Фестивалът в Кан днес е най-престижното филмово събитие в света. Днес той е основен форум за страните, произвеждащи филми, но обикновено се смята, че неговата история, селекция и награди датират от 1946 г. – годината на първия същински фестивал. Всъщност първите семена, от които се ражда идеята за събитието са посяти осем години по-рано.
Съревнование с Мостра
През юли 1938 г. Венецианската мостра, първият международен конкурс, посветен на света на киното, събира за шести път най-големите предвоенни държави-производителки на филми. Франция е представена с поредица от филми, а в журито – от дипломата Филип Ерланже.
В деня на церемонията по връчването на наградите журито е единодушно. Един американски филм е завладял сърцата им, но под натиска на Хитлер нацисткият пропаганден филм „Олимпия“ на Лени Рифенщал и италианският филм „Лучано Сера, пилот“ на Гофредо Алесандрини жънат най-голямото отличие, наречено Купата на Мусолини. Решението предизвиква възмущение сред членовете, представляващи демократичните държави, и Франция, САЩ и Великобритания напускат Мостра, като се заричат да не се връщат.
По време на пътуването си с влак обратно към Франция Филип Ерланже се замисля да създаде събитие, което да замени Мостра и да предложи на света фестивал, който е свободен от натиск и ограничения.
След завръщането си той се свързва с властите. Нямало време за губене – преди следващия конкурс във Венеция трябвало да се проведе конкурентен френски фестивал.
От септември 1938 г. до май 1939 г. инициативата се превръща в истинско държавно дело. Външният министър Жорж Боне се страхува да не развали френско-италианските отношения, но министърът на образованието Жан Зай и министърът на вътрешните работи Албер Саро подкрепят идеята за филмов фестивал за Европа, в който изкуството вече няма да се влияе от политически маневри. През юни 1939 г. в медиите е обявено създаването на филмов фестивал във Франция, подкрепен от различни държави-производителки на филми, начело със Съединените щати, и насрочен за откриване на 1 септември – в същия ден, в който се провежда Мостра, което оставя само няколко месеца за подготовка на цялото събитие.
Кан между Венеция и Холивуд
Франция очевидно е трябвало да създаде за конкурентния си фестивал среда, която да е толкова престижна, колкото Венеция. От списък с десет френски града първоначално изборът пада върху Биариц на 9 май 1939 г. Но поддръжниците на Кан, около Жорж Праде, общински съветник от Париж, и директорите на хотели в Кан, се мобилизират и в крайна сметка печелят събитието. И така, на 31 май 1939 г. град Кан и правителството обявяват официалното раждане на Международния филмов фестивал, само три месеца преди датата на откриването на събитието.
„Перлата на Ривиерата“, скъпоценност на крайбрежието, често сравнявана с Калифорния, започва да мечтае за Холивуд.
Фестивалът се отменя
Първият фестивал през 1939 г. първоначално е планиран да се проведе от 1 до 20 септември 1939 г. в залата на Общинското казино под почетното председателство на бащата на кинематографията Луи Люмиер. Създаден е организационен комитет, който да ръководи събитието, оглавяван от Жорж Хюсман, председател на Държавния секретариат за изящни изкуства.
Акцентът е поставен върху универсалния дух на събитието: всяка страна ще избере свои филми, които да представи в конкурса, журито ще представлява всички участници и всички присъстващи нации ще получат Голямата награда в духа на художествена обективност и абсолютна безпристрастност. За да се избегне допълнително напрежение, Франция кани всички страни, произвеждащи филми, включително Германия и Италия. Въпреки това, в контекста на политическата криза, която бележи лятото на 1939 г., двете фашистки сили отказват поканата и в крайна сметка само девет държави се нареждат на опашката за участие в първия по рода си фестивал, въпреки че сред тях са най-влиятелните държави в цялата филмова индустрия.
През август, въпреки международното напрежение, всичко е готово за откриването. Местният художник Жан-Габриел Домерг създава първия официален плакат под формата на „Покана за пътуване“, разпратени са две хиляди покани, а в залива на Кан акостира трансатлантически лайнер, нает от Metro Goldwyn Mayer (MGM), с пътници, сред които са американските звезди Тайрон Пауър, Гари Купър, Дъглас Феърбанкс, Джордж Рафт и редица други.
Тези изтъкнати първи посетители на фестивала се наслаждават на опияняваща атмосфера на лукс и великолепно слънце.
И все пак събитието от 1939 г. няма да се състои
На 23 август, когато зашеметеният свят научава за германско-съветския пакт, повечето туристи напускат Кан. Въпреки сериозността на ситуацията, Фестивалният комитет организира частна прожекция на единствения филм, който участва във фестивала, първия филм в конкурсната програма – „Гърбушкото от Нотр Дам“ на Уилям Дитерле.
В деня, в който е трябвало да бъде открит фестивалът, 1 септември, Германия нахлува в Полша. Откриването е отложено с десет дни, но това решение скоро е изпреварено от събитията. Войната е обявена на 3 септември и започва обща мобилизация. Селекцията на фестивала, който така и не започва, включва толкова известни филми като „Магьосникът от Оз“ на Виктор Флеминг, „Само ангелите имат крила“ на Хауърд Хоукс, „Юнион Пасифик“ на Сесил Б. Демил за САЩ и „Ленин през октомври“ на Михаил Ром за СССР, „Четирите пера“ на Золтан Корда за Великобритания, „Северният път“ на Жак Фейдер, „Заплахата на ангелите“ на Кристиан-Жак и „La Charrette fantôme“ на Жулиен Дювивие за Франция.
Едва през 2002 г. на церемония, посветена на тази забравена селекция, най-накрая са връчени наградите на тези филми. Цели 63 години след събитието Златната палма от 1939 г. е присъдена единодушно на „Юнион Пасифик“ на Сесил Б. ДеМил от жури, председателствано от Жан Д’Ормесон.
Първият след военен фестивал
В началото на 1940 г., въпреки обявяването на войната и националната мобилизация, властите в Кан, ръководени от Филип Ерланже, се опитват да запазят проекта за фестивал. На дипломатическия фронт Франция първо се опитва да получи съгласието на Италия, чиято позиция в конфликта все още не е официална. За всеобща изненада Мусолини се съгласява, но при условие, че френският конкурс не съвпада с Мостра.
Това обаче не се случва. На 10 юни Дучето обявява война на Франция и Великобритания, като по този начин отлага до безкрайност събитието, чиято организация и без това е сериозно затруднена от логистичните проблеми, породени от войната: липса на средства, неорганизирани доставки, недостиг на филмово оборудване и транспортни условия, които обезкуражават френските и чуждестранните звезди да пътуват, да не говорим за реквизирането на Общинското казино от армията…
Едва през 1946 г., когато следвоенна Франция излиза от мрака на войната, Международният филмов фестивал, първоначално иницииран девет години по-рано от Филип Ерланже, най-накрая се провежда за първи път, започвайки на 20 септември.
Следва продължение…
