Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Кърт Вонегът: Пак залагаме на губещия кон. Пак хващаме трипер

„Времетръс“ – последният роман на Кърт Вонегът, близо три десетилетия след премиерата си в Америка през 1997 година продължава да наелектризира световните си читатели с мрачната си духовитост и циничната си мъдрост. Автобиографичен и дистопичен, не спира да бъде тиражиран. Наскоро се появи и най-новото българско издание, което е със знака на „Кръг“ – с оригиналните рисунки на Вонегът, в превод на Владимир Германов и с художник Милена Вълнарова.

„Времетръс“ се появява десетилетие преди смъртта на Вонегът като своеобразен горчиво-философски десерт на творчеството му – честен, остроумен и сардоничен към смъртността, любовта, изкуството и абсурдността на съществуването ни. Размивайки границите между фикция и действителност, едновременно разказвач и герой, Килгор Траут – алтер егото на Вонегът, безмилостно осмива пороците на съвременния свят.
Какво се случва? През 2001 година Вселената си прави някаква шега с горкото човечество в пространствено-времевия континуум и връща обитателите на Земята в 1991. Светът обаче въобще не желае да се възползва от невероятния късмет за себепоправяне и вместо това го кара безметежно и безсмислено в десетгодишното дежавю. Светът дори не обръща внимание на една от най-големите си драми – отмяната на свободната воля. Хората са толкова неадекватни, че отново понасят същите страдания от същите грешки, отново приемат същите болки от същите загуби. Освен всичко друго, Америка проспива възможността да предотврати 11 септември.
„И всички ние трябва да доживеем още веднъж до 2001-ва по трудния начин, минута по минута, час по час, година по година, като пак залагаме на губещия кон, пак се женим за когото не трябва, пак хващаме трипер… Каквото щете!“, пише Вонегът в пролога. Той разказва случки, споделя размисли, прозрения и послания, без да робува на линейния сюжет, заиграва се с нецензурни думи и без клишета, неслучайно езикът му е наречен „вонегътизъм“. Самият автор описва романа като яхния от разказ за книга, с чието написване се измъчил. Признава носталгията си по отминали времена и обявява, че това ще е последният му роман. В него, докато отдава почит на живи и мъртви, говори за преживяванията си през Втората световна война, които не след дълго ще бележат цялото му творчество. Във „Времетръс“ има и пророчества. Вонегът е сигурен, че въображението ще бъде стъпкано от технологиите, а развлекателната индустрия ще „възпита“ поколения на отчуждение и апатия. Но той не отказва ничие право да бъде такъв, какъвто е. „Вярвам в първородния грях. Вярвам и в първородната добродетел. Я се огледайте!“.

Вонегът в България беше на пиедестал още в годините на социализма, когато издателствата у нас превеждаха най-качествените световни писатели и поети – почти нямаше от плявата, която сега се трупа по рафтове и заради която секат дървета. Вярно е, че през комунизма го представяха като хуманист, който клейми капитализма, но какво от това – важното е, че го четяхме, макар че някои от рисунките му и част от текстовете му бяха цензурирани. Друга тема, че сарказмът му, естествено, стреляше и в соц лагера. Именно чрез хумора Вонегът задава вечните въпроси – защо сме тук и в какво е смисълът. Въпроси, които движат посланията и в „Механично пиано“, „Майка Нощ“, „Котешка люлка“, „Кланица пет“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или никога вече самота“. Неслучайно Вонегът, който умира през 2007 година след мозъчно-черепна травма, е сред най-ярките емблеми на антиутопиите през XX век.

„Времетръс“ е последният му роман, а лебедовата му книга е „Безотечественик“ – колекция от биографични есета. „Животът може да бъде приятен, ако намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно“, казва писателят, който не е далеч от идеята, че човечеството трябва да се върне към кота Нула, за да започне отначало и да коригира грешките си.

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации