Париж, неделя, 19 октомври, 9.30 ч. сутринта. Лувърът – най-посещаваният музей в света, вече е отворил врати и посреща най-нетърпеливите туристи. На кея „Франсоа Митеран“, който се намира на река Сена, паркира камион с подемна стълба, от който слизат четирима души, облечени като работници. Гледка, напълно обичайна за Париж. Но следва нещо необичайно, достойно за сцена от „Бандата на Оушън“.
С вишката фалшивите работници се издигат до първия етаж, чупят един от прозорците и проникват в музея. Двама проникват от южния край на галерия „Аполон“, където се съхраняват френските кралски бижута и внушителният 140-каратов диамант „Регент“. В този момент се включва алармата в стаята за контрол на сигурността. Междувременно крадците използват ъглошлайф, за да срежат стъклото на две витрини, и успяват да отмъкнат бижутата. Настъпва паника. Служителите по сигурността спешно започват да евакуират посетителите. В 9.38 часа, по-малко от осем минути след началото на грабежа, крадците напускат музея през същия прозорец и бягат в източна посока с помощта на скутери. Успяват да отмъкнат бижута за милиони без помощта на сложни модерни технологии или изкуствен интелект.
В музея настъпва пълна бъркотия – посетителите са евакуирани, Лувърът се препълва от полиция, жандармерия и разследващи. Установено е, че липсват девет уникални от историческа и културна гледна точка бижута. По-късно едно от тях – корона с над 1000 диаманта, принадлежала на съпругата на Наполеон III, императрица Йожени, е открито с малки щети. Вероятно крадците са изпуснали короната, докато са бягали.
Няколко часа по-късно френското Министерство на културата излиза с официално съобщение, в което подробно се описва какво е било откраднато: диадема от бижутата на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия; колие от сапфирените бижута на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия; обеца от същата сапфирена колекция бижута на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия; изумрудено колие на императрица Мария-Луиза; чифт изумрудени обеци от колекцията бижута на императрица Мария-Луиза; брошка „Реликварий“; диадема на императрица Йожени с 212 перли и 1998 диаманта; голяма брошка на императрица Йожени.
Прокурорът на Париж Лор Бекюо съобщава, че щетите от грандиозния обир са оценени от куратора на музея на 88 милиона евро. Историческата и културната им стойност обаче е безценна.
С разплитането на кражбата са ангажирани над стотина разследващи. Професионалистите са впечатлени от дързостта на кражбата. „Това са били хора с много добра организация и вероятно са направили предварително разузнаване“, казва Яник Ландро от Синдиката на полицейските служители. И въпреки че четиримата крадци определено са професионалисти, планът им не е сработил по най-добрия начин. След себе си те оставят доста предмети и не успяват да запалят камиона, с който пристигат до музея. На място разследващите откриват горелка и бензин, но бандата не е имала достатъчно време, за да драсне клечката на камиона. Разследващите вече обявиха, че са намерили ДНК и отпечатъци върху каска, ъглошлайфи, ръкавици, жилетка и други предмети, използвани и изоставени от четиримата крадци. Задържани са и двама души, за които обаче все още не е ясно дали наистина са съпричастни към обира.
Въпреки това шансовете скъпоценните бижута да бъдат открити са общо взето нулеви. Според експерти те или вече са претопени, за да бъдат продадени диамантите и другите скъпоценни камъни, или са предадени на някой мастит колекционер, който ще ги прибави към частната си колекция. Доста вероятно е в кражбата да са замесени и други лица освен четиримата извършители на обира. Независимо какъв ще е развоят на скандалния случай, е почти сигурно, че историята най-вероятно ще се превърне в блестящ сценарий за филм след време.
От отбранителна крепост до храм на изкуството
През Втората световна война много от най-ценните експонати са скрити на тайни локации
Лувърът не е просто световноизвестен музей, а един от най-забележителните храмове на изкуството, историята и културата. Той притежава забележителна колекция от близо 500 000 произведения, от които са изложени 35 000, разположени в осем кураторски отдела. Лувърът впечатлява със своето многообразие – в него могат да се видят предмети от праисторията до съвременно изкуство, а посещението в музея е пътешествие през различни епохи.
Историята на Лувъра започва преди 9 века. През 1190 г. френският крал Филип II Огюст дава нареждане да се направи отбранителна крепост по десния бряг на река Сена, тъй като по това време Париж е застрашен от нападение от англичаните. Така всъщност са поставени основите на Лувъра. В онези дни структурата му е доста по-различна от съвременната. Крепостта е била съставена от масивни кули, изградена в квадратна форма и обградена от дълбок ров и укрепени стени. Част от първоначалната постройка може да бъде видяна и днес.
