Знаем добре, че след 1989 година българските музейни институции изпаднаха в немилост и въпреки редицата позитивни промени, които се наблюдават през последното десетилетие, те все още страдат от хронични дефицити.
От една страна, въпросните дефицити са свързани с недостиг на специалисти и качеството на подготвени кадри, а от друга на все още недоброто им финансиране. А когато към това се добави и отсъствието на ясна държавна политика за развитието на културата, се достигна до момента, в който музеите у нас и художествените галерии се превръщат в институции, изоставащи в своето развитие. Институции, в които дори опазването на културното наследство, което е изконна функция на музея, е проблематично. А какво да говорим за състоянието на сградния фонд и презентирането на националното богатство, стопанисвано в него. Ето защо започналият в края на 2021 г. цялостен ремонт на художествената галерия в Ямбол, носеща името на големия Жорж Папазов, бе една от най-оптимистичните новини, които ни застигнаха. Още по-радостен е фактът, че в началото на 2024 г. обновяването на сградата приключи, а тържественото отваряне на вратите бе съпроводено от първата временна изложба.
Художествена галерия в Ямбол е основана през 1952 г., когато, както уточнява екипът на институцията, с решение на градския народен съвет за референт „музеи и галерии“ е назначена Венета Дачева. Неслучайно първият експонат в новоучредения музей е портретът на Ради Колесов от Александър Зограф. През 1979 г. отдел „Художествен“ към Окръжния исторически музей прераства в галерия. Началото е сложено с неголяма сбирка от 18 картини. По-известни от тях са на художниците Георги Попов (Джон), Данаил Дечев, Златю Бояджиев… През 1967 г. Синагогата е обявена за паметник на културата и е предадена за реставрация и адаптирането й в художествена галерия. През 1979 г. завършва реставрацията, като се включва в художествен комплекс и съседната сграда, бивша занаятчийска кооперация. На 29 ноември 1979 г. е открита сградата на Художествена галерия с експозицията на Втората национална изложба на декоративно-приложните изкуства. През 1982 г. е отчуждена съседната сграда.
Изложбената дейност е основна за галерията.
В началото най-мащабни са националните изложби на декоративно-приложните изкуства, провеждани на четири години. Освен ценния портрет на Ради Иванов Колесов галерията притежава картини на Жорж Папазов, роден в Ямбол през 1894 г., работил в Париж до смъртта си. Между тях са и известните „Лодките в бедствие“, „Гробът на поета“, „Корабокрушение“. Добре представени в галерията са и роденият в Ямбол Джон Попов с „Жена с паун“, „Автопортрет“, Владимир Димитров-Майстора с „Автопортрет“, „Майка ми“, „Мома“, Кирил Петров с „Битов фрагмент“, Златю Бояджиев, Борис Коцев, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Георги Баев… След утвърждаването на галерията като водещ културен институт в региона се оформят отделите по живопис и графика, приложни изкуства и скулптура и иконография. Към 1989 г. фондът на галерията наброява 2794 произведения, който и до днес се разширява. А от 5 януари тази година това вече се случва в ремонтираната сграда.
Проектът за ремонта е осъществен като част от Инвестиционната програма на Ямбол за периода 2014–2020 г. по инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“, група дейности „Културна инфраструктура“. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 4 130 184 38 лева и с нея са финансирани изпълнението на строително-монтажните работи. Останалите дейности – доставка на оборудване и обзавеждане, строителен надзор, авторски надзор, осигуряване на публичност и визуализация, одит и управление, както и част от строително-монтажните работи, са на обща стойност 1 550 484 00 лева и са финансирани чрез финансов инструмент „Фонд за градско развитие – Юг“ по ОПРР 2014–2020.
За да бъде празникът пълен, завършилите ремонти дейности бях ознаменувани и с откриването на първата временна експозиция, чийто куратор е уредникът в музея – художникът Петър Тепсизов. Тя е със знаковото име „Първите“ и има за цел да презентира квинтесенцията на колекцията в галерията, отдавайки почит на първите художници, „започнали да чертаят географията на ямболската културна традиция“ – Жорж Папазов, Джон Попов, Кирил Кръстев, основателите на Дружеството на ямболските художници Паруш Гогов, Невена Трънкова, Стоян Бойчев, Стою Банов, Добри Керанов, Стефан Бъчваров…. Разбира се, кратките срокове, динамичната политическа ситуация в страната, а и в света, както и маркираните тотални проблеми в управлението на българската култура, няма как да не се отразят върху крайния резултат. Но е факт, че сме изправени пред истински празник за българското изкуство. Празник, който ни приближава към европейската културна общност, така както не малка част от презентираните автори са ни доближавали до нея особено активно през първата половина на миналия век. Именитият ямболски художник Жорж Папазов е най-яркото свидетелство за това.
Пламен В. ПЕТРОВ
