Класическите музикални формации в Италия са освободени от диктата на снобизма, твърдят познавачи на културните процеси на Ботуша. Затова никой не се учудва, че майсторите от Филхармоничния оркестър на оперния театър „Джузепе Верди“ от Салерно – по-малкия брат на мегаполиса Неапол, имат международна слава. През годините акомпанират на титаните Пласидо Доминго, Гена Димитрова и Катя Ричарели, а днес на Анна Нетребко, Соня Йончева и световно признати ученици на Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Аплодират ги папа Йоан Павел II, кралицата на Швеция, президентите на Италия. А сега ще изнесат шест концерта у нас под диригентството на маестро Гуидо Манкузи – в Летните театри на Стара Загора, Варна и Бургас, в Античния на Пловдив, на крепостта Царевец във Велико Търново, като финалът е на 12 август в столичната зала „България“. В програмата са включени емблематични произведения на Джузепе Верди – увертюри и откъси от „Травиата“, „Риголето“, „Аида“ и „Набуко“, които продължават да вълнуват публиката повече от век след своето създаване.
Темите за любовта, свободата и борбата за справедливост превръщат музиката на Верди в неподвластно на времето изкуство. Специален блясък ще придадат гост солистите, които ще съживят Вердиевите шедьоври. Сопраното Таня Лазарова, чиито изключителен глас е с впечатляващ регистър и драматична дълбочина, е познато на международната сцена с вдъхновени и емоционални интерпретации на водещите Вердиеви героини. Харизматичният баритон Марко Ди Сапия ще завладее меломаните както с вокално майсторство, така и със силно сценично присъствие. „Вашата публика разбира тази музика не само интелектуално, а и емоционално. Отвъд нотите стои човечността. Верди говори за достойнство и саможертва. Това не са стари сюжети, това сме ние“, казва Гуидо Манкузи.
Българската връзка в хрониките на оперния театър в Салерно датира от предишното столетие. Концертите на Гена Димитрова в края на 90-те и гала спектакълът й с феноменалния тенор Никола Мартинучи, неин партньор и в нюйоркската „Метрополитън“, са вписани в историята на града, който я вика на „бис“ след ариите на Абигeйл, Турандот и Лейди Макбет. Орлин Анастасов и Светла Василева също гастролират в Салерно, а по-младото поколение е достойно представено от Александрина Михайлова и Габриела Георгиева. Неслучайно маестро Гуидо Манкузи определя представянето на Верди в България като естествено продължение на дългогодишния културен диалог между двете страни.
Турнето обаче носи повече от оперна класика. То разказва историята на Театър „Джузепе Верди“, една от най-значимите арт институции на Южна Италия. Построен през 1872 г. по образеца на прочутия „Сан Карло“ в Неапол, той се превръща в символ на културните амбиции на региона Кампания. След опустошителното земетресение в Ирпиния през 1980 г. театърът остава затворен почти 14 години, а жителите на Салерно споделят, че градът е загубил гласа си. Възраждането на арт храма започва през 1994 г., когато след мащабна реставрация театърът е официално открит отново на 6 юли с концерт на престижния ансамбъл I Solisti Veneti. Запазени са оригиналната дървена конструкция, историческите фрески и архитектурният облик на сградата – истинско богатство за театралното наследство на XIX век. Новото начало е с постановката на „Фалстаф“ от Верди, режисирана от Янош Ач и с легендарния баритон Роландо Панерай. Именно тогава официално е създаден и постоянният Филхармоничен оркестър „Джузепе Верди“, който постепенно се превръща в един от най-важните символи на Южна Италия. Когато маестро Даниел Орен – фаворит и на родните ценители, става артистичен директор на трупата в Салерно, тя започва да гастролира по света и да участва в престижни фестивали, в събития в Кралския дворец в Казерта, във Ватикана, Сената и „Сан Карло“ в Неапол.
Филхармоничният оркестър „Джузепе Верди“ отдавна е своеобразен посланик на Италия и пример за силата на така наречената „мека дипломация“, която въздейства чрез изкуство, ценности и емоция. Независимо дали представя „Турандот“ в Германия или „Севилският бръснар“ в Индия, оркестърът носи духа на Салерно и традициите на италианската опера.
Албена Атанасова