Постепенно Лувърът започва да губи своята военна и отбранителна функция и през XIV век, по времето на крал Шарл V, е превърнат в кралска резиденция. Тогава се случват и значителни вътрешни промени – добавени са богато украсени зали и библиотека, а крепостта постепенно придобива облика на истински кралски дворец.
Сериозна трансформация се случва при управлението на крал Франсоа I през XVI век, който решава да модернизира Лувъра. Той се заема със задачата да разруши голяма част от средновековната крепост с идеята да бъдат построени нови сгради в ренесансов стил. Но промените далеч не са само архитектурни. Франсоа I има особен афинитет към изкуството и кани различни италиански художници, сред които и Леонардо да Винчи. Смята се, че този френски владетел поставя началото на кралската художествена колекция. Именно благодарение на Франсоа I емблематичната „Мона Лиза“ на Да Винчи е част от сбирката на музея и безспорно е най-ценният му експонат и до днес. Наследникът на Франсоа I – Анри II, и кралица Катерина Медичи продължават преустройството. Първоначалната средновековна крепост вече изцяло отстъпва място на красив ренесансов дворец, проектиран от архитекти като Пиер Леско и скулптора Жан Гужон. Анри V пък нарежда изграждането на Голямата галерия, която свързва Лувъра с двореца Тюйлери.
През XVII век, при крал Луи XIII и особено при Луи XIV, емблематичният музей претърпява огромно разширение. Изграждат се нови крила, галерии и дворове, които превръщат Лувъра в огромен комплекс и символ на френската монархическа мощ. Но през 1682 г. Луи XIV решава да премести своя двор във Версай и Лувърът губи функцията на основна кралска резиденция. Постепенно се превръща в дом на художници, архитекти и учени, които използват залите за ателиета и академични дейности.
Повратен момент от историята на музея е Френската революция. В началото на 90-те години на XVIII в. след падането на монархията Националното събрание решава Лувърът да бъде превърнат в музей на народа. Колекциите, които допреди това са собственост на краля и аристокрацията, стават държавна собственост и вече са достъпни за всички граждани. Това е революционно събитие – символ на новото разбиране, че изкуството принадлежи на обществото, а не на владетелите.
През следващите десетилетия колекцията на Лувъра се обогатява с произведения, донесени от Наполеоновите завоевания, някои от които по-късно са върнати, както и с археологически находки от Египет, Месопотамия, Гърция и Рим. Така се оформят и специализираните отдели – египетски, ориенталски, гръцки и други. През XIX век, особено при Наполеон III, музеят е значително разширен. Строи се ново крило и се оформя настоящият Двор на Наполеон (Cour Napoléon). Постепенно музеят придобива статут на един от най-големите културни центрове в Европа.
Но както целият свят, така и Лувърът преживява трудни периоди през XX век, особено по време на Втората световна война. За да предпази ценните експонати от нацистите, френското правителство евакуира хиляди произведения на изкуството на тайни локации из Франция. След войната Лувърът отново отваря врати и продължава да се разраства. През 1981 г. френският президент Франсоа Митеран стартира мащабен проект за модернизация на музея – най-знаковия в историята на обекта – Grand Louvre. Най-емблематичната промяна е добавянето на стъклената пирамида на китайско-американския архитект Йо Минг Пей, завършена през 1989 г. Днес тя служи като главен вход на музея.
През 2017 г. пък беше открит Лувър в Абу Даби. Според информациите той е струвал на Емирствата близо 2 милиарда, като 520 милиона от тях са платени за правото да се използва името на прочутия френски музей в продължение на 30 години. Още 747 милиона ще бъдат преведени за наемане на произведения на изкуството, за организиране на специални изложби и за предоставяне на управленско консултиране от френска страна в посочения период. Сделката за Лувъра е част от по-широко споразумение между правителството на Франция и властите на Абу Даби, предвиждащо културен обмен.
А следващата стъпка, която със сигурност ще бъде предприета, е модернизиране и засилване на охранителните мерки в Лувъра, които очевидно не са най-добрите.
