„В сивата зона“ (In the Grey), 2026, САЩ, сценарист и режисьор Гай Ричи, продуценти: Джон Фридбърг, Дейв Каплан, Гай Ричи, Айвън Аткинсън; оператор Ед Уайлд, музика Кристофър Бенстийд, в ролите: Джейк Джилънхол, Хенри Кавил, Ейса Гонсалес, Кристофър Хивю, Фишър Стивънс, Розамунд Пайк, Карлос Бардем и други. Разпространява Форум Филм България.
След лудешкия старт с изобретателните „Две димящи дула“ (1998) и „Гепи“ (2000), постепенно интересът ми към Гай Ричи (1968) помръкна, въпреки че той е адски продуктивен. Никакви изненади в екшъна. Е, сериалът „Земя на гангстери“ (2025) е страхотен, но там той не е сам. Сега обаче, въпреки че прилага хватки запазена марка, се е свлякъл още по-надолу.
„В сивата зона“ започва буреносно и завладяващо – задават се конкретните параметри на операция, свързана с връщането на един милиард щ.д. на американска банка. Шеф на тайния екип от специалисти е безстрашната, умна и красива адвокатка Рейчъл Уайлд (Ейса Гонсалес). Нейните първи и верни помощници са Бронко (Джейк Джилънхол) и Сид (Хенри Кавил). Фактически те командват момчетата, репетирайки ситуацията по земя, въздух и вода, за да надвият бандата на коварен и опасен олигарх. Той е испанецът Мани Салазар (Карлос Бардем). Рейчъл трябва да надхитри адвоката му Уилям Хоровиц (Фишър Стивънс).
Най-смешното във филма е, че репетиционният период скоро е повторен от истинските действия – едно след друго шеметно се сменят превозните средства, Рейчъл е спасена от отвличането, парите са налице… В историята е намесена и алчна банкерка (Розамунд Пайк), която също си получава заслуженото. В свят на грабежи, шантажи и подлости, екипът разчита на инстинктите си, за да оцелее в „сивата зона“. Скоро не съм гледала по-плитко разгърнат сюжет на екшън трилър. И в други филми на Гай Ричи тавтологията в ситуациите притиска остроумието на диалозите, но тук стига дъното.
Да имаш такива талантливи актьори като Джейк Джилънхол и Хенри Кавил и да ги превърнеш в роботи, не е шега работа. На места те се измъкват от стереотипните си роли и блясват, но това е спорадично. Досега за Ейса Гонсалес знаех, че е певица, актриса и приятелка на Григор Димитров, но в този филм, макар че няма какво толкова да играе, тя се справя мъжествено. Затова пък Розамунд Пайк само маркира щрихираната си роля. Всъщност този филм е като евтина компютърна игра, в която всеки си е на мястото и действа механично и безотказно, когато му дойде времето.
Геновева Димитрова