Камен Воденичаров се завърна в телевизията, откъдето тръгна неговата славна кариера. Той прие поканата да води играта на БНТ1 „Последният печели“, която ще стартира новия си сезон на 9 септември. Актьорът наследи певеца Орлин Горанов и се надява предаването да е все така успешно, както и досега.
Веднага ли Камен Воденичаров е приел поканата да води „Последният печели“, какво са си казали с Орлин Горанов и защо не напусна телевизията на Слави, ще разберете от интервюто с актьора.
– Камене, връщате се в телевизията майка като водещ на играта „Последният печели“. Какви са емоциите преди старта на 9 септември?
– Емоциите са много. Някои са свързани със срещите с мои колеги, с хора, с които съм работил през годините… В същото време, признавам, съм притеснен, тъй като Орлин Горанов направи страхотни сезони като водещ на предаването и това ме задължава и аз да се представя на ниво. Не съм водил досега игра с въпроси, но обичам такива формати и се надявам да се справя.
– Известно е, че с Орлин Горанов сте големи приятели. Какво си казахте, като си разменихте щафетната палка като водещи?
– Той много се зарадва, че именно мен са поканили да продължа неговото дело. Разказа ми доста неща, свързани с работата, и ми пожела изключителен успех.
– Веднага ли приехте поканата на БНТ?
– Не! Трябваше ми време да помисля. Все пак имам и други ангажименти и не знаех дали ще мога да се справя с графика на снимките на „Последният печели“. Освен това не искам да оставям моите колеги в телевизия 7/8, с които правим „Вечерта на Ку-ку бенд“.
– Кога всъщност приехте предложението на БНТ?
– Приех на третата среща.
– Какво ви спираше веднага да кажете да, освен графика на снимки?
– Това, че в някои сфери не съм чак толкова добре подготвен. Не се чувствам силен нито във физиката, нито в химията, нито в области, свързани с научни изследвания. Но като видях каква подкрепа и помощ ми оказва екипът, се успокоих и реших, че си заслужава да опитам подобно предизвикателство.
– А в кои сфери се чувствате в свои води?
– В музиката, в киното, в телевизията – все неща, с които съм се занимавал цял живот. Но е време и аз да науча нещо ново от непознати за мен области (смее се).
– Снимали ли сте и преди в това студио, в което сега е „Последният печели“?
– Да, в същото студио снимахме „Шоуто на Канала“. Това е едно от най-добре оборудваните студиа в България и дава големи възможности.
– Значи вие сте си у дома!
– Абсолютно! Чувствам си се вкъщи. Още първия ден, когато отидох на снимки, от полицайката на бариерата до хората в студиото – всички дойдоха да ми пожелаят успех, независимо че повече от пет години не сме работили заедно. Радваха се, че съм се върнал, и това ми даде допълнителен стимул.
– Първото ви предаване ще се излъчи на 9 септември? Треперехте ли преди снимките?
– Трепереха ми краката, защото срещу мен застанаха хора, които са участвали в предишни издания и са ги печелили. Те са с много познания в различни сфери. Беше ми притеснено, но с дружни усилия и с подкрепата на екипа се справихме. А що се отнася до датата – 9 септември – не е от най-любимите ми в историята на България.
– От дете сте свързан с БНТ, където дълги години работи и вашият баща, светла му памет. Какъв спомен пазите от първото ви прекрачване на прага на телевизията майка?
– Пазя много ярък детски спомен от момента, когато за първи път влязох в подвижна телевизионна станция. За мен това си беше малък космически кораб. А и да се качиш по стълбичката на ПТС-а си е доста трудно за дете, но пък е много впечатляващо.
– А и да видите звездите на онова време си е било вълнуващо!
– О, да. Даже участвах и в детски предавания. Ясно си спомням онзи мравуняк от хора в редакцията, в която работеше баща ми – „Народно творчество“. Той постоянно беше ангажиран с организирането на фестивали, концерти, изяви на танцови ансамбли… Цялата творческа атмосфера се пренасяше и вкъщи. Много се радвам, че и сега, в „Последният печели“, го има този творчески ентусиазъм.
– Времето успява ли да излекува липсата на татко ви?
– Може да се каже, че лекува, но има моменти, в които чуваш някаква музика, виждаш кадър по телевизията, спомняш си случка, свързана с него, и това ме натъжава. Тези мигове никога няма да изчезнат. Те те блъскат като бърз влак, когато нещо силно емоционално изникне в съзнанието ти. Това не се лекува и баща ми винаги ще ни липсва на нас, неговите най-близки хора.
