Калоян Трифонов се превърна в една от сензациите на сериала на Би Ти Ви „Вяра, надежда, любов“. 35-годишният актьор от трупата на Народния театър „Иван Вазов“ влезе в образа на мутрата Геле и тази роля му лепна като ръкавица. Макар да е роден през 1990 година и да е бил малко момче, когато ъндърграунд мафиотите са във вихъра си, това не му попречи абсолютно правдоподобно да пресъздаде своя герой, който шмърка, крещи, бие, безскрупулно ликвидира хора… Този емблематичен персонаж от сериала беше убит, но със сигурност няма как да бъде забравен. А главната заслуга за това е на Калоян.
- Калояне, обръщат ли се към вас с името Геле, като се разхождате по улиците?
-
- По-скоро ми се усмихват. Случва се и да ме спират, да правят комплименти за сериала… Само преди броени дни, като се прибирах от представление в Народния театър, три жени ме изгледаха много странно, все едно виждаха динозавър. (Смее се.) Аз им се усмихнах и това още повече ги озадачи, защото явно не са свикнали да ме виждат такъв.
- Как един актьор, роден през 1990 година, пресъздава толкова достоверно образа на мутрата Геле? Все пак тогава сте били малко момче.
-
- Може да съм бил малък, но имам някакви спомени и наблюдения. Баща ми ми е разказвал разни неща, а и съм израснал в краен квартал, не в центъра на София. Така че съм имал досег до тези хора по някакъв начин. Може би не пряк, но все пак съм ги виждал.
- Актьорите обикновено използват прототип, за да изградят образ. При вас така ли беше?
-
- Не. По-скоро Геле е събирателен образ.
- Колко близък сте до героя си?
-
- Много се различаваме. Единственото, по което си приличаме, е спонтанността при взимането на решения, въпреки че при него нещата са доста по-крайни и ситуациите са по-различни.
- Добре. Тогава започвам да ви разпитвам по-детайлно. На „ти“ или на „вие“ сте с наркотиците?
-
- На нищо! Никога не съм пробвал.
- А какво шмъркате във филма?
-
- Мисля, че са витамини, хомеопатични.
- На „ти“ или на „вие“ сте с проститутските?
-
- На нищо отново! Никога не съм ходил при проститутки.
- Агресивен ли сте в реалния живот?
-
- Не!
- Добре де, как такъв ангел като вас играе такъв злодей като Геле?
-
- Еми ето, стана! Това означава, че съм си свършил добре работата. Все пак такава ми е професията.
- Отрицателните персонажи повече ли ви амбицират в работата?
-
- Честно да си призная им се понаситих, тъй като ме разпределят основно за такива роли. Може би заради визията. Вече ми се играят положителни образи, и то от много време насам. Но такава ми е съдбата засега.
- Борис Кръстев от сериала ни даде интервю наскоро и каза, че е бил на кастинг за вашата роля. Но когато видял вие как сте влезли в образа на Геле, осъзнал, че няма никакъв шанс да се получи.
-
- Радвам се да го чуя от него, защото аз много го уважавам и го харесвам като актьор и колега изобщо.
- Мислите ли, че Геле ще остане като един от най-силните образи във вашата кариера?
-
- Все още не мога да кажа. Ако ми зададете този въпрос след две години, вероятно ще съм по-подготвен да отговоря. Нямам представа, въпреки че съм мислил по този въпрос. Питал съм се дали Геле ще остане и дори да ми бъде като прякор, но наистина сега не мога да кажа.
- Имате доста тежки сцени. Не ви ли изтощаваха на снимачната площадка?
-
- Да, доста изморително беше. Снимахме по 10–12 часа на ден, а и моят герой няма спокойни сцени. Постоянно се сблъсква с кошмарни ситуации. Към края на снимачния период се разболях, а възпалението тръгна към ушите ми. И двете ми бяха заглъхнали. Много трудно чувах партньора ми, който ми подава реплики, а и въобще не знаех с какъв тембър говоря. Всичко това беше изтощително.
