Кирил Калев e инженер с диплома от Техническия университет в германския град Магдебург. Водещ е на многобройни научни и научнопопулярни радиопредавания по програма „Христо Ботев“ на БНР, на която по-късно ще стане директор. Един от четиримата създатели на първото частно радио „Радио FM+“. Посланик на България в Австрия (1997–2001), сертифициран персонален коуч и ментор за развитие на ръководители. Автор и изпълнител на песни, събрани в авторските албуми „Градът“. В тях звучат и парчета, издържани в духа на автентичния шансон, любими на майка му, преподавателката по френски език Емилия Калева, и на баща му, чл.-кор. проф. д-р Любомир Калев.
- Как се представяте пред хората?
Накратко: един щастлив човек.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
По-скоро да, но не винаги.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
По-скоро вярвам на интуицията си при първия поглед. Зависи много и от това в какво се влюбваш: в кола, дреха, пейзаж, картина, човек… Вярвам и в българската поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Ето защо е хубаво да не бързаме с крайните заключения от първия поглед.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. Общуването е моя лична ценност. Вникнах в нейната философия през последните години и разбрах, че с възрастта се променя нейната интензивност. Като по-млад общувах активно с много хора, сега със значително по-малко. Но желанието и удоволствието от общуването са факт.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Лъжата и некоректното, невъзпитано поведение.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
С личните ценности и свободата си.
- Какво може да ви разплаче?
Песен, стихотворение, раздяла.
- На какво най-често се смеете?
На остроумните шеги, комичните житейски истории, вечния Чарли Чаплин и епизодите на Mr. Bean.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Свобода“ на Ангела Меркел. В мемоарите германската канцлерка разделя живота си на две изключително интересни половини. От първата си обясних много факти, с които съм се сблъсквал и аз като студент отсам Берлинската стена. Имах честта да разговарям с Меркел като посланик във Виена, но от книгата й разбрах какво е ставало зад кулисите на голямата политика, научих за процеси, свързани с предисторията на войната в Украйна, за бежанската криза, за отношенията между „източните и западните“ германци, които продължават да изненадват дори 36 години след падането на Стената.
- Любим художник?
Френските импресионисти.
- Любим писател?
Много и различни през житейските периоди: от ученическите години, когато четяхме книгите на Ерих Мария Ремарк, през изключителните разкази на Чудомир до семейните саги на Лусинда Райли напоследък.
- Любим поет?
Радой Ралин, Георги Константинов, Валери Петров, Недялко Йорданов, Михаил Белчев… Поетите, с които съм работил по моите песни.
- Любим певец?
Пол Маккартни, Джон Ленън, Стинг, Кирил Маричков, Жорж Мустаки, Шарл Азнавур и още много други, чиито песни изпълнявам цял живот.
- Любим филм?
„Амадеус“.
- Любимо тв предаване?
„Моят плейлист“ по БНТ, „Стани богат“ по Би Ти Ви.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Поп и рок, френски шансони.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Баща ми винаги разказваше, че е работил още като дете през ваканциите. Затова договори със свои колеги да ме вземат на работа за месец в електротехнически цех, където навивах бобини на съоръжение. Бях на 15. Получих 30 лева и заведох приятелите от махалата в сладкарницата.
- Политик, на когото вярвате?
Няма.
- Историческа личност, която презирате?
Предизвикалите войни и унищожения в човешката цивилизация – като Хитлер и Путин.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Шарл де Гол. Моят първи чужд език е френският. Майка ми, виден преподавател по френски и с белгийски корени, колекционираше и обменяше книги, музика, списания, които по неведоми пътища пристигаха у дома. Влиянието на „западната култура“ в този период бе забранено. Разглеждах репортажите и снимките за френския президент в Paris Match. Може би оттогава се интересувам от световната политика.
- Любим парфюм?
Актуалният.
- Любимо мъжко име?
Михаил.
- Любимо женско име?
Елена.
- Какво научихте от родителите си?
Да отстоявам свободата си, коректността към околните, да бъда благодарен, любовта към езиците. Научих от тях всичко важно, което оформя личността в първите 18 години.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
В трудолюбие и честност, в любов към семейството, близките и приятелите.
- Какъв искахте да станете като малък?
Диригент на оркестър.
- Кое е любимото ви животно?
Кучето.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Прави каквото трябва, пък да става каквото е писано.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Слушам ги, смея се от сърце и… ги забравям моментално.
- Думата, която използвате най-често?
„Между другото“. Поне така твърди жена ми.
- Любимо ястие?
Имамбаялдъ от тъщата и всички готвени ястия в българската кухня на жена ми.
- Любим цвят?
Син.
- Любимо питие?
Уиски.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Нямам спомен, но всяко разочарование или направена грешка е шанс за нещо ново – за следващ успех или за поредно разочарование.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Когато австрийските гвардейци изпълняваха в моя чест нашия химн при връчването на акредитивни писма като посланик на България в Австрия в двореца „Хофбург“ във Виена.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейство, но с успешна кариера.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Многостранни личности, искрени, добри приятели.
- От какво най-много се срамувате?
От нищо.
- Кой е най-големият ви страх?
Войната.
- Мечтата, която преследвате?
Поставям си реални човешки и професионални цели и ги превръщам в сбъднати мечти.
- Откъде черпите информация?
