„Кирил Шиваров е новатор. Той пръв изчисти, европеизира формата на българската скулптура и създаде творби, които са гордост за нашите големи градове“, казва неговият колега – големият ни скулптор Иван Лазаров.
Шиваров е сред най-изтъкнатите български майстори, които в началото на XX век модернизират пластичното ни изкуство. Автор е на едни от най-емблематичните скулптури в България и още приживе е признаван за безспорен авторитет. Негово дело са най-мащабните за това време бронзови колоси, признати за символ на гордия български дух – лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и бронзовите фигури на Христо и Евлоги Георгиеви до централния вход на Софийския университет – най-големите дарители за създаването на първото българско висше учебно заведение.
В родния град на Шиваров – Варна, за чийто неповторим и одухотворен облик той значително допринася, с любов го наричали „нашият скулптор“. Той
модернизира изгледа на морската ни столица,
разказва дългогодишната изследователка на творчеството му Румяна Иванова. Сред първите къщи, които Шиваров „украсява“ е тази на Боян Блъсков – първия българин, печатар във Варна. Намира се на ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“ и е построена през 1922 г. На нея и днес има паметна плоча, която напомня чий е бил домът, така че лесно се открива. На него още може да се види интересната пластика, създадена от Кирил Шиваров. За съжаление, много от творбите му си отиват заедно с къщите. Дело на Шиваров във Варна са Фонтанът на сирените, украсата на Аквариума и паметникът на граничаря в Морската градина, скулптурите, украсяващи Академичната сграда на Икономическия университет, паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал и други.
През последните 10 години от живота си работи над редица значими проекти в София. Сред творбите му са великолепните декорации на Съдебната палата, Българската народна банка и днешната Столична библиотека, Министерството на благоустройството, увеличението на лъвската фигура на Паметника на незнайния воин в София и други. Така Шиваров допринася за обогатяването на новата българската скулптура и за сближаването й с европейските културни ценности. Въпреки богатото наследство, което ни оставя, името му днес за мнозина е неизвестно, а
част от творбите му са обречени на саморазруха,
казва Румяна Иванова. Тя обяснява този парадокс с факта, че Шиваров не е участвал в художнически сдружения, към които е насочен фокусът след 9 септември 1944 г. „От 1997 г., когато се върнах в родната си Варна, аз се опитвам да извадя от незаслужена забрава името на Кирил Шиваров – един от най-видните български скулптори, които градят облика на българската художествена култура през ранните десетилетия на ХХ век“, казва изкуствоведката, която е автор на две книги за твореца – „Кирил Шиваров и Варна: Творби на скулптора в родния му град“ и „Кирил Шиваров – скулпторът“.
Роден на 15 юли 1887 г. в семейство на дърворезбар и мебелист, Кирил Шиваров черпи от извора на българската възрожденска традиция в пластичното изграждане на формата. Баща му Александър Шиваров създава мебелите в двореца „Евксиноград“ и иконостаса на Катедралата във Варна. Кирил учи в Художественото училище за приложни изкуства в Прага, после специализира в Художествената академия във Виена. През месец май 1917 г. става
първият ни автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба
в България. Две години по-късно вече ръководи курс по декоративна скулптура във Варна. В периода 1920-1923 г. специализира скулптура при проф. Едмунд Хелмер в Художествената академия във Виена. След това се връща в родния си град, където е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града, като участва и в първата обща изложба на дружеството. През 1926 г. печели конкурс за поощряване на родното изкуство, обявен от Министерството на народното просвещение и е включен в представителна експозиция „Българско изкуство“ в Прага.
Възприел различните стилови влияния, Кирил Шиваров изгражда свой личен подход и е сред пионерите у нас в синтезирането на скулптурата и архитектурата. Преобразява частни домове, банки, хотели и учреждения, хармонизирайки скулптурните композиции с архитектурния облик и духа на сградата, разказва Румяна Иванова.
Надарен с изключителна енергия, Кирил Шиваров се превръща в душа на артистичната бохема, по проектите работи наравно с обикновените работници, а опита си с готовност предава на младите. „Във Варна, под егидата на Варненската търговска камара, Шиваров създава първия у нас курс по декоративна скулптура, в който обучава талантливи деца, които по-късно стават негови помощници. Освен това съдейства на учениците си, когато решат да се обособят като самостоятелни творчески личности“, казва Иванова.
Кирил Шиваров е сред пионерите в различни области на българската скулптура. С редица творби от второто десетилетие на ХХ век той
полага основите на скулптурната маринистика у нас,
а по време на войните създава произведения със сатиричен коментар на случващото се на фронтовата линия, като представя българския воин като герой. „Всъщност той е и най-често каненият ни скулптор за създаването на военни паметници“, уточнява Иванова. Тя отбелязва, че въпреки многобройните си творби в тази област Шиваров никога не работи по шаблон. Всеки паметник има свое индивидуално решение, ситуиране в околната среда, мащабиране и адрес към регионалната история.
Пословично трудолюбив, Кирил Шиваров работи по 12 часа на ден. Така и си отива от този свят – по време на работа в утрото на 26 март 1938 г., докато помага на работници при вдигането на 250-килограмов капител за Съдебната палата, който обаче пада.
Скулпторът няма деца,
а само един племенник – капитан Йордан Шиваров, който живее във Варна.
В последните десетина години интересът към позабравеното творчество на Шиваров е силен – организират се редица изложби, издават се книги, редовно във Варна се провеждат и пешеходни турове за запознаване с историята на забележителните сгради. Паметник на самия скулптор е открит в родния му град на 29 декември 2015 г. в градинката до Търговската гимназия.
Мария ПЕТКОВА