– Освен „Последният печели“, продължавате в телевизия 7/8, имате пътувания с „Майсторите на комедията“ заедно с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев, правите документалната поредица „5 минути София“ и сте режисьор на мюзикъла „Здравей, как си приятелю!“. Как ви стига времето за всичко?
– Разпределям си енергията така, че да ми стига за всичко. Дисциплиниран човек съм и успявам да си подредя задачите.
– Защо не напуснахте телевизия 7/8?
– Не мога да предам приятелството, което имам с тези хора. А и във „Вечерта на Ку-ку бенд“ ми се дава възможност да се срещам с много изпълнители и музиканти. Това е страхотно удоволствие и не приемам предаването като някаква тежест. Много ми е приятно и не искам да го изоставям.
– Няколко от сценаристите на Слави влязоха в политиката. Вие не сте ли се изкушавали да станете част от партията „Има такъв народ“?
– Слави ми предложи още в самото начало, когато се създаваше този политически проект, но отказах. За голямо съжаление, с годините „политика“ стана мръсна дума. Към нея има негативно отношение. За там трябват подготвени, знаещи и можещи хора. Но виждаме, че днешните политици са се фокусирали не върху решаването на проблемите на хората, а към съвсем други неща. Те имат много да наваксват и много да учат.
– Явно не искате да се цапате в политиката?
– Чувствам се силен в телевизията и в нещата, с които се занимавам. Но ако някога е необходимо експертно мнение или трябва да се изграждат мостове и да се водят преговори, бих помогнал. Там, където се руши, не е моето място.
– Пренасяме се на сцената на Музикалния театър, където поставихте като режисьор мюзикъла „Здравей, как си приятелю?“ с песни на Стефан Диомов. Този ангажимент защо приехте?
– Това е голямата ми професионална гордост за тази година. Приех, защото към мюзикълите имам специално отношение. А и ми беше мечта да режисирам такъв спектакъл. Когато директорът на Музикалния театър Еделина Кънева се обади да ме покани да поставя мюзикъла и прочетох либретото на Юрий Дачев с избраните песни на Стефан Диомов, много бързо реших да приема.
– Не спирате да правите и документалната поредица „5 минути София“…
– Да. Предстои да снимаме нови четири епизода. Но за тях съм делегирал права на млади и талантливи хора. Разбира се, аз ще се включа в снимките и в постпродукцията.
– Успяхте ли да си починете това лято?
– Да, бях на вилата на един приятел в село Топола между Балчик и Каварна с близки и любими хора. Успях да си заредя батерията.
– Предстои ви пътуване до Америка с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев. Там ще имате турне с новата версия на вашия спектакъл „Майсторите на комедията“ 2. В кои градове ще играете този път?
– Турнето ще бъде през октомври. Поканата ни бе отправена още през месец февруари и програмата вече е подредена. Първото ни представление ще е в Маями, а последните в Сан Франциско и Денвър. Това ни е второ пътуване с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев отвъд океана, иначе аз съм ходил повече от 15 пъти. Имах период, в който даже по два пъти в годината съм летял до САЩ.
– Все повече българи, живеещи в Америка, се замислят да се прибират в родината. Забелязвате ли това на вашите срещи с публиката?
– Много са интересни срещите с нашите сънародници, живеещи в различните градове на Америка. От тях разбираме какво всъщност се случва с българската диаспора. Наистина има тенденция някои от тях да мислят за връщане у нас, но това е и в резултат на факта, че България е по-различна от времето преди 20 или 30 години – независимо че политическата ни класа не помага за по-бързото развитие на страната. Америка също е променена. Забелязвам как някои градове там са се развили към по-добро, дръпнали са напред, а други са овехтели и са се отказали от опитите за развитие. Човек, когато пътува, повече вижда, че нашите мрънкания за всичко понякога са необосновани, тъй като има места по света, където хората наистина живеят в много трудни условия. Ние трябва да се радваме на това, което имаме и което сме постигнали.
– Този път ще посетите ли места, където досега не сте били?
– Да. За първи път ще бъда в Сан Диего и в Нейпълс и ще ми е интересно да видя тези градове. Разбира се, очаквам и срещите с хората, с които вече сме се виждали при предишните ми гостувания в Чикаго, Лос Анжелис, Денвър и Атланта.
– Остава ли ви време за любов?
– Да, остава. Без любов закъде сме…
– Да разбирам ли, че сте щастлив в личния си живот?
– Да. Естествено, винаги има какво да се желае, но да не бъдем максималисти.
Антон СТЕФАНОВ
Снимки: Десислава Кулелиева, БНТ