Голям скандал за пирамидата, наричат я пристройка на „Дисниленд“
Критиците негодуват, че е прекалено скъпа, построена е за 7 милиарда франка, или днешни 1,5 милиарда евро
Годината е 1989. Предстои откриването на голямата пирамида пред Лувъра. Грандиозният проект е обявен лично от тогавашния френски президент Франсоа Митеран още през 1981 година, а за да го осъществи, е избран китайско-американският архитект Яу Мин Пей. Но именно това стъклено съоръжение предизвиква истинско цунами от недоволство във френските медии. Критиките са съкрушителни. Сравняват ги с тези, съпътствали изграждането на Айфеловата кула, която при откриването си е наречена „безполезна и чудовищна“. Някои противници на проекта призовават за въстание. Вестник „Фигаро“ нарича пирамидата „новата дрънкулка“, а друго издание пише, че е „пристройка на „Дисниленд“. Излиза книга от трима анонимни критици, в която „голямата измама на великия Лувър“ е разобличена. Пей признава, че никога преди не е бил толкова грубо атакуван. Габори припомня, че когато архитектът е представил проекта на националната комисия по историческите паметници, преводачът му специално е пропуснал някои коментари – а след това се е разплакал. Самият Яу Ми Пей реагира на хладния прием с разбирането: „Това не е Далас!“. В една от вестникарските статии от онова време се казва, че за да се измият триъгълните и ромбоидните стъклени панели на пирамидата, ще бъдат необходими „акробатичните умения на индианско племе, специално ангажирано от Канада“. И че „масонският“ социалистически президент Митеран е изчислил всичко – пирамидата да има 666 части, за да се отдаде почит на дявола.
Според официална информация обаче това не е точно така. В пирамидата, висока 21 метра, има 1800 кв. метра стъкло – 675 части с форма на ромб и 118 триъгълника. Те са закрепени на структура, съставена от 6000 метални пръта, което увеличава общото тегло на пирамидата до 200 тона. Но е истина, че почистването е истинско предизвикателство. За миенето на наклонената конструкция не помагат никакви съвременни средства. Ето защо през 90-те години на миналия век е проектиран робот, който да свърши тази работа. През 2002 г. пък американска компания разработва друг вид робот с размерите на две кутии хляб, управляван дистанционно. Той се изкачва по пирамидата по релси и е закрепен към стъклото чрез вендузи. Разполага с чистачка и въртяща се четка. Почистването от котлен камък обаче все още се извършва от алпинисти.
Когато се открива новото съоръжение, никой не се интересува от това, че пирамидата всъщност е построена, за да облекчи влизането на многобройните туристи и да функционира като нов вход. Ръководителят на отдела за скулптури на Лувъра от 1980 до 2004 година Жан Рене Габори казва: „Дизайнът на Пей бе избран лично от Митеран. Той отказа международни конкурси и игнорира протестите на архитектите на кралския дворец. Всяка съпротива и всички възражения бяха загърбени“.
Самият Пей, който доживява 102 години, твърди, че пирамидата е най-трудния проект в кариерата му. А той е правил грандиозни сгради – библиотеката в Дорчестър, Масачузетс, изследователски център в Боулдър, Колорадо, кметството в Далас, Тексас, и източното крило на Националната галерия на изкуствата във Вашингтон.
Критиците обаче недоволстват и от прекалено високата цена, която французите плащат за стъкленото съоръжение. Общата стойност на проекта е 7 милиарда франка, което се равнява на 1,5 милиона евро.
Любопитното е, че България също е замесена в големия скандал. Твърди се, че проектът всъщност е откраднат от наши архитекти, създали палатата на световното изложение „Експо 1970“ в японския град Осака. Българският павилион е наречен „Родни Балкани“ и над входа му се извисяват четири стъклени пирамиди, символизиращи Рила, Пирин, Стара планина и Витоша. Японските медии посвещават над 1200 публикации за нашата изложбена палата, като тя е посетена дори от императорското семейство. Според архитекти именно българските пирамиди са вдъхновили Пей да направи по-късно същата пирамида и в Лувъра.
„Мона Лиза“ любима жертва на крадци и вандали
Шедьовърът изчезва от музея през 1911 г., по него е хвърлян камък, заливан е с киселина и супа
Най-известната картина на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“ на няколко пъти става жертва на злосторници. Портретът на жената със загадъчна усмивка не е с внушителни размери, но апетитите към нея са огромни. През 1911 година шедьовърът дори изчезва от Лувъра. Откраднат е на 22 август от италианеца Винченцо Перуджия, който е работил в музея и се възползвал от познанията си, за да отмъкне шедьовъра. След две години се опитва да продаде „Мона Лиза“ на галерия в Италия, което е абсурдно, тъй като няма човек, който да не е научил за кражбата. Точно тогава е арестуван.
Картината е била сериозно повреждана от вандали през годините. През 1956 година боливиецът Уго Унгаза Вилегас хвърля камък по нея, а само няколко месеца по-рано мъж я залива с киселина, която попада в долната част на портрета. Заради тези нападения управата на Лувъра взема кардинално решение и поставя бронирано стъкло, което да пази шедьовъра. Но и това не спира туристите да атакуват безценната творба. През 2009 година рускиня хвърля по „Мона Лиза“ керамична чаша, защото й е отказано френско гражданство. През 2022 г. мъж с перука замеря портрета с торта, крещейки: „Помислете за земята, хората я унищожават!“. Две години по-късно протестиращи жени изсипват супа от тиква върху стъклото пред картината и след това застават там, настоявайки за правото на „здравословна и устойчива храна“. Заради честите нападения шедьовърът на Леонардо е застрахован за зашеметяващата сума от 870 милиона евро.
