва да изберат как да се казва детето, без да се чувстват длъжни на някого. Когато се роди бебето, анестезиологът попита дъщеря ми как ще го кръсти и тя каза: „Искра“. Имах съмнения преди това, защото това тяхно мълчание 9 месеца беше подозрително, но много се зарадвах.
– Ще подкрепите ли внуците ви, ако решат в бъдеще да тръгнат по вашия път?
– Не знам. В някои отношения нашата професия е много тежка и неблагодарна, но пък носи и много щастие. Няма да ги спра, ако се насочат към нея. Трябва да уважаваме мечтите на децата и внуците и да не им пречим да ги осъществят, а да им помагаме.
– Съвсем скоро са коледните празници. Какво си пожелавате тази година?
– Първо си пожелавам на 11 декември зала 1 на НДК да бъде пълна, както винаги. Хората да преживеят наистина незабравима вечер с концерта „Коледни звезди“ и да излязат усмихнати и заредени с щастие. Иначе за Коледа си пожелавам да сме най-вече здрави и дано следващата година е много по-щастлива, плодотворна и плодородна за всички!
