Кичка Бодурова е сред знаковите имена на музикалната ни сцена, с издадени 30 албума, един от които, издаден от „Балкантон“, е имал над 450 000 тираж. Родена е в Бургас и от малка се насочва към музиката. Същата година, когато завършва Консерваторията, представя България на международния фестивал „Златния Орфей“. Оттогава започва дългогодишната й кариера, изнася концерти не само у нас, но и в редица други държави в Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия.
Представя България на 5 международни фестивала и от всеки един носи награда за страната ни. Почетен гражданин на своя роден град Бургас, за което тя казва, че това е най-голямата награда за нея. През 1991 г. се преселва в Щатите, но и до днес не се разделя с българската сцена и всяко лято се среща със своята публика в най- големите летни театри на България. Тази година Кичка Бодурова подготвя поредица от концерти в различни градове в страна: 3 юли – Варна, 28 юли – Созопол, 28 август – Бургас: каса часовника и опера, 11 септември – Пловдив, 18 септември – Русе, 11 ноември – София, зала 1 на НДК. Поводът е невероятен – 50 години активна сценична кариера!
– Госпожо Бодурова, отбелязвате 50 години на сцената, а програмата ви е доста натоварена – подготвяте концерти в шест града в страната. Как дойде идеята да направите тази серия от спектакли?
– Идеята ми бе дадена от моите приятели от „БГ радио“. Имах много мила среща миналата година там, споделих с тях и се стреснах даже от цифрата 50. И това не е честване откога си започнал професионално да пееш, а това са 50 активни години на сценaта. Те настояваха това задължително да бъде отпразнувано. Казахте спектакли може би без да искате, но аз наистина обичам да има шоу, да има движение в моите концерти. Все пак живея в Лас Вегас – столицата на световния шоубизнес, бих казала. Следя какво се случва там и даже ми става малко мъчно, сравнявайки какво самата аз мога да предложа. И все пак се радвам, че в концертите ми ще участват Dance Group Maximus – едни страхотни момчета. Техният бос Иван Иванов ми каза: „Кичка, ние ще бъдем доста обрани и класни с танците“. А аз му отвърнах: „Неее, искам да сте много секси!“. (Смях.) Ще участва също Георги Дюлгеров, който бе мой гост на миналогодишните концерти, група „Мистик“, а на пианото ще бъде Гого Милтиядов. Те ще участват на всички мои тазгодишни концерти. В Русе пожелаха да се включат дует „Аморе“, които са ми фенове и ги познавам от студентските им години. За мен е удоволствие да подам ръка на млади изпълнители, да се качат на моята сцена. Включих в програмата няколко песни, които ще изпълня за първи път.
– Концертът в София ще бъде на 11 ноември в Зала1 на НДК. Значи ще останете по-дълго време в България, нали така?
– Да, виждате ли? Миналата година в едно интервю споменах, че бих искала да бъда повече време в България. Сигурна съм, че някои са погледнали с недоверие към това, което казах. Но аз държа на думата си – даже вече гледам да си купя жилище и тук, в София.
– Ще бъдете ли тук и за рождения ви ден, който е на 29 ноември?
– Може би, ще ми бъде много мило.
– Вярно ли е, че се оттегляте от сцената и слагате край на кариерата си? По принцип трудно ли се взема решението за оттегляне от сцената, когато изпълнителят все още има сили, талант, обичта на публиката и се задържа на върха?
– Хубаво е изпълнителят да не чака този момент, в който не е вече това, което е бил, и да слезе от сцената тогава, когато е още в силите си. Защото после се превръща в атракция. Аз не бих искала хората да идват на моите концерти, за да ме видят колко съм се смалила, сбръчкала и дали наистина пея, или е запис. Да ми пляскат от уважение и умиление, че имам смелостта да излизам все още на сцената. Това за мен ще е много обидно. Но не искам да обявявам сега финала. След тези концерти ще реша.
– Вече споменахме, че отбелязвате 50 години на сцена. Кои са най-големите уроци за това време?
– Когато правиш всичко с любов и респект, успехът идва. Не съм мислила никога, нито съм живяла с амбиция за кариера, никога не съм се сравнявала с хората около себе си. Просто съм правила всичко с всеотдайност и любов към песента. Всяка изпята дума, независимо на коя сцена, е изпята със същото чувство. Ще ви дам един може би смешен пример – моето семейство и приятелите казват, че готвя много вкусно. И ме питат как ми се получават дори новите рецепти. И моят отговор е, че никога не забравям още в началото на всяко готвене да сложа една чаша любов. Най-големият урок е – вярвай в себе си и прави всичко с любов!
– Кои са нещата, с които най-много се гордеете за тези 50 години?
– Както по-горе казах – гордея се, че празнувам 50 активни сценични години. За 33 от тях съм била от другата страна на планетата. Всяка от тези години пътувам почти денонощие със самолети, за да се върна. Два пъти преживях стресиращи моменти – да ти кажат, че самолетът, това огромно чудо, е повреден над океана и трябва да се връщаме обратно към континента… Боже, беше просто ужасно! Но приемаш факта и си казваш: „Ами дано успеем да кацнем“. Доказахме с моята любима публика, че времето и разстоянието не могат да ни разделят. Освен че изградих кариера, успях да стана майка, да дам рожба на земята, която скоро ще бъде доктор на науките. Помагала съм и на други млади хора, те си знаят. Старала съм се да бъда до тези, които обичам, да изпълня достойно мисията си и да бъда Човек. Поне аз така се чувствам, а другото не е важно. Няма по- хубаво нещо да бъдеш удовлетворен от живота си!