- А случвало ли се е нещо да ви разсмее, докато снимате?
-
- Случи се по време на едно „раждане“, което беше излъчено още в първите епизоди. Тогава доста импровизирахме и нямаше как да не се разсмея.
- Как щяхте да се справите, ако ви бяха дали ролята на лекар в сериала?
-
- Нямам идея. Със сигурност щях да положа много усилия и да направя каквото мога. Може би сега е интересно да ми дадат такава роля, след като вече съм изиграл образа на Геле.
- Геле беше убит от Васо – един от най-близките му хора. Трудна ли беше тази сцена за вас?
-
- Да, беше трудна сцена, най-вече емоционално. Снимахме я почти цял ден, тъй като е разделена в два епизода. Когато си играл герой дълго време, раздялата с него се усеща истински. Няма да забравя тишината преди снимките – всички знаехме, че това е краят на Геле.
- Какво е усещането да ви убие един от най-близките ви хора?
-
- Със сигурност не е никак приятна ситуация, именно защото идва от един от най-близките ми в сериала. За героя това е най-тежкият момент – не само заради самото действие, а заради предателството. Когато го прави най-близкият човек, сцената става много по-силна и изненадата за зрителя е по- голяма.
- Ще ви липсва ли Геле?
-
- Не бих казал, че ще ми липсва, но със сигурност ще го помня. За мен той беше силен и запомнящ се образ.
- Има ли шанс да се появите под някаква форма във втория сезон на „Вяра, надежда, любов“?
-
- Мисля, че не.
- Създадохте ли приятелства с колегите ви от сериала?
-
- Познавам се с повечето, и то от много години, но не бяхме работили досега заедно в сериал. Изградих доста силни колегиални отношения с Пламен Димов и Даниел Върбанов, с които имах и най-много общи сцени.
- Завършили сте НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова. На какво ви научи тя?
-
- Това е човек, когото много обичам. Тя е и най-любимият ми преподавател. От нея разбрах, че работата не е да изиграеш ролята, а да я почувстваш и да я изживееш. Любимите й думи бяха: „Няма не можеш! Можи!“.
- Какъв студент бяхте?
-
- Не бях от най-послушните. Постоянно се бунтувах за някакви неща относно обучението ни по определени предмети, най-вече по сценична реч. Като не съм съгласен, не мога да мълча. Падам си бунтар, отстоявам си позицията и я показвам.
- Смятате ли се за късметлия в професията ви?
-
- Не мога да кажа, че съм късметлия. Завършил съм НАТФИЗ през 2014 година. Дълго време бях на свободна практика, играех в малко спектакли и не съм се чувствал много добре. Но доста път извървях и от две години съм в трупата на Народния театър.
- В този период, когато не сте имали ангажименти, работили ли сте нещо друго?
-
- Да, бях барман, но тази работа ми носеше доходи колкото да преживявам.
- В момент на отчаяние минавала ли ви е мисълта да се откажете от актьорската професия?
-
- Много пъти. Дори сутрин, като съм разхождал кучето и не съм имал работа дълго време, съм се чудел защо така се получава. Но това са неизбежни моменти в нашата професия. Всеки ги минава. Убеден съм.
- А ако не сте актьор, с какво бихте се занимавали?
-
- Завършил съм 105-о училище в София с профил рисуване. Мислил съм да се връщам към това, но съм се спирал, защото ми е доскучавало.
- А как дойде поканата да станете част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“?
-
- Благодарение на режисьорката Диана Добрева. Тя ме покани да играя в представлението „Моби Дик“. Работил съм с нея и в спектакъла „Одисей“ в Пловдив и се познаваме отдавна. След това Явор Гърдев ми предложи роля във „Венецианският търговец“. Наскоро имахме премиера и на „Влюбените“ на режисьорката Мила Искренова.