От информационни интернет сайтове, от радиото, от научната литература и книгите, които чета избирателно.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Със сверяването на информацията от различни компетентни източници на няколко езика.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
15–20 минути, но в интернет много по-дълго.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Частично в определени процеси. Това вече е факт. Проверявам непрекъснато възможностите на ИИ в музиката, графичния дизайн, създаването на текстове и съм поразен от скоростта на развитие. Моля се да не измести човека при взимане на стратегически решения.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не, предпочитам вълшебната ни Земя.
- Вярвате ли в извънземни?
Не.
- Имате ли пророчески сънища?
Сънувам някои от песните си и ги записвам, като се събудя.
- Кое е любимото ви цвете?
Божурът, то е любимо и на жена ми.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, феноменалният кафяв лабрадор Сара.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Трудолюбието, честността, умението да обичаш.
- Кога предпочитате самотата?
Когато работя или музицирам концентрирано.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Зависимостите от алкохол, наркотици, хазарт.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не, и се моля да не ми се налага, но мога да си призная, че съм зависим от интернет!
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
По природа не съм биткаджия, но съм последователен, отстояващ и упорит в ежедневните житейски и професионални предизвикателства, които са си малки битки.
- Имате ли хоби?
Спорт.
- Бихте ли се определили като бохем?
Бохем с мярка.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
На морето в Бяла, Варненско.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Щастлив съм със своята.
- Вярвате ли в късмета?
Струва ми се, че трябва да го предизвикваш непрекъснато и да го оцениш, когато те споходи.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Доволен съм с шансовете, които съдбата ми поднесе, без да съжалявам за нещо пропуснато. За моето поколение най-големият шанс беше падането на Берлинската стена. Бяхме на 35, достатъчно млади и силни, за да живеем почтено и свободно в обединена Европа.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 70.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато се явих безстрашно на приемен изпит по немски език в Софийския университет пред немски преподаватели, без да знам и дума. Дори не разбрах коментара им, че ме пускат да следвам в Германия с най-ниската оценка, защото „явно знае други езици, музикален е и ще научи бързо и немския“. На четвъртия месец взех редовните изпити в немския университет, а на десетия пеех на английски и немски в известна локална джаз рок формация.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В моята си.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Прекланям се пред човешкия интелект и неговите безкрайни постижения във всички сфери на науката, но като интернет зависим се питам често какво би станало, ако ни спрат тока.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Надявам се. Цивилизацията нанася огромни щети на природата и тя ни го връща.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Категорично не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, въпреки че ми е трудно да разбирам парадирането с каквото и да е.
- Интересувате ли се от спорт?
Много и съм винаги активен хоби спортист.
- За или против пластичните операции?
Против естетичните – отново намеса в природата, която си го връща по някакъв начин.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Меко, наричам го тип „американско“, като в хотелите им.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Винаги съм приемал с благодарност заплатата си като даденост за заеманата позиция. И винаги съм работил много допълнително, за да покривам нуждите на семейството си и собствените си разходи. Дори не знам какво е заем или кредит.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, промяната е предизвикателство, което приемам обмислено и с респект.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Живял, учил и работил съм в няколко държави, но се чувствам най-добре на родната земя. Горд европеец съм и навсякъде в Европа се чувствам у дома, но за малко, после бързам да се прибера в България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Когато срещнах съпругата си Елена.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Тежките болки и страданията около дисковите хернии, довели до операция.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Любовта и съпругата до мен.
- Как си представяте света след 100 години?
Не съм почитател на фантастиката.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С жена си Елена.
- Можете ли да простите изневяра?
Не.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не.
- Привърженик ли сте на брака?
Да, но не непременно. Силната връзка може и без брак.
- Романтичен ли сте?
Да, музиката и поезията са моят романтичен свят. Имам щастието да го споделям с хората.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Утрото.
- На кой народ симпатизирате?
На французите заради начина им на живот. На всички европейски народи заради многообразието на културите и езиците. На американците заради човешкия синтез на всичко най-добро от целия свят и трансформирането му в прогрес. С изключение на Доналд Тръмп.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Как? Кое? Какво би било? Коучингът – партньорството с хора за развитие, ме научи да задавам отворени въпроси, започващи обикновено с „К“, на които не можеш да отговориш с „да“ или „не“, а трябва да разсъждаваш.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Пол Маккартни – за песните му. И с двама психолози. С Курт Левин – за управлението на промяната, с Хауърд Гарднър – за талантите и множеството интелигентности.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
През целия си живот стъпвам с два крака на земята. Естествено, че мечтая и фантазирам, но нямам илюзии.
- Кога свършва детството?
За момчетата от моето поколение и за мен свърши на 18 – с влизането в казармата. Но по принцип преставаш да си дете, когато поемеш живота в ръцете си.
- С какво никога не искате да се разделите?
С китарата.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Вслушвал съм се в много разумни съвети, преди всичко в тези на родителите ми. Но мой ментор коуч ми даде безценна препоръка: да развия коучинг кариерата си в България, а не в друга държава. Както и направих.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че човек държи съдбата си в свои ръце, но има обстоятелства, ситуации и шансове, които трябва да бъдат своевременно разчетени, обмислени и поети като отговорност. Професионално подпомагам хората за това.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Да работиш и живееш пълноценно, с радост, да изживяваш собствените ценности и таланти. През последните 15 години научих много за щастието от бележития американски психолог проф. Стивън Рийс, чийто мотивационен профил прилагам в практиката си с много хора, но и в собствения си живот.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Сънувайки щастливо.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С песните ми.