Едва ли спомените на човека са най-важното, но при всички случаи без тях той би изгубил ориентация не само в света, който живее, но и за себе си самия. Не случайно поетът Александър Вутимски е написал: „За мен дали понякога си спомняш?… / Не знам това, но аз не те забравих. / Безмълвно, скучно дните преминават. / Аз неусетно заживях със спомени… / С кого ще се разхождам вече привечер? / Различен съм от повечето хора. / За стихове кому ли бих говорил, / къде ще спра, когато ми е сиво, / когато ми е скръбно и студено?… / Ще се опитам да живея сам“.
Наместо избора да живее сам, художникът Николай Спасов се обръща непрекъснато към изкуството си, но не като спомен, а като територия, която да изпълва с емоции, размисли, вълнения, тревоги. За онези, които го познават и зоват свой приятел, той не е от шумните артисти. Напротив, заниманието с изкуство за него е е като свещенодействие, вършено тихо, в усамотение. Борбата с материала е като изпитание, игра, а резултатът е творчество, което се простира от сферата на приложното до изящното. Изящното е онова, което ще сътворява като че ли за себе си, отчуждено от външния свят, без заинтересованост дали ще се хареса, а още по-малко – продаде. И най-доброто доказателство за това са образите, които излизат изпод ръцете – акварели, графика, рисунки. В новата си самостоятелна изложба, озаглавена „Спомени“, Николай Спасов ни повежда из меандрите на своите спомняния. Но не като опит за противостоене на забравата, а сякаш като стремеж за споделеност в отчуждаващата ни реалност на войни, дефицити и все по-изострящата се потребност от емпатия.
Някои биха определили Николай Спасов като чудак, какъвто всъщност е всеки художник, но той е от онази част от обществото, която ни припомня, че изкуството не само изпълва дните ни с красота, но и самото то придава смисъл. То е своеобразна спирка в бързането ни. Онази пауза, която ни позволява да разчетем отделните думи. Паузата, която ни е нужна, за да отличим спомнянето от реалността. Изложбата „Спомени“ е като специфично пречистване, като че ли необходимо и на автора си, но и на публиката, за да откроим истински важните си желания. В графиките на автора се отразява не само споменът за бега на любимите му коне, но и на негови сънища. Светли видения, които няма как да не възбудят погледа на зрителя. Както със сюжетността си, така и с умелостта на ръката. С гротеската, която като че пронизва целя му творчески път и можем да я открием както в първите му графични опити от 80-те години на миналия век, така и днес, когато често ще посяга към акварела.
„Спомени“ е тема, към която художникът развива пиетет още преди политическите промени от 1989 г. Още тогава той разработва едноименен графичен цикъл, в който човешкото е основна градивна единица. Днес, десетилетия по-късно, именно човешкото остава константно. Почеркът се е развил. Емоционалната зрялост е друга, но отношението към човека е непроменено. Въпреки огорченията и разривите, които следват житейския път на всеки от нас.
Първата рисунка Николай Спасов прави още като дете, а с израстването започва да мечтае да бъде скулптор. Казва, че обаянието на творчеството на Илия Бешков го провокира да кандидатства в Националната художествена академия в специалност ‚,Илюстрация и оформление на книгата“. Така ще попадне в класа на талантливия майстор на графиката и илюстрацията проф. Борислав Стоев. Първата важна крачка е направена, а усиленият труд и талантът ще превърнат Николай Спасов в художника, който може да се похвали със 17 самостоятелни изложби и множество колективни участия. Сред тях са Биенале на графиката – Варна, Триенале на графиката – София, миниатюрна графика „Леседра“ – София. В периода 1989 – 2002 г. записва международни участия в Биенале на графиката – Сапоро (Япония), „Миниатюрна графика“ – Торонто (Канада), Триенале на графиката – Египет, „Миниатюрна графика“ – Атина (Гърция). Много от творбите на Николай Спасов са в частни галерии по света – Русия, Чехия, Словакия, Гърция, Полша, Италия, Франция, Англия, Белгия, Швейцария, Япония, САЩ, Канада. И така до днес, до поредното споделяне в галерията на Дома на културата „Искър“ в София, където изложбата „Спомени“ може да бъде разгледана от 5 април.
Пламен В. ПЕТРОВ