Няма как да не отбележим и факта, че ценно копие на „Мона Лиза“ е изложено в София от 2 ноември 1979 година до 31 януари 1980 година. В криптата на храма „Св. Александър Невски“ на 26 ноември софиянецът Михаил Стефанов прескача специалното заграждение и реже картината с нож в левия й ъгъл, а прорезът е 20 сантиметра. Нападателят веднага е арестуван, но той страда от параноидна шизофрения и е настанен принудително в Курило.
Селфи стиковете са забранени
Купете си билети онлайн предварително, за да не чакате по опашки
Великолепни градини, зашеметяващи кралски бижута и скъпоценности, „Мона Лиза“, скулптурите Венера Милоска и Нике от Самотраки – не е случайно, че Лувърът е най-посещаваният музей света, в който влизат между 8 и 10 милиона души годишно. Добре е обаче да имате предварителна информация, преди да решите да го разгледате.
Отделете си колкото можете повече време за него, но имайте предвид, че във вторниците е затворено. Ако искате пълноценно да разгледате всичко, един ден няма как да ви стигне. За да не си изгубите времето на опашки, купете си билети предварително онлайн, но внимавайте от какви сайтове го правите, за да не бъдете измамени. В този на Лувъра има възможност да си вземете пропуски за съответен ден и час, както и да изберете аудиогид или обиколка с професионален специалист. Най-препоръчителни са ранните часове, защото обикновено тогава няма много хора. Неслучайно крадците са нахлули именно в 9.30 ч. в неделя.
Предварително направете списък на творбите, които задължително искате да видите. Карта на Лувъра ще ви свърши чудесна работа. Хубаво е да отидете 30 минути по-рано от часа, който сте си запазили, за да имате достатъчно време да се ориентирате и да минете проверката за сигурност. Големи чанти и раници, както и предмети, по-големи от 55x35x20 см, не се допускат в музея. На входа има безплатни шкафчета – там може да оставите и чадъри, ако не се побират в чантата ви.
Нещо много важно за всеки турист – снимки и селфита може да си правите в постоянните експозиции, ако са за лична употреба. Забранено е обаче използването на селфи стикове, светкавица или допълнително осветление. В залите с временни изложби може да бъде забранено снимането. Не е позволено яденето, пиенето, пушенето. Не може да докосвате произведенията, забранено е и тичането. Всякакви остри предмети и ножчета са недопустими. На входа може да ви спрат и ако носите храна или вода в чантите и раниците. В градините не може да карате колело, да стъпвате по тревата, да храните птици и дори да пушите цигари. Последното е във връзка с последните законови промени във Франция от юни тази година.
Най-големите обири през годините
Римски бижута са откраднати през 1990 г., през 1976 г е отмъкнат инкрустиран с камъни меч от XIX век, принадлежал на френския крал Шарл X
Кражбата от миналия месец, както и тази на „Мона Лиза“ от 1911 г. не са единствените случаи на набези срещу колекцията на Лувъра. Архивите пазят няколко такива истории.
Едната от тях се случва през 1976 г., когато трима маскирани мъже откраднали инкрустиран с камъни меч от XIX век, принадлежал на френския крал Шарл X. Случаят доста прилича на този от октомври и нищо чудно да е вдъхновил настоящите крадци – и тогава е използвано скеле, за да се влезе в музея през втория етаж. Мечът, който се съхранява в Галерията „Аполон“, същата галерия, от която бяха откраднати Наполеоновите бижута, никога не е открит.
Само седем години по-късно, през 1983 г., изчезват две части от ренесансова броня от XVI век. Те са подарени на музея от фамилията Ротшилд и са откраднати през нощта. Почти 40 години по-късно, през 2021 г., бронята е открита, когато оценител разпознал шлема и горната част на гърба сред предмети, които оценява като част от наследство в Бордо, и уведомява полицията. Така и не е установено кой е откраднал частите от бронята и как е извършена кражбата. Предметите са върнати в Лувъра и в момента са изложени там.
Отново седем години след тази кражба се случва още една. Посред бял ден през 1990 г. крадци изрязват от рамката малка картина на Реноар, наречена „Портрет на седяща жена“. Тя е изложена в галерия на третия етаж. Откраднати са и 12 броя римски бижута. Съкровищата все още не са открити.
Последното посегателство преди това от тази есен се случва през 1998 г. Тогава картина на Камий Коро, озаглавена Le Chemin de Sèvres, е изрязана от рамката – по същия начин, както картината на Реноар. Кражбата води до пълна промяна в системите за сигурност на музея, но картината все още липсва.
Антон Стефанов и Ивет Савова