- Сега, след участието ви във „Вяра, надежда, любов“, със сигурност и филмовите режисьори ще проявят по-голям интерес към вас…
-
- Да, обаждат се режисьори. Определено има по-голям интерес. Снимах се в новия сезон на „Под прикритие“, предстоят и други проекти, но на този етап нищо повече не мога да кажа.
- Да поговорим и за личния ви живот. Сериозно сте обвързан с актрисата Екатерина Лазаревска, която телевизионните зрители гледаха в сериала „Мамник“. Как се намерихте?
-
- Чрез общи познати. Бяхме в едно заведение, там дойде баба, която продава цветя, и аз й подарих цвете. Тогава обаче почти не си говорихме. След два дни започнахме да си общуваме по-сериозно и така станаха нещата. Вече почти три години сме заедно.
- С какво тя е по-различна от жените, с които сте били досега?
-
- Екатерина е много специална. Тя е красива, позитивна, лъчезарна и изключително забавна.
- Умее ли да готви мусака?
-
- Мусака – не, но прави страхотни спагети и не само това. Добра е, справя се.
- Живеете ли заедно?
-
- Да, заедно живеем. Връзката ни е страхотна.
- Мислите ли за следващата крачка – брак, деца?
-
- Да, мислим.
- Да не би да сте планирали сватба вече?
-
- Не, просто си говорим за тези неща. Всяко нещо с времето си. Иска ми се първо да ми се подредят нещата в кариерата.
- Ще ви върна години назад. Още през 2013 година вие влизате в светските хроники заради връзката ви с певицата Рут Колева. Това ядоса ли ви?
-
- Предполагам, че никой не обича да чете лъжи и манипулации за себе си. А и кому е нужно личният ти живот да е на показ. То е ясно, че е неизбежно. Но някак си не е приятно.
- Когато човек е публична личност, трябва да си понесе и тази част от популярността.
-
- Да, затова съм го приел като нещо нормално и като част от играта.
- Рут Колева ли е най-голямата грешка в личния ви живот?
-
- Тази тема изобщо не искам да я коментирам!
- Писа се, че сте имали връзка и с актрисата Снежана Макавеева…
-
- Това е някаква спекулация. Такова нещо никога не е имало. Цялата тази история се раздуха заради една снимка, на която съм с моя приятелка Андреа – тя е сценограф. Само че я бяха объркали със Снежана Макавеева и оттогава не са спрели да пишат. А ние никога не сме имали връзка със Снежана.
- Пишат и за други жени в живота ви. И тези връзки ли не са истина?
-
- Да, пишат, че съм имал връзка с художничката Александра Елезова, но и това не е вярно. С нея съм си казвал три пъти „здрасти“.
- Докъде искате да стигнете в професията ви?
-
- Докъдето ми е отредено. Колкото се може нека да е по-нагоре. Не съм от най-амбициозните, но знам, че ако правиш нещата както трябва, рано или късно, хубавото ще се случи.
- Родителите ви гордеят ли се с вас?
-
- Майка ми се гордее много с мен. Баща ми почина миналата година.
- Съжалявам, не знаех. Кой урок ви остана от него?
-
- Да не се предавам! Ние бяхме много близки с баща ми. Имахме страхотни отношения.
- Смъртта на баща ви ли е най-тежкият ви период досега?
-
- Да.
- Сега опора ли сте на майка ви?
-
- Да. С каквото мога, помагам. Чуваме се всеки ден.
- Добър син ли сте?
-
- Старая се.
- Ако имате един ден деца, на какво вие самият искате да ги научите?
-
- Да са добри хора, истински и откровени.
- Да завършим така – какъв актьор е Калоян Трифонов?
-
- Не съм аз човекът, който ще каже това. Трябва да попитате аудиторията, но не знам дали не е рано. Все още имам много какво да изиграя. Тепърва предстои да ми се случват хубави неща.
- А какъв човек е Калоян Трифонов?
- Надявам се, добър!
- Антон СТЕФАНОВ

