През 2026 г. българската културна общност отбелязва 130 години от рождението на Кирил Цонев – фигура с фундаментално значение за професионализирането и модернизирането на изкуството у нас. Мащабът на честванията, организирани от Софийската градска художествена галерия в партньорство с Националната галерия и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил, подчертава актуалността на неговото наследство. Проектът, ръководен от страна на СГХГ от куратора д-р Неда Живкова, е плод на интензивно шестмесечно проучване на личния архив и фондовете на институциите, което ще материализира три паралелни изложби и научен каталог. Първата експозиция се открива на 23 април в Кюстендил, в зала „Стоян Венев“, и ще постави началото на поредица от събития, осветляващи различните лица на Цонев – художника, изследователя, реставратора и педагога.
Едва ли ще е крайно, ако кажем, че Кирил Цонев е своеобразен архитект на образа. Неговото изкуство прекъсва традицията на импресионистичната размитост и експресионистична емоционалност и е сред първите, които въвежда у нас принципите на „Новата предметност“ – стил, който той усвоява по време на престоя си в Германия и Мексико. Творчеството му от тези години се характеризира с яснота на формата, прецизна рисунка и строга композиционна логика. Самият художник често подчертава значението на занаятчийската солидност. В свои изказвания той споделя разбирането си, че изкуството не е само емоция, а дисциплина на духа и окото. За него картината е завършен организъм, в който всеки елемент има конструктивна функция. Съвременниците му го описват като човек с европейска култура и непоколебим стремеж към високия стил. Проф. Валентин Господинов напомня, че Цонев внася в Академията духа на европейския модернизъм, но същевременно търси монументалност, която е дълбоко свързана с класическата естетика.
Освен като живописец Кирил Цонев заема ключово място в историята на българската реставрационна школа. Той е един от първите автори, които подхождат научно към съхранението на художествените паметници. Неговите изследвания върху технологията на материалите и методите на старите майстори са основополагащи. Работата му в областта на реставрацията не е просто техническа дейност, а опит за разбиране на генезиса на образа. Цонев притежава рядката способност да съчетава практическия опит с теоретичната задълбоченост. Неговите трудове върху техниката на живописта остават актуални и днес, служейки като учебник за поколения художници и специалисти. Този изследователски дух е водещ и в настоящия проект на СГХГ, където архивните материали разкриват педантичния му подход към всяка линия и пигмент.
Историята на Кирил Цонев е и история за сблъсъка между свободния дух и идеологическите рамки. Преподавателската му дейност в Националната художествена академия е прекъсната през 40-те години на миналия век, когато е обвинен във „формализъм“ и отстранен. Този етикет, типичен за тоталитарната епоха, днес изглежда като атестат за неговата независимост и привързаност към естетическите ценности пред политическата конюнктура. Въпреки репресиите влиянието му върху българското изкуство остава осезаемо. Днешните изследователи виждат в него мост между българската традиция и световните художествени процеси. Изложбата в Кюстендил, която ще включва и творби от частни колекции, дава рядък шанс да се види Цонев извън познатите канони – като автор, чиито пейзажи и портрети носят усещане за вечност и тишина.
Предстоящият цикъл от изложби в Кюстендил, София и в залите на Националната галерия ще бъде придружен от серия лекции и дискусии. Тяхната цел е да представят Кирил Цонев не просто като историческа фигура, а като жив източник на вдъхновение. Партньорството между водещите галерии в страната е знак за институционална зрялост и споделена отговорност към съхраняването на паметта за тези, които формират визуалната идентичност на модерна България. Честването на 130-годишнината е повод да си припомним думите на художника, че изкуството изисква преди всичко честност и интелектуално усилие. В контекста на 2026 г. неговите произведения продължават да звучат съвременно със своята структурна чистота и отказ от декоративна излишност.
Кюстендилската изложба, която съвпада с годишнината на Академията, напомня и за сериозния принос на регионалната „школа“ в националния образователен контекст. Този всеобхватен изследователски и изложбен проект обещава да преоткрие Цонев за широката публика, затвърждавайки мястото му сред значимите европейски автори, родени в България.
Пламен В. ПЕТРОВ