Charity VC Gallery във Уелс е създадена от ветерана и художник Бари Джон преди почти 10 години. Като пехотинец в Северна Ирландия, Косово и Полша, той започва да рисува, за да документира своите преживявания. В този момент не осъзнава, че рисуването се е превърнало в терапия.
След като напусна армията, той осъзна, че изкуството може да бъде инструмент за подпомагане на ветераните. Казва, че неговата първоначална идея е била, с помощта на творческото рисуване, войниците да разказват своите истории. Той вярва, че изложбата, която продължава до 17 ноември, “наистина показва емоциите на хората чрез цвят”
Бен Ууд: Ветераните се нуждаят от повече помощ, за да живеят пълноценно цивилния се живот
Бен Ууд
Години след като напуска армията Бен Ууд се сеща за ужаса който е преживял, дори когато чуе специфичен шум. Той не може да се отърси от ужаса от патрулирането по улиците на Северна Ирландия, по време на размириците. „Очакването, че нещо може да се случи зад всеки ъгъл, свръхбдителността никога не ме е напускала“, каза той. Но наскоро Бен открива нещо, което успокоява неспокойния му ум – рисуването. „Изпадам в състояние, подобно на транс…“, казва той. Сега работата му е част от изложба на произведения на изкуството на ветерани в Tuner House в Пенарт, долината на Гламорган.
Бен прекарва шест години в армията. Там той развива своето посттравматично стресово разстройство и разказва, че животът за него е “изключително труден”, защото все още не може да се адаптира към цивилния живот. „Попаднах в света на наркотиците и алкохола, използвах ги, за да замаскирам своята несигурност, но от друга страна това бяха опитите ми да се впиша в цивилния свят”, каза той.
„Имам провалени бракове, провалени връзки, сега съм сам и понякога си мисля, че да съм сам, това е всичко, което ми остава, защото наистина не се справям с ежедневието толкова лесно, колкото другите хора”, каза Бен.
Той разказва, че запознанството му с изкуството е станало реалност, когато той е посетил благотворителната организация на Vc Gallery. Именно тогава се променя живота му, в положителна насока. „Години наред се чувствах сам, чувствах се обременен с проблемите си,но когато отидох там за първи път, се прибрах вкъщи и плаках, защото не ме съдиха и бях приет и беше прекрасно чувство”.
Саманта Динсдейл Браун
Друг ветеран, който показва работата си с изкуството на изложбата Veterdns Family Weles е Саманта Динсдейл Браун, която е прекарала шест години в Кралските военновъздушни сили.
„Работих за NHS няколко години и получих огромен психически срив, тогава просто започнах да рисувам, защото в противен случай, се самонаранявах“, каза тя. „Мислех си, че вече не мога да продължавам да работя там, напуснах и когато се прибрах вкъщи имах платно и боя, и просто започнах да творя.“ Подобно на Бен, тя описва изпадане в състояние на транс. „ Когато наистина бях окована от травмата си, рисуването на картини беше единственото безопасно място за мен, важното е , че можех да се посветя на него, за да излекувам психичното си здраве“, каза тя. „Това спаси живота ми, това е истината, даде ми увереност, даде ми сила, даде ми гордост, чувствам се видяна“, каза тя. грабя
Стив Дейвис
Стив е от Пембрук Док не е ветеран, а бивш полицай. „Бях бездомен малко след като отидох във VC и в рамките на няколко месеца Бари Джон (който ръководи благотворителната организация) успя да намери апартамент за мен.“
Произведението на изкуството, което Стив представя на изложбата, е гробище, където гробовете на ветерани са заменени с шахматни пешки, а бездомен ветеран е изобразен като пешка.
Бари Джон, създателят на Charity VC Gallery иска да насърчи други, които са преживели травма, да се отдадат на изкуството.Той казва: „Да бъдеш сам в собствения си ум, може да бъде най-лошото място на света, така че посегнете и намерете нещо, което обичате, говорете с някого и нещата ще се подобрят.“