– А за какво съжалявате?
– Все има за какво. Но нали всички знаем, че това са уроците ни. Имам късмета да не помня лошите неща и да не ги запазвам в компютъра си.
– Като изпълнител с изключителна кариера и огромен опит, какво бихте посъветвали младите певци, които сега пробиват?
– Да бъдат себе си още с първите си стъпки. Може да имат идол, но никога да не имитират. Копията са винаги реплика, както се казва, те нямат тази стойността на оригинала. Сигурна съм, че повечето искат да имат кариерата на Дуа Липа, но живейте и работете в реалността. Не пейте ноти, а разказвайте история, за да стигнете до сърцата на публиката.
– Готова ли сте да бъдете ментор в някой от музикалните формати?
– С най-голямо удоволствие! Дори това би било повод и причина да съм повече време в България. И ще се радвам много да предам своя опит на младите. Дори, бих казала, това е мечтата ми – да съм полезна.
– Казвали сте, че в кариерата си сте си искали да бъдете независима птица. Това не ви ли е създавало трудности и неприятности?
– Разбира се, че да. Тръгваш по света, например за Австралия… ще ви разкажа една история. Чаках самолета за Сидни в Бахрейн (малка арабска държава). Беше дълго чакане и реших да поспя. Събуждам се и портфейла ми го няма! Тогава нямаше GSM телефони. Пък и аз нямах родители, на които да се обадя… Разплаках се, не знаех какво да правя, без една стотинка, изпаднах почти в паник атака. И самолетът закъсняваше, така че не знаех дали ще ме чакат. Реших да отида и да се оплача на полицията на аерогарата, т.е. трябваше да мина паспортна проверка. Но дойде един непознат човек до мен и ми каза: „Момиче, не излизайте оттук. Ако минете от другата страна, ще ви грабнат и продадат на някой харем и никога няма да ви намерят“. Като чух тези думи, можете да си представите какво съм преживяла… И как съм пропътувала този дълъг път без стотинка и без да знам дали някой ще ме чака на летището в Сидни. Предизвикателства, случки, но пък видях много свят, много път пропътувах. Защото единственото, което един ден ще остане само наше, са спомените. Само те са наши. Да видим и преживеем колкото се може повече.
– Не криете, че изпитвате на гърба си завист. Не е ли обаче тя белег за успехите ви?
– Никога не съм казвала това, питали са ме по-скоро как приемам завистта. Но това е нормално, тогава разбираш, че си успял. Завистта е признаване, че си слаб, това го знаем, а аз не обичам слабите, затова и не обръщам много внимание на такива хора. Но завистта поражда омраза и това е лошото. Напоследък бих казала обаче, че усещам само любовта и добрите чувства към мен. Дано да не е от това, че вече пораснах и няма за какво да ми се завижда. (Смях.)
– Много от песните ви са по ваши текстове. Сред тях има ли такава, която заема по-специално място в сърцето ви?
– Обичам всеки един текст на песен, написан от мен. Почувствала съм всяка дума, преди да я напиша.
„Помниш ли, море“ – за моя роден и любим Бургас, „Защо за мене няма“ – за липсата на любов, „Хей, живот“ – за това, че животът лети бързо, „Пея за вас“ – за моя живот, са ми много мили песни.
– И тази година името ви бе споменато в „Като две капки вода“, където участваше вашият колега Панайот Панайотов, а Иво Аръков ви имитира. Дори се включихте на живо от Америка. Получавали ли сте покани да участвате в шоуто?
– Не бих могла да участвам в това шоу. Аз не умея да имитирам, поне не съм се опитвала досега. Мисля, че там отиват млади артисти, които могат да докажат таланта си – прекрасна сцена за това, или такива, които имат нужда от изява или малко пари. Аз не принадлежа към нито една от тези групи. Ще се радвам много да се намери някой участник и да изпее „У дома“, „Големият час“ или „Обичам те, майко Българийо“ – тези мои песни, които ще останат и след мен.
– В предишното ни интервю споделихте, че настъпва момент, когато човек започва да мечтае да се върне там, откъдето е тръгнал. Наближава ли моментът, в който тази мечта ще се превърне в реалност за вас?
– Да, даже по-горе ви казах. Аз гледам да си купя жилище в София в момента. Даже съм в преговори вече с фирма. В Щатите пораснах, научих се на много неща. Намерих себе си, израснах социално, материално, морално, направих всичко по възможностите си моят живот и този на семейството ми да бъде по-добър. Така че искам само да се радвам на това, което съм постигнала и професионално, и житейски.
– Какво бихте посъветвали дъщеря си и племенницата си, която преди години осиновихте, ако проявят желание да заживеят в България?
– Те обичат много Европа. Даже в момента са в Барселона и ще посетят, Милано, езерото Комо и Лугано. Тази екскурзия е подарък за тях за това, че Маги завърши бакалавър, а Кристи завърши класовете за докторантура и в момента прави дисертация. Толкова се гордея с тях! После и двете ще дойдат да ме видят през есента, тъй като щяло да им бъде много мъчно дотогава. И плануваме да дойдат и за концерта в Зала 1 на НДК през ноември. Аз винаги ще бъда зад всяко тяхно желание, защото те заслужават. Пък камо ли ако поискат да дойдат в България. Нашата родина е едно от най-прекрасните кътчета на света. За мен най-прекрасното!
Ивет САВОВА
